Изумително е, че една от най-важните европейски столици Париж няма своята голяма футболна битка. Действително, преди Втората световна война градът има съперничещи си клубове като например Расинг, Клуб Франсе, Ред Стар и Пари-Шарантен. В края на 80-те все още се водят локални битки между ПСЖ и Расинг. Днес обаче френската столица има само един голям отбор и това е ПСЖ, финансиран със стотици милиони евро от Катар. Останалите няколко градски отбора кретат по долните дивизии. Какво столично дерби може да бъде това от Лига 2 между ФК Париж и Ред Стар? Големите противници на ПСЖ са тези от Марсилия и Сент-Етиен.
Германската столица също не може да се похвали със сериозно футболно дерби. Една от причините е, че след падането на Берлин през Втората световна война градът се оказва разделен на две части. Източно от Бранденбургската врата в Оберлигата на ГДР играят Динамо и Унион, а на запад остават Херта и още няколко по-малки отбора като например Тенис Борусия. Между 1966 и 1989 г. на власт в столицата на ГДР е подкрепяният от тайните служби ЩАЗИ отбор на Динамо, докато Унион се ползва със симпатиите на дисиденти и противници на режима.
След рухването на Берлинската стена двата тима се озовават във Втора Бундеслига, а след това затъват и в регионалните лиги. През последните десетина години дори не се засичат на едно ниво. Четирите мача Унион – Херта, играни между 2010 и 2013 г. във Втора дивизия, едва ли могат да минат за голямо дерби на Берлин, макар че на Олимпийския стадион имаше 75 000 зрители.
Футболната гордост на Брюксел е една и това е Андерлехт, най-великият отбор на Белгия за всички времена. С 34 шампионски титли и пет европейски трофея, Андерлехт слага всички свои конкуренти за слава в малкия си джоб. А в Брюксел няма и кой друг да му съперничи. Притежателят на 11 титли преди войната, Унион СЖ понастоящем е закъсал във втора дивизия, а РВС Брюксел от квартал Мьоленбек-Сен-Жан играе при аматьорите. Големите дербита на Белгия са тези между Андерлехт, Стандарт (Лиеж) и Брюж, а двубоят между Брюж и Гент се води като „Битката за Фландрия”.
С 18 шампионски титли на Хърватия във витрината си, 4 преди това на Югославия и още 21 купи, в Загреб на власт във футбола е Динамо. На него принадлежи и огромната маса от запалянковци. Другият по-сериозен допреди време отбор НК Загреб рита чак в Трета дивизия, а Локомотив е още по-зле. Наскоро разочаровани, фенове на НК Загреб от групировката „Белите ангели” основаха нов отбор Загреб 041, който играе при аматьорите. Цифрите в името на клуба са телефонният код за избиране на столицата. За Динамо голямото дерби днес е това срещу Хайдук (Сплит).
Преди войната в Загреб са се играли свирепи мачове между местните тимове ХАСК, Конкордия и Граджански, преди новата власт на Тито да създаде Динамо през 1945 г. Но макар и със статут на аутсайдер, тогава НК Загреб също има много симпатизанти. През 1973 г. този отбор например събира внушителните 64 000 зрители на стадион „Максимир” за мача си с Осиек. Макар и западнал днес, НК Загреб може да се похвали с шампионската титла в Хърватия през 2002 г., когато в неговия тим играе Ивица Олич.
Финландската столица също няма ясно изразено градско футболно дерби. Там едноличен господар е ХИК, чиято абревиатура Helsingin Jalkapalloklubi означава Футболният клуб на Хелзинки. 28 пъти шампион на страната си, ХИК има повод да се гордее още в началото на 80-те години, когато бие великият Ливърпул в турнира за КЕШ с 1:0, макар и да не продължава напред след разгром в реванша. Другият столичен тим ХИФК е „слаба ракия” и въобще не може да претендира за участник в какъвто и да е вид дерби, макар че също е в състава на елитната класа на Финландия. Въпреки че има три титли преди Втората световна война и още четири след нея, този отбор си остава в сянката на ХИК. Да не говорим за хелзинкски отбори със стара слава като Кифен 08 и ХПС, закъсали извън първа лига. Засега големите футболни битки за ХИК са предимно с отборите на Хака и Тампере Юнайтед.
Кой не е чувал за Аякс, великият отбор на Йохан Кройф? Макар че за административна столица на Холандия се води Хага, футболната е Амстердам. А там царства само и единствено отборът, кръстен на древногръцкия герой Аякс. Четири пъти европейски шампион и 33-кратен първенец в Холандия, този тим има запазено място в историческото наследство на световния футбол. В града съществуват още няколко отбора, но за голямо дерби не може и да става въпрос. Впрочем, последния такъв официален мач на Аякс срещу свои съграждани датира от 19 март 1978 г., когато съперникът ФК Амстердам е разгромен с 5:1. За Аякс голямото дерби „Де Класикер” е това срещу Фейенорд (Ротердам), както и с ПСВ Айндховен, фирмения отбор на компанията „Филипс”.
Без да претендират за голяма сила, след отделянето си от Югославия словенците досега се класираха на две световни и едно европейско първенство. Отлично за страна, в която дотогава най-популярните спортове бяха баскетболът и ските. В столицата Любляна има само един силен футболен отбор и това е Олимпия, сред чиито големи международни успехи фигурират и две елиминирания на Левски в турнирите на УЕФА. В града си Олимпия няма претендент за царската корона, а големият мач се явява този срещу враговете от Марибор.
Във футбола швейцарската столица Берн е известна най-вече като арената, на чийто стадион „Ванкдорф” през 1954 г. се играе финалът на световното първенство между Германия и Унгария, спечелен с 3:2 от отписания от всички Бундестим. Футболната гордост на Берн днес е отборът на Йънг Бойс, създаден от четири студентчета от местния университет в далечната 1898 г. В началото отборът, който парадоксално носи такова име, при положение че английският не фигурира сред официалните езици в Швейцария, има местни съперници като например ФК Берн. Но след това остава сам да брани градската чест в първенството на Швейцария.
Големите дербита за Йънг Бойс са тези срещу Базел и съседите от Тюн. Някои футболни историци са склонни да считат срещата Йънг Бойс – Тюн за дербито на Берн, което е все едно да броят евентуален двубой между Левски и Своге за столичен мач. Последната шампионска титла на Йънг Бойс датира от 1986 г. – събитие, на което вече не са останали много очевидци.
Без изявено столично дерби е и Украйна – страната, дала на футбола великия отбор на Динамо (Киев). Имената на прочутия треньор Валери Лобановски, на знаменити голмайстори като Олег Блохин, Игор Беланов, Саша Заваров и Андрий Шевченко са предизвиквали възхищение във всеки ценител на футбола. Но във времето на СССР за динамовци основните противници се явяваха представителите на Москва, а след това единственият им сериозен конкурент в първенството е Шахтьор (Донецк) на милиардера Ринат Ахметов. Вярно е, че в Киев има отбор на име Арсенал. Но никой не приема мачовете с него като истинско дерби. Императорите на футболния Киев са тези от Динамо!
Черна гора, чието последно проявление на големи финали преди отделянето от Сърбия беше участието на световното през 2006 г. с общ отбор, също не може да се похвали със столично дерби в Подгорица. Макар и там да има отбор на име Младост, той е много далеч от класата, успехите и броя на привържениците на отбор №1 Будучност. Навремето в шампионата на единна Югославия Будучност беше големият представител на Черна гора в него, а грандове като Цървена звезда, Партизан и Динамо (Загреб) често пъти си тръгваха безжалостно натупани. Ако Будучност въобще има изявен локален враг, това е Сутиеска от град Никшич. Но и там предимството е на столичния тим – 47 победи, 27 равенства и само 17 загуби. Последните три мача обаче бяха спечелени от смелчаците от Никшич, все с по 1:0.
