Преди 8 години Алваро Мората гледа европейското първенство по телевизията. След финала е на седмото небе от радост. Празнува из улиците на мадридското предградие Махадаонда заедно с приятелите си от футболното училище "Прадо". Момчетата развяват огромен флаг и се потапят в червено-жълтото море.
Четири години по-късно Алваро - вече с единия крак в Реал - се разхожда във фен зоната, обособена в голям търговски център в столицата. Оцветява лицето си с националния флаг и носи фланелка на Испания. Със своята фамилия на гърба.
Днес Мората води атаката на "Ла Роха" на Евро 2016. И заби три гола в трите мача от груповата фаза. Разбира се, той не е звезда от калибъра на Фернандо Торес и Давид Вия. Но е перфектен за концепцията на Висенте дел Боске - нападателят трябва да се движи постоянно, да се открива, за взема нестандартни решения и да обърква съперника всяка секунда.
Да, Алваро подхожда идеално на този стил. Той усъвършенства уменията си в Ювентус, където от него не се искат по 30 гола на сезон, а здрава битка за топката и пълно подчинение на отборните цели. Усвои уроците още през миналия сезон - в полуфинала на Шампионската лига вкара на Реал Мадрид, а във финала - на Барселона.
Сега е ред на Евро 2016. Срещу Чехия не успя да се разпише, но буквално изора половината на съперника. Срещу Турция блесна с две попадения - с глава от няколко метра и на празна врата. Срещу Хърватия довкара топката пред самата голлиния. Типични голове за типичен централен нападател.
Алваро е завършен футболист, но в сърцето си все още е малкото момче, чийто баща Алфонсо някога заведе за ръка в "Прадо". Това не е Реал, нито Атлетико - районът е с чист въздух, много зеленина. "Сантяго Бернабеу" обаче не е твърде далеч. Нито площад "Сибелес", където белите фенове празнуват всяка голяма победа.
В онези дни Мората носи постоянно раницата си, топката и широката си усмивка. "Във всички подобни училища има момчета, които учат усърдно, и такива с топка вместо глава. Той беше от втория тип", спомня си един от преподавателите Хосе Винуелас.
Да накажеш малкия Алваро не е никак трудно - достатъчно е да му кажеш, че днешният мач се отменя. По настояване на дядо му Игнасио той се мести в школата на Атлетико Мадрид. Но до такава степен се спречква с всички там, че си тръгва по собствено желание. А и кумирът му не е Фернандо Торес, който вече е пробил в титулярния състав. А Раул от Реал.
Времето минава, а момчето се озовава на "Бернабеу", печели Шампионската лига и успешно се конкурира с Карим Бензема. Основният му недостатък - неговото непостоянство, вероятно също идва от детинския му характер. В рамките на няколко дни разкъсва защитата на Байерн, а после се носи като сянка срещу Верона или Палермо.
В Ювентус Масимилиано Алегри непрекъснато работи върху неговата разсеяност. Срещу Борусия Мьонхенгладбах например нападателят излиза с ярко розови чорапи, а всички останали са в бледо розово. Това не убягва от погледа на съдията и се налага Старата госпожа да играе с човек по-малко в продължение на няколко минути. А Алегри резонно е бесен.
За Алваро е съвсем нормално да си организира скокове в локвите на наводнен тренировъчен терен.
Но хората винаги му прощават. И всички го обичат. Заради постъпките му. И заради доброто му сърце.
Докато играе за Хетафе, помага на деца от материално затруднени семейства. Подарява им бутонки. При това - тайно от родителите си.
През 2014 г., когато вече носи екипа на Реал, влиза на терена срещу Райо Валекано с много къса прическа. Не, това не е обикновена смяна на имиджа. В навечерието на мача Алваро посещава местна болница и се среща с борещи се с рака деца. Когато се разписва в същата среща, сочи остриганата си глава - посвещава гола си на малчуганите.
През миналия януари тъкмо е вкарал два гола на Интер за Купата на Италия. Излиза с приятели на пицария и там забелязва човек в черно-бяла фланелка с Мората на гърба. Фенът на име Джанмарко тъкмо е пристигнал в Торино, за да работи като юрист. И това е първият му мач на Юве, изгледан на живо.
След като се информира за името и професията му, Алваро се обръща към сервитьора: "Джанмарко ще вечеря за моя сметка". С усмивка се разписва и върху фланелката. "На моя приятел с благодарност".
Скоро тифозът получава пицата си и е поканен на масата на футболиста. Разказва всичко за себе си, за близките си...Накрая получава телефонния номер на звездата и покана да му звънне, ако се нуждае от нещо в града.
"Прекарахме заедно около час. На раздяла ми каза, че му е било много приятно да се запознаем. И че се надява скоро да се чуем, защото съм много готин. Не зная с какво заслужи това внимание, но един ден с гордост ще разкажа на децата си, че съм вечерял с Алваро Мората. При това след паметна победа с 3:0", споделя юристът.
Тифозите с мъка ще се сбогуват с любимеца си, който очаквано се завръща в Реал. И ще продължат да му стискат палци, освен ако двата тима не се изправят един срещу друг.
Същото важи за приятелите му от училище, за децата от клиниката, за щастливия до полуда Джанмарко. Защото животът на Алваро е като сборник с красиви истории.
Вижте повече в галерията.
