Непознатият Рафаел Надал

Световният №1 в тениса Рафаел Надал не помни кога за първи път е хванал ракетата в ръка. Със сигурност е бил прекалено малък - 3-4-годишен. На 5 години вече е редовен посетител на тенис клуба в родния му град Манакор.

Три години по-късно, когато е на 8 години, печели регионалното първенство за деца до 12 години. А на 12 години е шампион на Испания, печели и куп европейски турнири. На 22 август 2008 г. само два месеца и половина след като е навършил 22 години той става и №1 в света.

Почти три години след тази дата Надал има зад гърба си десет титли от Големия шлем, успя да направи т.нар. "кариериен Голям шлем", да стане олимпийски шампион и да спечели още куп турнири.

"Най-голямото му постижение са титлите от Големия шлем. Освен това трябва да се отбележат спечелването на Купа Дейвис с Испания и златния медал от игрите в Пекин", казва Матс Виландер, който също е бил №1 в света.

"Като цяло в момента той е най-добрият и ако продължава да играе по този начин след 4-5 години ще бъде смятан за най-великия за всички времена", допълва Виландер.

Шведът определя като най-голямо предимство на Рафа отличното познаване както на собствената си игра, така и на тази на съперника. "Ако противникът му не може да бяга той ще го накара да прави точно това. Умее да удря топката така че тя да идва към опонента, по който той най-малко иска. Винаги хваща противника си неподготвен. А и въпреки че е на върха продължава да развива играта си", прави бърз анализ на изявите на Надал Матс Виландер.

Не винаги обаче испанецът е бил толкова уверен на корта. На първото си състезание той е бил изключително нервен, а в автобиографичната си книга, която би трябвало да се появи в края на август, споделя, че това не се е променило и до днес. "Все още се вълнувам и съм нервен", казва тенисистът.

Спортът е в кръвта му и се предава по наследство. "Постоянно бях в света на спорта покрай моето семейство. Винаги съм спортувал, Винаги съм бягал с футболна топка или тенис ракета. Спортът винаги е бил много важен са мен. Обичам го и винаги ще го обичам.

Обичах футбола заради баща ми и чичовците ми. Чичо ми Тони обичаше тениса и той е човекът, който ми предаде страстта и уважението към този спорт. Чичо ми винаги е с мен, подкрепя ме и ме мотивира. Баща ми също присъства на много от мачовете ми", разказва за семейството си Надал.

Световният №1 не крие, че за да стигне самият той до върха е направил и някои саможертви. "Направих ги, но все още обичам тениса. Обичам състезанието, имам тази страст към спорта и това компенсира нещата. Правех това, което ми харесваше, така че не бяха истински саможертви".

Едно от нещата, от които е трябвало да се откаже е футболът. Като дете Рафа тренира едновременно тенис и футбол, а и ходи на училище. Родителите му обаче му казали, че трябва да направи своя избор между един от двата спорта.

"В даден момент трябваше да избирам между футбола и тениса, тъй като трябваше да ходя на училище и нямаше достатъчно часове в денонощието да правя всичко, което исках. Така че на 11 години трябваше да се фокусирам над тениса и училището, а футбола остана настрана. Мисля, че взех правилното решение, имайки се предвид как се развиха нещата в тениса", споделя Рафа.

Наред с успехите в кариерата му на професионален тенисист след това има и много контузии. Още през 2004 г. заради травма на левия крак Надал остава извън корта в продължение на няколко месеца. Това едва не му струва кариерата. През 2009 г. пропусна голяма част от сезона заради тендинит в двете колена.

"Контузията през 2004 г. се появи точно преди да играя на "Ролан Гарос". Тогава лекарят ми каза, че може би няма да мога да играя отново тенис на професионално ниво. Бях у дома, гледах тенис по телевизията и започнах да плача, спомняйки си думите на лекаря. Това за мен е най-лошото - да не мога да се състезавам. Всичко мина добре и сега съм тук, играейки тенис", въздъхва с облекчение испанецът.

Той умее добре да се справя и с психическото напрежение, което съпътства професионалния тенис. "Не смятам, че е стресиращо. В определени моменти има напрежение, но в крайна сметка това е само една игра", категоричен е лидерът в ранглистата.

В хода на сезона Рафа винаги успява да открадне по някой свободен ден, да се завърне в родния Манакор. И тогава разпуска активно. "Оставам у дома, гледам филми или играя игри. Или може да изляза с приятели в един от любимите ми японски или италиански ресторанти. Но разбира се, че испанската храна е най-добрата".

Преди мач Надал се опитва да яде правилните неща като риба на скара, сервирана с паста и зеленчуци. Но и той се поддава на изкушенията. "Шоколад! Нутела! Пържени картофки", разкрива Надал кои са едни от любимите му глезотии. "Но ги ям, когато не предстои мач и никога не прекалявам с тях".

Като почти всеки свой колега и Рафаел Надал не забравя онези, които не са имали неговите възможности да сбъднат мечтите си. През 2008 г. испанецът създаде фондация на свое име. Тя има за цел да помага на деца с умствени проблеми или на такива, живеещи в бедните райони на света.

През октомври миналата година бе отворено училище в Индия, имащо за цел да подобри стандарта на живот на децата в един от най-бедните региони на страната, осигурявайки им подходящи условия за учене, спорт и медицински грижи.

"Винаги съм искал да помагам на другите и исках да започна нещо, което да имам възможност да продължа и в бъдеще. В момента не разполагам с много време, но имам майка ми и екип от хора, които работят заедно с мен. В бъдеще ще бъда много по-отдаден на тази кауза", категоричен е Надал.

В момента обаче на преден план е тениса. "Обичам да играя мачове и да се опитвам да давам най-доброто от себе си. Обичам да се състезавам, да печеля, да бъда на корта и да усещам подкрепата на тълпата", добавя световният №1.