На върха е този човек. За 12 сезона той спечели всичко навсякъде...
Шампион с Порто, европейски първенец с тима.
Шампион с Челси.
Шампион и европейски първенец с Интер.
Шампион с Реал.
Шампион с Челси.
Жозе Моуриньо е лидерът на модерната вълна треньор. Победител.
20. Марселиньо (Виляреал).
Испания е в подем - двете купи от евротурнирите са за Примера, а и през новия сезон в Шампионската лига ще има пет испански тима. Но извън елита на първенството имаше един отбор и треньор, които изпъкнаха.
Марселиньо Гарсия Торал, 49-годишният наставник на Виляреал, откри диаманти без пари, работеше с орязан бюджет и остана без важен играч като Габриел, продаден на Арсенал. И пак нито за момент отборът му не допусна срив и не изневери на стила си.
19. Оскар Табарес (Уругвай)
Не напразно го наричат Маестрото. На 68 години бившият учител по география е доказан лидер на уругвайския ренесанс в играта.
През 80-те спечели титлата в Аржентина с Бока Хуниорс, бе треньор в Серия "А" и Примера, а след това се върна, за да поеме националния за втори път. След Копа Америка 2011, която спечели, очакванията бяха огромни.
Последовател на Милан на Саки, Табарес не се отклонява от философията - амбиция, мотивация, задружност. Отборът му не винаги е най-приятната гледка, но... Подценете го и ще сбъркате.
18. Филип Коку (ПСВ Андховен)
След чудесна кариера на играч, дойде време да застане от другата страна. През 2013-а пое ПСВ, като първата му година бе трудна. Но през втората тимът му написа история, печелейки титлата със 17 точки разлика.
Сега 44-годишният холандец има пред себе си предизвикателството на Шампионската лига, а вече се раздели с Мемфис Депай - острието на атаката. Обяви, че ще остане в ПСВ поне до края на договора му - през 2017-а. Работи честно и откровено, какъвто бе и като играч.
17. Люсиен Фавър (Борусия Мьонхенгладбах)
Той е един от онези треньори, които постигат незабавен ефект върху отбора. 57-годишният швейцарец помогна на Херта да надскочи себе си и да играе в Европа, преди да поеме Гладбах през 2011-а. Първо спаси тима от изпадане, а в последния сезон го класира трети с втората най-добра защита в Бундеслигата.
Гъвкав и тактически невероятно можещ, той е един от хората, към които Байерн ще погледне, ако се раздели с Гуардиола. Точно като него следи всеки детайл. Напомня обаче Отмар Хицфелд по това, че издига в култ контраатаката, а не футболът с огромно владеене на топката.
16. Луис ван Гаал (Манчестър Юнайтед)
След 12 трофея с Аякс, Барселона и Байерн, Ван Гаал стигна до трето място на световното с Холандия. На 63 години е в Юнайтед, което може да се окаже последната работа в кариерата му.
Но първата година не бе шумен успех, въпреки че върна Юнайтед в Шампионската лига. Очакванията за втория му сезон ще са доста по-високи.
15. Жорже Жезус (Бенфика/Спортинг)
Изглежда като рокер от 80-те години, а на пресконференциите отговаря като човек, който знае всичко и въпросите го дразнят.
Но е брилянтен. "Аз съм най-добрият треньор в света", казва за себе си.
Когато говориш така, или си шарлатанин, или си гений.
Постиженията на 60-годишния португалец по-скоро убеждават във второто. Той разби хегемонията на Порто с Бенфика, като спечели требъл, а после повтори титлата с невероятен футбол. Тимът му бе фактор и в Европа с четвъртфинали в Шампионската лига и финал в Лига Европа. И това, при условие, че всяко лято се разделяше с най-добрите си играчи, които бяха продавани.
Преди месец сензационно напусна Бенфика и отиде при врага Спортинг. Пари? Едва ли... Просто гениите са непредвидими.
14. Руди Гарсия (Рома)
Е, последният сезон може и да не беше точно по план за Гарсия и Рома, като 17 точки от Юве са твърде много. Но през сезона римляните не бяха далеч от лидера в доста моменти.
А и - второ място в Италия едва ли може да е провал.
Рома определено е по-силен отбор с френския си наставник, който дори получи комплименти от Франческо Тоти, обичайно сдържан: "Гарсия? Мисля, че намерихме треньора на бъдещето с него", каза капитанът и с това позицията на треньора е бетонирана в Рим.
13. Роналд Куман (Саутхемптън)
Феновете приеха назначението му с ентусиазъм, но и с притеснение - все пак пое отбор, разпродал 7 от основните си играчи.
Куман обаче доведе с минимални разходи играчи като Грациано Пеле и Душан Тадич, след което стартира с 8 победи в първите си 11 мача във Висшата лига.
Завърши седми, отново ще трябва да се справя без основни играчи, които пак отидоха на сергията. Саутхемптън обаче ще играе в Европа, а това не е малко постижение за първия му сезон. Преди периода в Англия е шампион в родината с Аякс и ПСВ като наставник.
12. Леонардо Жардим (Монако)
На 40 години той е най-младият в топ 50. Бе приет с недоверие, въпреки че още в Спортинг показа какво може.
А то е - да налага млади играчи без страх, да прави силен отбор със солидна защита и невероятна контраатака.
Монако завърши трети в първенството, ще играе в Шампионската лига и има в тима си някои от най-големите таланти на европейския футбол.
Фурорът на сезона бе елиминирането на Арсенал в осминафинал на Шампионската лига.
11. Арсен Венгер (Арсенал)
Критикуван, иронизиран, поставян под напрежение, 65-годишният стар майстор още е сред най-добрите в бизнеса. През последния сезон се видяха най-ясно знаците, че може отново да изгради шампионски отбор, както го направи два пъти през 90-те и в началото на новия век. Спечели втора поредна Купа на ФА, тимът му направи страхотна втора част на сезона и отново показа футбол, който вдъхновява. Но с добавката, че в защита вече знае, че и собствената врата трябва да се пази.
Снимка: mirrorfootball.co.uk
10. Лоран Блан (Пари Сен Жермен)
След само 8 години като треньор, има вече 9 трофея във визитката си. През този сезон изведе ПСЖ до трите купи във Франция, с което за два сезона ги направи общо 7 с този клуб. Преди това стана шампион и взе купата на лигата и с Бордо.
На 49 години Блан посяга вероятно и към друга лига - може би английската. Защото доминацията на ПСЖ едва ли е неочаквана при средствата, които се изливат за селекция.
Затова и е трудно да оценяваме треньорите на този отбор при огромната разлика в ресурса при тях и конкуренцията им. Но миналия сезон доказа, че парижани не са далеч и от най-добрите в Европа - елиминираха Челси на Моуриньо, преди да преклонят глава пред Барселона.
Снимка: Getty Images
9. Карло Анчелоти (Реал)
Вече е без работа. Защо ли? Не успя да спре Барселона.
Но тимът му нареди 24 поредни победи до януари и хората сякаш забравят това. Анчелоти остави отпечатък и в Реал, както го е правил навсякъде, където се е докосвал до отбор.
Наричат го Обикновения Гений в родината му. И има нещо много повече от това, че е добър треньор. Той е невероятна личност.
Ден след триумфа с Реал в Шампионската лига миналата година дари цялата си премия за успеха на фондацията "Стефано Боргоново", кръстена на болния негов бивш играч в Милан.
Сега ще си почива в Канада и Щатите с новата си съпруга и няма да мисли за футбол. Целият отбор на Реал ясно подчерта, че иска да остане.
Не се съмнявайте - Карло отново ще е във футбола и то не като периферна фигура.
Снимка: getty images
8. Йоаким Льов (Германия)
Световен шампион... Какво повече да се каже.
Льов изведе Германия на полуфинал в пет поредни турнира - от 2006-а насам. Да, в първия от тях бе помощник на Юрген Клинсман, но...
В Германия всички ще ви кажат, че основните решения са взимани от Йоги.
Най-голямото му постижение обаче не са титлите и полуфиналите, а това, че промени имижда на немския тим. От него вече се очаква да печели с добър футбол, а не просто да печели.
7. Унай Емери (Севиля)
Има нещо вампирско в излъчването му. Нещо в погледа, нещо в усмивката...
Но той е енергичен, заразно ентусиазиран, отдаден и луд в подхода си и желанието да печели.
Преди 11 години започна в трета дивизия, от нула.
Днес е двукратен носител на Лига Европа със Севиля, като направи печеленето на този трофей да изглежда лесно.
Преди това вкара Алмерия в елита, изведе Валенсия до три поредни трети места в лигата (при Реал и Барса, това си е като титла, нали?) и опита щастието си в Русия, но...
Дълга история е защо не се получи в Спартак (Москва). Но Севиля и Емери изглеждат създадени един за друг. Отборът играе бързо, агресивно и вдъхновено, като задушава съперника.
6. Юрген Клоп (Борусия-Дортмунд)
Всъщност - още един безработен. След 7 години си тръгна от Дортмунд сред море от емоции, след 2 титли, финал в Шампионската лига и някои от най-зрелищните мачове, които гледахме по европейските терени.
Той кара играчите да летят по терена, кръвта им да кипи, а феновете да шумят от трибуните доволни.
Не е ясно къде ще го видим на следващата му работа, но дано да е скоро. Неговите спринтове по тъчлинията, скъсаните му дънки, лудото изражение и великите пресконференции ще липсват.
Снимка: Getty images
5. Масимилиано Алегри (Ювентус)
Преди година феновете на Юве не го искаха. Назначението му дойде след напускането на Антонио Конте, техния любимец. Алегри бе сравнително спорна фигура, печелил титлата с Милан, но не успял да надгради над този успех там.
Но каква година само?!
Дубъл в Италия с лекотата, с която дишаме или пием вода. Финал в Шампионската лига, страхотен футбол на моменти, открития като Стураро, Мората, Перейра... Ще му е трудно да задържи стандарта, който сам наложи този сезон.
4. Диего Симеоне (Атлетико)
"Винаги трябва да мислиш, че може да те уволнят още след следващия мач. Това те поддържа жив", казва Симеоне. Неговата философия и тактика на обсадно мислене, което насажда в играчите си, дава резултати. Атлетико е като таралеж, опитваш да го удариш, а той те убожда. Симеоне спечели Лига Европа и титлата в Испания, бе на секунди от Шампионската лига... И този сезон остави Атлетико в елита, като завърши трети у дома и стигна четвъртфинал в Европа. Великолепен на трансферния пазар.
3. Луис Енрике (Барселона)
Трети? Треньорът, който спечели требъл, е едва трети...?
Да кажем, че мнозина опитват да отнемат от заслугите му, сочейки брилянтните играчи, които има. Но Енрике не се уплаши от отговорност в нито един момент, влезе в конфликт дори с Меси през януари, когато изглеждаше сигурно, че ще бъде уволнен.
Как преобърна сезона, а? От изоставане срещу всепобеждаващия Реал и несигурност за поста, до требъл и място сред великите в историята.
2. Пеп Гуардиола (Байерн)
Байерн спечели титлата с лекота, игра полуфинал за купата на Германия и в Шампионската лига. И при това с абсурдно много контузии в състава в решителната част от сезона. Е, и въпреки всичко Гуардиола е подложен на унищожителни критики.
Да, защото стандартите, които сам е поставил, са много високи. Все пак той спечели 6 купи в една година с Барселона.
1. Жозе Моуриньо (Челси)
Казват, че не е добра идея да се връщаш назад. Е, в Челси Моуриньо изглежда така, сякаш никога не си е тръгвал.
Не успя в първия сезон, но във втория отново бе Жозе, когото познаваме. Игри с медиите, психологически удари по противниците, тактически шедьоври при гостуванията на преките конкуренти, понякога и с цената на това играта да отегчи. Челси спечели титлата, и то без да бъде затруднен особено след януари.
Взе и купата на лигата, а сега целта му без съмнение ще е и Шампионската лига.
Различен, интересен, противоречив... Специален. Световният треньор номер едно.
