20-те най-харесвани от феновете стадиони

Sportcafe 15.09.2015, 14:23

"Уембли" е наричан Храм на футбола и това не е случайно. Стадионът с двете кули като символ вече го няма, но заместникът му е огромен красавец, който вече прие финали в Шампионската лига и турнирите в Англия. Тази арена е избрана от феновете за №1 като най-мечтано място да са на мач в събота.

20. "Азади" (Иран). Името значи "свобода", а стадионът е собственост на двата гранда - Естеглал и Персеполис. Заради това, а и за начина, по който се разделя на две за дербито (на снимката се вижда ясно), е наричан "синьо-червения" стадион. В момента се води с капацитет 84 000, но на супермача в Иран обикновено има по 100 хиляди. Рекордът е на Иран - Австралия, плейоф за Мондиал 1998, когато 128 780 зрители си купуват билети. Не питайте как и защо е позволено това. В Иран се случва...

Снимка: Ивайло Стоименов

19. "Амстердам Арена" (Холандия). Първият петзвезден стадион в света бе построен през 1996-а. Той пребори сантиментите на феновете на Аякс, които не искаха да се разделят със стария "Де Меер" и стана първият стадион от ново поколение - с всички екстри, затварящ се напълно покрив при нужда (което после стана модерно и в тениса), както и инфраструктура като на малък град. Капацитетът му бе намален от 68 на 55 хиляди.

18. "Парк дьо пренс" (Франция). Той се издига върху старите кралски ловни полета, наричани Парка на принцовете. Вече е на 118 години, макар дълго да се използва основно за ръгби - спорт, който във Франция е не по-малко популярен от футбола. Дом е на ПСЖ, като е предпочетен от феновете заради атмосферата, по-футболна от тази на "Стад дьо Франс". Ако класацията бе в България, нищо чудно и да беше на първо място - заради онова чудо от 17 ноември 1993-а, което изстреля родния футбол в друга орбита.

17. "Паркхед" (днес "Селтик Парк", Шотландия) Всички фенове на Селтик си го знаят като "Паркхед", но клубът прие ново име в средата на 90-те години. Стадионът е изключителен, напомня "Олд Трафорд" като архитектура, а като атмосфера е вероятно №2 или №3 на Острова. За това спомагат и невероятните фенове на Селтик, който успяват да го пълнят и за мачове с Инвърнес и други дребни тимове от страната.

Снимка: Getty Images

16. "Луш" (Португалия) Старият стадион на Бенфика носеше същото име, но бе съвсем различен. През 2003-а клубът се нанесе в новия си дом, модерен, красив и огромен. Вече изцяло покрит, но пак оставящ светлината да пада върху терена - каквато е философията на клуба: Това е храмът на светлината, която струи от Бенфика. Финалът на Евро 2004 бе там, както и този в Шампионската лига преди година, когато Реал взе Десетата.

15. "Айброкс" (Шотландия) Ако "Паркхед" е катедралата на католиците в зелено и бяло от Селтик, това е мястото за сбор на англиканците, протестантите и поддръжниците на Кралицата. Това е домът на Рейнджърс. По-малък като капацитет от стадиона на врага (50 000), по-компактен и приличащ на "Анфийлд" в Ливърпул по своята плашеща гостите затвореност, "Айброкс" акумулира страхотна атмосфера.

14. "Сигнал Идуна Парк" (Германия) В Дортмунд мнозина още си го наричат "Вестфален", но новото име също е прието добре, въпреки че е дадено от спонсор. Борусия обича да играе тук, пред тези 80 000 жълти фанатици, които превръщат мача в празник. Стадион, на който поне веднъж трябва да идете на мач. Атмосферата е забележителна, а трибуната с най-лудите фенове - Жълта стена, направо внушителна!

13. "Ел Монументал" (Аржентина) Това е националният стадион на страната и дом на Ривер Плейт. Няма тесните и затворени трибуни на английските арени, но е огромен и генерира страхотен шум, когато Ривер играе. Видял е какво ли не, включително победния финал на Мондиал 1978, когато Аржентина за първи път докосна световната титла.

12. "Сентенарио" (Уругвай) Той не прилича на модерна арена, като почти не се е променил от първия си велик ден - приема финала на Мондиал 1930, който е пионер на световните първенства. Уругвай тогава бие с 4:2 Аржентина. Днес го поделят Насионал и Пенярол - двата гранда на Монтевидео, които враждуват. 76 000 е пълният му капацитет. Стадионът е гордостта на страната - тук никога не е печелил европейски тим, а Бразилия има едва 3 победи в историята. Аржентина се гордее само с 4...

11. "Ла Бомбонера" (Аржентина) Продължаваме из Южна Америка в тесните и стръмни дебри на стадиона на Бока Хуниорс. Трибуните а-ха да паднат върху терена, оградени са с мрежи и пълни с инчасите на Бока стават едно от най-страшните места за гостуване в света. Стадионът е точно като кутийка, от която няма измъкване.

10. "Анфийлд" (Англия) Всичко отдавна е казано - легендарен стадион с още по-култовата трибуна "Коп", която не спира да подкрепя Ливърпул и в най-трудните моменти. Арената е старичка, далеч от модерните домове на Арсенал или Манчестър Сити. Побира едва 45 000, въпреки че сега тече реконструкция на централната трибуна и ще има увеличение на капацитета с 9 хиляди места.

9. "Ацтека" (Мексико) Храмът на мексиканския футбол, видял две олимпиади и два финала на световни първенства. Втория най-голям стадион за футбол в света след този в Пхенян, който обаче се използва и за други спортове. 115-хилядната чаша се пълни за мачове на Мексико, а във вътрешното първенство тук играе най-популярният тим - Америка. Понякога и други отбори от Мексико сити избират тази арена за мачове, но това са единични случаи. Огромен и внушителен, с пребогата история за 49 години съществуване.

8. "Алианц арена" (Германия) Стадионът на Байерн е модерен спортен град, в който можеш да изкараш целия ден, а и уикенда. Вътрешността му е в барове, ресторанти, места за деца и възрастни. Невероятното съоръжение е реклама на модерния футбол и архитектурата, с която е свързан. Пълен контраст със стария стадион на баварците - "Олимпиащадион".

Снимка: Wonderfull-Tourism.blogspot.com

7. "Сан Сиро" (Италия) Добрият стар стадион, който бе чудо на архитектурата през 1990-а, когато отвори врати за Мондиала в Италия. Арената в Милано днес изглежда остаряла на фона на модерните стадиони от ново поколение. Но атмосферата, както и историята и славата на Милан и Интер, които си поделят стадиона, го прави свещено място за всеки фен.

Снимка: Getty images

6. "Емиратс" (Англия) Типичен представител на новото поколение, модерен, футуристичен, снабден с всичко, за да калкулира огромни приходи на Арсенал. Но му липсва отчасти това, което правеше стария "Хайбъри" толкова специално място - атмосферата, акустиката, футболното усещане за семейност, принадлежност. Все пак - стадион, който трябва да се види. Ако билетите не ви дойдат твърде скъпи, защото са най-солените в Англия.

5. "Маракана" (Бразилия) Дом на футбола. Храм. Култ и история, която всеки запалянко почита. Тук са се родили легендите за Пеле, Гаринча, Зико и Сократес. Бразилия губи тук финал на световното през 1950-а, а миналата година Германия спечели световната титла пак на тази трева. Стадионът е изцяло нов, върху руините на стария, но легендата за "Маракана" е жива.

4. "Сантяго Бернабеу" (Испания) Мадрид има два силни отбора, но аурата на този стадион не може да се сравни с тази на "Висенте Калдерон". Кръстен на митичния президент на Реал Сантяго Бернабеу, стадионът опитва да носи и духа, и заветите му. Публиката е взискателна, трибуните почти неизменно са пълни и се чака шоу. Не само победи, но и игра, зрелище. На "Бернабеу" Италия стана световен шампион през 1982-ра, а Интер вдигна купата в Шампионската лига преди 5 години.

3. "Олд Трафорд" (Англия) Домът на Манчестър Юнайтед е впечатляващ, като ремонтни работи в последните 20 години на няколко пъти увеличиха и капацитета му (76 000 днес), без да нарушат архитектурата и историческия му профил. С тунела за автобусите на отборите, който минава под него, с огромния сектор "Стретфорд енд" с най-запалените по отбора, с историята му на стотици велики победи... Стадионът на Манчестър Юнайтед е задължителна дестинация, ако обичате футбола.

2. "Камп ноу" (Испания) Или по-скоро - Каталуня. Домът на Барселона, вече само за 99 000, вместо 120-хиляден, скоро може да изчезне. "Нашият лагер", както се превежда името му от катала, не е архитектурно чудо. Не е покрит дори на 1:3 от капацитета си, отворен към небето, сякаш без необходимата акустика... Но атмосферата е чудесна, а чашата му - внушителна. Барса спечели легендарни победи на този терен и, когато се случи преместването на нов стадион, това ще е краят на една ера.

1. "Уембли" (Англия) 92-хилядното бижу на север от центъра на Лондон е Храм на футбола. Така го наричат от първите години на 20-и век, когато се появи старият "Уембли". Днес архитектурно не може да бъде правен паралел с онзи стадион, но новата арена съчетава най-модерното в строителството и планирането на такова съоръжение с духа на оригиналния "Уембли". Финалите за купи в Англия са тук, националният тим също играе на тази трева. Клубове не използват "Уембли" и вероятно никога няма да се случи. Традиции...

Да се изправиш пред Кулите близнаци на стария стадион "Уембли" - едно от онези удоволствия, които само едно биещо за футбола сърце може да оцени.

Това е като да си студент по архитектура и да видиш за първи път "Саграда Фамилия". Или да разглеждаш техническите спесификации на най-новия изстребител в света, ако си инженер.

Футболът има своите храмове, където хиляди се покланят на играта всяка седмица.

Други мечтаем да ги видим поне веднъж, да се появим на трибуните, да вдишаме от въздуха и да видим зеления терен долу - не какъв да е, а този на някой от свещените стадиони в света.

Феновете в Англия гласуваха за 20 арени, които оценяват като най-важните в световния футбол.

Такива, на които биха искали да видят един мач, ако на толкова имаха право до края на живота.

Има някои странни избори, като например "червено-синият" стадион "Азади" в Техеран, класиран на 20-а позиция.

Той е популярен с това, че когато се играе супердербито Естаглал - Персеполис от местното първенство (сини и червени), се дели на половина и 100-хилядната му чаша е като военен лагер.

Полицията и въоръжените бойни части създават такова впечатление.

Ето ги 20-те стадиона, които феновете копнеят да усетят.

И да посетят, ако не са го правили.