Той е най-пресният пример, след като пристигна в Барселона от Китай срещу скромната сума от 40 млн. евро. Малцина могат да се похвалят с подобен кариерен скок и то на 29-годишна възраст. Трансферът и най-вече цената му шокираха всички в Испания, а на всичко отгоре треньорът Валверде вече два мача не го пуска в игра, въпреки многото проблеми в отбора. Според слуховете сделката за Паулиньо е учудила и някой от големите звезди на каталунците. Преди да се озове на "Камп Ноу" Паулиньо имаше и други нетипични приключения, преминавайки през литовския Вилнюс, полския Лодз, три бразилски клуба (два от които доста безизвестни) и кратък, но за сметка на това безуспешен период в Тотнъм, след който преоткри себе си в... китайския Гуанджоу Евъргранде. След подобна кариера никой не би очаквал, че ще натрупа 41 мача с екипа на Селесао и ще се озове в един от най-силните отбори в света. И всичко това го постига играч, който не успя да блесне в Литва и в Полша...
Таарабт е абсолютна енигма - талантът на мароканеца не е под съмнение, но поведението му често го засенчва. Той е най-известен с мързела си и това,че трудно поддържа спортна форма. Кариерата му започна в резервния отбор на Ланс, след което бързо проби в първия тим на французите и си спечели трансфер в Тотнъм,където първо игра под наем. След това обаче всичко стана много, много странно. В крайна сметка мароканецът не можа да задържи първоначалното си представяне с екипа на "шпорите" и бе пратен под наем в КПР, като и в този случай последва редовен трансфер. Бе най-добрият футболист в Чемпиъншип през сезон 2010/11, но дори в КПР им писна от несериозното му отношение, след като рязко надебеля. Последва нов наем във Фулъм, след което и сензационен такъв в Милан, където вкара 4 гола и игра в групите на Шампионската лига. Това не стигна за постоянен трансфер и той напусна КПР в посока Бенфика. Сега пак е под наем, в Дженоа, където прекара това лято в опит да влезе във форма.
Кариерата на здравия бразилец започна съвсем като по учебник във Витория, но скоро всичко започна да става доста странно. Хълк премина в японския Кавазаки Фронтале още като тийнейджър през 2005-а. От там го дадоха под наем във втория ешелон - първо на Консадоле Сапоро, а после и на Токио Верди, където премина за постоянно. Именно в столицата на Япония той хвана окото на Порто, който изстреля кариерата му във висините. За учудване на всички обаче в пика на кариерата си Хълк предпочете да заиграе в руския Зенит (през 2012-а), а от там се насочи към китайския Шанхай СИПГ (през 2016-а) след трансфер за 56 млн. евро. Сега е на 31 и една и странно, но продължава да бъде викан в националния на Бразилия - какъвто и да е следващият му ход (ако има такъв), то едно е сигурно, ще е необичаен и ще отиде там, където му предложат най-висока заплата.
Лондончанинът преживя мини културен шок, когато премина в малко градче като Бери на 15 години, но той явно винаги е бил предразположен към странните трансфери. Нападателят се прочу през 2005-а, когато подписа с Брайтън, а клубът използва за сделката 250 000 паунда, спечелени от състезание на Coca-Cola. Година по-късно Шефийлд Юнайтед го вкара във Висшата лига след трансфер на стойност 150 000 паунда, където хвана окото на втората си родина Турция и си спечели повиквателна за националния отбор на нашата съседка. Само дни след дебюта си за националния Казъм-Ричардс изненадващо премина във Фенербахче, с кето започна и истинското му приключение. През 2010-а бе пратен под наем в Тулуза, а през януари "фенерите" прекратиха контракта му и той си отмъсти, подписвайки с големия им съперник Галатасарай. От там пък го пратиха под наем в Олимпиакос и Блекбърн, а през 2013-а го прибра Бурсаспор. Неразбирателство по договора обаче скоропостижно го прати във Фейенорд, където си заслужи и постоянен трансфер. Но и там не му се получи, след като влезе в черния списък на новия треньор Ван Бронкхорст и през 2016-а доигра сезона в Селтик. Следващата "логична" стъпка от тази одисея бе Бразилия - страната, където е родена съпругата му. Там изкара успешен период в Коритиба и си заслужи трансфер при гранда Коринтианс, където играе от началото на 2017-а, но да видим докога...
Ганайският национал бързо направи име в родината си с тима на Либърти Профешъналс, което го прати в италианския Удинезе на едва 17 години. Това е напълно нормално за млад африкански талант, но от този момент нататък кариерата му бе всичко друго, но не и нормална. Докато бе под наем в Модена той изпадна и следващият му ход бе френският Рен, където игра две години, преди да премине във Висшата лига. След един сезон в Съндърланд избра да играе под наем в ОАЕ с екипа на Ал Аин,а после премина там за постоянно. От тогава един от водещите африкански футболисти игра в китайския Шанхай СИПГ и отново под наем на Арабския полуостров с екипа на Ал Ахли от Дубай. Днес е на 31 години и пак опитва късмета си в Европа в турския Кайзериспор.
Бразилецът има 10 мача с екипа на Селесао и сега играе в родината си за Палмейрас, но това е само една от дестинациите на неговата околосветска футболна обиколка. Кариерата му започна в Пелотас, след като напусна родината, за да играе в холандския Фейенорд, който пък го даде под наем на Екселсиор (също в Ередивизи). Сле дтова пак заигра в Бразилия, като прекара цели три години в Атлетико Паранензе, но в тях влизат и наеми в Гремио и Фигеренсе. После премина в Лил през 2006-а, а след още три години и в Олимпик Лион, където спечели световна слава. Накрая обаче бе даден под наем на Шалке през 2013-а, а после и продаден в Ал Аин. В ОАЕ прекара една година, но през нея бе и под наем в Рома, след което се завърна отново у дома с екипа на Сао Пауло през 2014-а. Накрая, на 34 години, стана част от Палмейрас и засега няма намерение да си ходи.
През първите 11 години от кариерата си Тони смени куп малки и средни отбори в родината - Модена, Емполи, Фиоренцуола, Лодиджани, Тревизо, Бреша и Палермо. В последния най-сетне успя да направи впечатление, помагайки за спечелването на място в Серия А, което му осигури голям трансфер във Фиорентина. Там стана една от звездите на италианския футбол, след като бе голмайстор на Калчото с 31 гола на 28 години. Тази великолепна форма му спечели още по-сериозен трансфер - в Байерн Мюнхен, където отиде на 30 и още първия си сезон стана голмайстор и на Бундеслигата. После обаче изпадна от сметките на Луис Ван Гаал, който го прати под наем в Рома. Накрая се завърна за постоянно в родината с екипа на Дженоа, а после премина и в Ювентус. На 34 избра да играе в ОАЕ с екипа на Ал Насър, което изглеждаше като последния му ход, но в крайна сметка отново подписа с Фиорентина, а последните си 3 сезона в Серия А изигра с тима на Верона. Тони обаче до последно не загуби нюха си към гола и дори стана отново голмайстор на Калчото през сезон 2014/15, отбелязвайки 22 попадения, след което се пенсионира на 39-годишна възраст.
Той е трети сред голмайсторите във вечната ранглиста на САЩ, а кариерата му започна в Ню Йорк Ред Булс през 2006-а. След сравнително добро представяне си спечели трансфер във Виляреал. Той така и не есе наложи при "жълтата подводница" и бе отдаден под наем в Херес (в Сегунда дивисион), за който така и не записа мач, тъй като получи тежка контузия. Последваха наеми в Хъл Сити (2 гола в 30 мача) и Бурсаспор (1 гол в 12 мача). Накрая бе продаден в АЗ Алкмаар, където най-сетне намери мястото си и вкара 39 попадения за два сезона. Това му спечели втори шанс за Висшата лига с екипа на Съндърланд, който завърши с един единствен гол за две години. Алтидор реши да се завърне в МЛС, но не в родината си, а за канадския Торонто през 2015-а. Днес е още на 27 години и пак се радва на играта си - в МЛС има 32 гола в 68 мача.
Френския национал постигна доста в своята кариера, след като спечели Ла Лига, два пъти ФА Къп и една Купа на лигата, а визитката му е наистина впечатляваща. Той започна в Льо Авър през 2004-а, след което премина в Англия, където три години търка пейките съответно на Челси и на Арсенал. Накрая получи шанс за изява с екипа на Портсмут и го грабна - той се справи толкова добре, че си спечели сензационен трансфер за 20 млн. евро в испанския колос Реал Мадрид. На "Бернабеу" изкара три сезона, а след това пое към Анжи Махачкала. Скоро обаче клубът се разцепи заради финансови проблеми и Лас бе продаден в Локомотив Москва,а година по-късно се върна във Франция с екипа на Марсилия. В Олимпик възроди кариерата си и дори си спечели отново място в националния отбор на "петлите", но по-рано тази година взе нова странно решение като прие да играе за Ал Джазира в ОАЕ.
Той е един от най-страховитите нападатели в историята , но до 33-та му годишнина най-големите отбори, за които е играл са Фейенорд и Селтик. Разбира се няма нищо срамно, Ларсон винаги ще бъде легенда, но странното е, че едва по-късно той премина през Барселона и Манчестър Юанйтед. Преди да напусне Селтик единственото необичайно нещо в кариерата на Ларсон бе броят на отбелязаните от него голове. Шведът започна в Хелзингборг, след което премина през Фейенорд - в Ередивизи вкарваше по гол на всеки 4 мача. Ларсон бе едва на 26, когато отиде в Шотландия през 1997-а и кариерата му се изстреля моментално. За седем сезона със Селтик той наниза 174 попадения в първенството и общо 242 във всички турнири. Накрая се реши да премине в Барселона по ръководството на Рийкард. Редом до Ето'о и Роналдиньо спечели Шампионската лига през 2006-а, когато влезе като резерва и асистира за двата гола, с които Барса обърна Арсенал. После обаче се завърна в Швеция с екипа на Хелзингборг. И когато всички мислеха, че това е последната стъпка във великата му кариера, Манчестър Юнайтед му даде шанс да играе във Висшата лига през 2007-а по време на почивката в родината му. Той бе толкова полезен за отбора и за титлата през този сезон, че сър Алекс Фъргюсън поиска да остане за постоянно, но Ларсон отказа и после съжали. Все пак Ларсон се завърна в Хелзингборг, апосле завърши кариерата си с кратък престой в Раа и първия му клуб Хогаборг.
Рикетс е известен с подхода си към новите договори в стил Никълъс Кейдж - проста приема всяка предложение. Така кариерата му премина през 12 различни държави, след като започна в Арсенал. След един мач за "артилеристите" той заигра при градския съперник Тотнъм, където записа 24 мача във Висшата лига през сезон 2003/04. Последваха наеми в Ковънтри и Улвърхемптън, трансфер в Молино (2005-а), нов наем в КПР (2007-а) и още един трансфер - в Бърнли. Това е донякъде нормално за играч на 24, който опитва да пробие. След това обаче нещата наистина загрубяха - имайте предвид, че всеки следващ негов ход е постоянен трансфер. Рикетс игра в канадския Торонто (МЛС), унгарския Дьошгьор, шотландския Абърдийн, молдовския Дачия Кишинев, германския Вилхелмсхавен, а после се завърна на проби в Англия със Стивънидж. Задържа се близо до дома с ирландския Шарок Роувърс и английския Ексетър, преди да предприеме нови екзотични пътувания - Демпо (Индия), Депортиво Кеведо (Еквадор), ПТТ Районг (Тайланд), Истърн Спортс Клъб (Хонконг), Албахани Лимитед Дака (Бангладеш). Накрая блудният син се завърна в родината с тима на Ледърхед...
Бразилец е един от най-техничните играчи, които са ставали част от Висшата лига. Той е и един о футболистите, чиято кариера е осеяна с най-много подеми и спадове. Като изключим трите му престоя в Мидълзбро, той постоянно прескачаше между Бразилия и четири други държави. Кариерата му започна в Сао Пауло, след което за пръв път заигра на "Ривърсайд Стейдиъм" през 1995-а. След две години в Англия плеймейкърът реши да премине в испанския Атлетико Мадрид, но от там го върнаха под наем на Мидълзбро. После за пръв път се завърна и в родината си, играейки под наем във Вашку да гама и Фламенго. През 2002-а пак опря до Мидълзбро, а после предприе последната си европейска авантюра с шотландския Селтик. След това отново на картата бе Бразилия - първо Палмейрас, после Фламенго, а накрая реши да смени напълно обстановката и замина за Сидни през 2007-а. След един сезон в Австралия се отказа, но това не бе краят - през 2010-а се завърна като играещ президент на Итуано, където за два мача вкара два гола, с които спаси тима си от изпадане - накрая Жуниньо напусна сцената със стил.
Всички свързват Бест с великите му години в Манчестър Юнайтед, но дори 10 години след като напусна "Олд Трафорд" на 28, той продължаваше да играе професионално. По това време разбира се той вече не бе същият Джордж Бест. През 1974-а премина в ЮАР за Джюиш Гилд и за Дънстейбъл Тоун. Бест игра и за редица английски отбори, между които Фулъм и третодивизионният Борнемут през 1983-а. В Ирландия носи екипа на Корк Селтик, после смени няколко американски клуба, премина в шотландския Хибърниън, няколко отбора в Хонконг, два в Австралия и накрая се завърна в родината си Северна Ирландия с Тобърмор Юнайтед. Въпреки всичките си проблеми извън терена Бест обичаше да играе футбол и прекара кариерата си правейки го там, където се открие възможност. Това е може би най-странната футболна кариера, след като от легенда на един отбор в първата й половина, Джордж Бест стана номадски играч във втората част от професионалния си път. И все пак винаги ще е сред най-великите в историята на играта.
