В годините след ерата на сър Алекс Фъргюсън силните хора в клуба бяха играчите. Солскяер трябва да се отърве от егоистите и тези, които се опитват да подриват авторитета му и да изземат функциите му. Трябва да усмири съблекалнята и да покаже кой командва. Всичко това трябва да се случи още преди началото на сезона, защото след това може да се окаже прекалено късно.
„Червените дяволи“ минаха през нестабилен период в последните шест години. С назначаването на Солскяер феновете се надяваха, че зрелищният футбол отново ще се настани на „Олд Трафорд“. И донякъде се получи. Проблемът бе, че в доста от случаите липсваха резултатите. Въпреки това, Оле трябва да продължи в същия дух и ако го направи правилно, и резултатите ще дойдат. А с привличането на Уилсън и Уан-Бисака, ръководството също показа, че е готово да даде кредит на доверие именно на атакуващия стил на игра.
И двете изглеждат трудни за постигане, но не и невъзможни. Арсенал е почти без бюджет за нови футболисти, докато Челси се намира под трансферно ембарго и с Франк Лампард като нов мениджър. Топ 4 е постижимо и много важно заради участието в Шампионската лига следващия сезон. Ако пък Оле успее да спечели трофей – Купа на лигата, ФА Къп, а защо не и Лига Европа, това ще бъде крачка напред след нулевия минал сезон.
Посредствеността в Юнайтед е сериозен проблем в последните години, а още по-големият е, че изглежда, че никой не знае как да се справи с него. Ашли Йънг, Фил Джоунс и Маркос Рохо подписаха нови договори в последните 12 месеца, вместо, заедно с Матео Дармиан, да бъдат отпратени далеч от клуба. За други с незадоволителни игри – като Алексис Санчес и Фред, също трябва да се намери решение.
Джеймс Гарнър, Анхел Хомес, Скот Мактоминей и Мейсън Грийнууд вече са познати имена и за по-широкия кръг от фенове на Юнайтед. Солскяер обеща, че ще разчита на млади играчи, и го спази в първите си шест месеца начело. Сега трябва да продължи тази традиция, която все още значи нещо за „червените дяволи“.
