Незабравим кадър! Емил Костадинов ни праща на световното с бомбения си удар, а оттам нататък всичко беше като в приказка.
Голът е митологизиран, знае се наизуст от паса на Кременлиев към Балъков, неговото подаване към Любо Пенев и извеждането на Костадинов. Ален Рош виси на гърба на Емо, но напразно - топката вече е избрала къде ще отиде след този шут.
Лоран Блан също опита да спре неизбежното, но съдбата си знаеше работата.
Радост за един голям отбор и една изстрадала страна.
Французите дотолкова се шашнаха, че объркаха статистиката (тази е от в. "Екип"). Най-долу пише, че за Израел два гола е вкарал Костадинов. А френската телевизия изписа 2:1 за домакините в края, явно объркана от гола на Емо. Ние обаче си знаехме резултата.
Какъв френски отбор! Сочеха ги за един от фаворитите дори за титла на САЩ 94, а ние не ги пуснахме и да идат до там. Десаи, Блан, Кантона, Папен, Дешан, Лама, Созе, Рош, Педрос, Пти, Льо Гуен. Като резерва влезе и Жинола, нарочен за виновник от французите за провала.
Стоичков традиционно намира "добри думи" и за рефера Лесли Мотрам, нищо, че току що сме нанесли удара на века и повеждаме на Франция в последната секунда.
Дешан плаче след кошмара, но в следващите 8 години ще стане световен и европейски шампион с Франция. Костадинов събуди френския футбол за действие и те тръгнаха нагоре от провала срещу нас. Ние... това е друга тема.
Великият Кантона също не може да повярва. Той така и не успя да играе на мондиал.
Марсел Десаи... Друг много голям. Кадрите с плачещи и държащи се за главата французи изобилстваха след онзи мач.
На терена битката бе здрава и равностойна, нямаше и много положения. Трифон Иванов в традиционен безстрашен стил изпреварва в този случай Кантона.
Давид Жинола стана антигерой, след като треньорът Жерар Улие го обвини, че е изгубил топката преди нашия гол и дори го нарече "мръсник". В някои вестници го оплюха и нарекоха "българин". Малко по нашенски, нали?
