Смесвайки се с брилянтността на Ерик Кантона и несекващата енергия на Рой Кийн, Хуан Себастиан Верон бе един от най-вълнуващите трансфери в историята на Манчестър Юнайтед.
Желанието на „червените дяволи“ да направят голям удар на трансферния пазар спаси аржентинеца от проблемите му извън терените в Италия и през 2001 година Хуан Себастиан Верон кацна от Лацио на „Олд Трафорд“.
В момента аржентинецът е президент на любимия си Естудиантес и говори пред United Review в Ла Плата за проблемите си с италианската полиция, която разследвала валидността на паспорта му, след което агентът му дори влязъл в затвора.
И въпреки че всички обвинения били свалени впоследствие, Верон описва ситуацията като доста стресираща.
„Имах големи проблеми с паспорта си и просто ми трябваше глътка свеж въздух. Знаех, че Юнайтед е велик клуб – баща ми ми бе разказвал за Бест, Лоу и Чарлтън от времето, когато е играл срещу тях във финала за Интерконтиненталната купа през 1968-а. Аз също бях играл срещу Юнайтед – за Лацио в мача за Суперкупата на УЕФА през 1999 г. в Монако. Лацио победи, но Юнайтед беше носител на требъл.
Знаех, че това е отбор, който никога не обича да губи, но Лацио просто бе в по-напреднала фаза на сезона и това ни помогна“, казва Верон.
И въпреки това, Верон не е сигурен за трансфера си. „Не бях убеден, че Англия е точното място за мен и си мислех, че ми предстоят нови проблеми с паспорта“.
Но семейството му мисли по точно обратния начин. Чичо му, Алехандро Сабела, който бе селекционер на Аржентина на Мондиал 2014, е играл за отборите на Шефилд Юнайтед и Лийдс. А съпругата на Верон, Флоренция, и децата му също са били готови да се преместят на Острова. „Харесаха идеята, а и жена ми говори английски, така че цялото семейство решихме да се преместим в Манчестър“.
Трансферът на Хуан Себастиан Верон от Лацио през юли 2001 г. се превръща в най-скъпият за Манчестър Юнайтед по онова време – 28,1 млн. паунда. Сделката буквално наелектризира феновете и фланелката с името на Верон веднага се превръща в най-продаваната.
„Самият аз купих много. Купих за всички, които познавам в Аржентина. Тогава не беше, както сега. Не можеше да намериш фланелки на Юнайтед в Аржентина.
Беше голям културен шок за нас. Бяхме щастливи в Италия, но хората в Манчестър ни помогнаха да се адаптираме. Всички ни помагаха – хората на улицата, съседи, хората в клуба.
Живеехме в Хейл. Имаше горичка наблизо и ни харесваше. Рой Кийн – капитанът и един от най-добрите играчи в състава – живееше наблизо. Успяхме да свикнем с времето, но с храната беше малко по-трудно. Не можех да повярвам количеството месо, което хората изяждаха на закуска. И вечеря в 5 следобед? Това беше странно. Но все пак намерихме някои добри ресторанти“.
За да се приспособи по-бързо към отбора, Верон започва уроци по английски език. „Не бях най-добрият ученик, но исках да се науча. Хубаво е, че имаше хора, които говореха италиански и испански. Микаел Силвестър и Лоран Блан говореха италиански. Куинтън Форчън говореше испански, а по-късно дойде и Диего Форлан, който също говореше испански. Дори El Mister (сър Алекс) се опитваше да говори испански! Всички на Карингтън ми казваха по някоя дума на испански“.
Верон започна добре кариерата си в Юнайтед, а друг полузащитник от онова време, Ники Бът, си спомня как се е чувствал тогава. „Бях наказан за мач срещу Евертън и седях на трибуните. Себа беше изключителен. Толкова добър, че си мислех, че никога повече няма да играя за Юнайтед. Беше играч от световна класа и очевидно моя конкуренция, сър Алекс ме увери, че все още имам място в състава“.
Когато играчът, познат като Малката вещица, чува за казаното от Бът, се усмихва и продължава: „Добър играч е Бът“.
„Имах усещането, че започвам добре в мачовете от първенството. Предсезонната подготовка беше по-различна от тази в Италия, където тичането е само преди началото на сезона. В Англия се тича всеки ден. Харесвах атмосферата на тренировките и момчетата. Хора като Райън Гигс ми помогнаха много. Освен това е и добър танцьор.
Мачовете са напрегнати през целите 90 минути. В Италия футболът е по-тактически. Мачовете в Англия са по-силови, с повече физически сблъсъци. Разликите в класите между отборите – например между Юнайтед и Астън Вила и Лацио и някой от по-малките отбори – е много по-малка“.
„Винаги идваше, когато се събирахме хората от отбора, а когато излизахме вечер, бе пълен с ентусиазъм. Веднъж дори започна да ни учи какви песни пеят ултрасите в Аржентина. Себа бе изключително популярен сред играчите“, спомня си Анди Коул.
„Възхищавах се на футболната култура – продължава Верон. – Англия имаше история, а всички стадиони бяха толкова модерни. Но обичах и по-старите – като тези на Арсенал, Евертън и на Вила, както и „Анфийлд“.
Верон е един от футболистите, които изигра огромна роля при паметния обрат от 0:3 до 5:3 над Тотнъм през септември 2001-ва. „Никога не съм участвал в подобно нещо. El Mister, Фъргюсън, не бе доволен на почивката. Каза, че не сме уважавали феновете. След това вкарахме пет през второто полувреме“.
Аржентинецът пази и други добри спомени: „Имаше един мач срещу Арсенал, в който вкарах – в годината, в която спечелихме титлата. Това е момент, който се отличава за мен“. Голът на Верон помогна за победа с 2:0 над шампиона Арсенал през декември 2002 г.
Някои от най-добрите му моменти бяха в Шампионската лига. „Не знам как да го обясня. Едно от нещата, за които се дразня, е, че имах моменти на върхове и спадове. Така и не успях да задържа формата си през целия сезон“.
„Верон бе страхотен, неуморим футболист. Интелигентността и работоспособността му бяха невероятни. Проблемът? Не успяхме да намерим позиция, на която да го използваме“, спомня си сър Алекс Фъргюсън, който пробва и 4-4-2, и 4-5-1, но все пак добавя, че с Верон се работи по-лесно, отколкото с други аржентинци.
„Понякога играех със Скоулс и Кийн. Понякога, в система 4-4-2, бях с Дуайт Йорк и Анди Коул. Схемите на игра се сменяха, но трябваше да остана в Юнайтед, а да не си тръгвам“, съжалява Верон, както и много фенове на „червените дяволи“.
След 82 мача и 11 гола в рамките на два сезона, Малката вещица напусна Юнайтед за Челси, който току-що бе купен от Роман Абрамович, а начело бе Клаудио Раниери. „Сините“ платиха за Верон 15 млн. паунда през 2003 г., но и там Верон не успя да се впише.
Бе даден под наем в Италия, където спечели титлата и Купата с Интер, а през 2006-а имаше оферти от Бока и Ривър, но избра да се върне в родния си клуб Естудиантес.
„Това беше моят дом и все още е. Баща ми е играл тук, печелейки Копа Либертадорес и побеждавайки Юнайтед през 1968 г. Аз съм играл тук и продължавам да имам силна връзка с Естудиантес. Сега синът ми грае тук“.
Верон спечели титли и в Англия, и в Италия. В един момент от кариерата му парите, дадени за негови трансфери сумарно, бяха повече, отколкото за който и да е друг футболист, но най-големият му успех е с Естудиантес.
„Спечелихме титлата за първи път от 23 години насам“, обяснява Верон за победата през 2006-а. През 2009-а пък Естудиантес стига финала на Копа Либертадорес за първи път от 1971 г., където победи бразилския Крузейро.
„Невероятно. Просто невероятно“.
Това и причината защо хора от родния град на Маркос Рохо имат татуировки на Верон. Той бе избран и за най-добрия играч на турнира. Отказа се от футбола на през 2014-а, 39 г., и стана президент на Естудиантес.
Хуан Себастиан Верон с баща си - Хуан Рамон Верон
„Горд съм. Това е моят град, моите хора. Естудиантес е различен от Юнайтед – имаме отбори за различни видове спорт, не само за футбол. Аз съм човек от Естудиантес, не мога да се преместя в друг клуб. Не може да се сравнява с играта, но харесвам работата си в момента. Както харесвах и времето си в Юнайтед“.
Интервюто е публикувано в United Review, официалната програма за мачовете на „Олд Трафорд“, преди мача с Астън Вила – победа с 1:0 за Юнайтед в средата на април.
