Бразилецът е един от най-великите защитници в историята на футбола и всеки път, когато видите някой бек да нахлува в половината на съперника, трябва да знаете, че това се дължи на Сантош. Преди него защитниците трябвало да бранят вратата и да отбиват топката, днес от тях се очаква да започват атаки и да дават точни пасове. Нилтон, по прякор „Енциклопедията” заради футболните му познания, има две световни титли с Бразилия и е в отбора на XX век.
Бернабеу, на когото е кръстен стадионът на Реал Мадрид, прекарва 67 години в клуба – първо като играч, а след това като директор и президент. Той превръща Реал от №2 в Испания в най-успешния клуб в Европа и помага за създаването на турнира за КЕШ, който днес е Шампионската лига.
Как един шотландец може да окаже влияние върху аржентинския и оттам, върху световния футбол? В случая с Хътън, просто трябва да основе футболната федерация на Аржентина, да създаде схемата за първия шампионат и да основе Английската гимназия в Буенос Айрес – мястото, където се появява футболът в Аржентина. Много по-късно идват двете световни титли, Алфредо ди Стефано, Диего Марадона и Лионел Меси.
Карисо е човекът, променил представите за това каква трябва да е играта на вратаря. Аржентинецът прекарва почти цялата си кариера в Ривър Плейт и е първият вратар, започнал да използва ръкавици, както и първият, който започва да действа като последен в защитата на тима. Освен това точните му пасове поставят началото на много атаки – все неща, които днес са задължителни за вратарите.
Спенсли е бил лекар, футболист, треньор и търсач на таланти от Лондон, който през 1896 година пристига в Генуа. Там той се включва в местния британски клуб за крикет и лека атлетика и основава секция за футбол. Така се ражда първият футболен клуб в Италия. Със Спенсли начело Дженоа печели шест титли на Италия.
Чапман не постига кой знае колко като футболист, но като мениджър успява да промени английския футбол. Чапман е създателят на формацията WM, смятана за най-добрата схема на игра през по-голямата част на първата половина на XX век. Чапман прави революция в тактиката и тренировките и въвежда осветлението на игрището, фланелките с номера и помага за създаването на европейските футболни турнири.
Правилото „Босман” е кръстено на този белгийски полузащитник, играл през 80-те години. Отсъждането на Европейския съд през 1995 година по делото „Босман” промени напълно механизма, по който действат трансферите и договорите на играчите. Съдът постанови, че всеки играч може да напусне клуба си без трансферна сума, ако договорът му е изтекъл. И правилата на трансферния бизнес се промениха.
Рейнолдс води на три пъти Аякс, общо 14 години и превръща холандския клуб в една то футболните сили на Европа. Той поставя началото на програмата за развитие на млади таланти и налага т.нар „тотален футбол”, който по-късно е доразвит и използван от Ринус Михелс. С Аякс Рейнолдс печели осем титли на Холандия.
Милър е човекът, донесъл футбола в Бразилия – това става през 1894 година, а заедно с играта той осигурява и книжка с правилата на Футболната асоциация на Хемпшир. Бащата на Чарлс е шотландски железопътен инженер, а майка му е бразилка и той се чувства чудесно в Южна Америка. След това Милър помага за организирането на първия футболен шампионат в Бразилия.
Андраде често е подминаван при избора на най-великите футболисти в историята на играта. Известен е като „Черното чудо” и е първата чернокожа футболна звезда в световен мащаб. През 1924 той и Уругвай блесват на Олимпиадата и Андраде става супер звезда в Европа, а преди да се захване с футбола той се занимава с лъскане на обувки и си докарва допълнителни приходи като музикант по време на карнавалите.
Синделар е човекът, който през 20-те и 30-те години превръща футбола в тактическа игра. Австриецът се отличава от тогавашните футболисти, които са колкото се може по-яки и силни и заради крехката му фигура прякорът му е „Хартиения човек”. Заради техниката си на игра Синделар става най-добрият футболист в света и се смята за създател на ролята на играча с №10 в съвременния футбол.
Хоугън е треньорът, променил начина, по който се играе футбол в Австрия, Унгария, Швейцария и Германия в първата третина на XX век и е наложил динамичния и атакуващ стил на игра с притежание на топката. През 1924 с Хоугън начело Швейцария стига до финала на Олимпиадата, а през 30-те години той изгражда най-силния национален отбор в историята на Австрия.
Холандецът е най-влиятелната фигура в съвременната история на футбола. Като играч с помощта на Ринус Михелс Кройф става олицетворение на „тоталния футбол”, а след това като треньор пренася в работата си тази философия. Кройф винаги залага на младите играчи и в Аякс и Барселона постига някои от най-големите успехи на двата клуба с техните „златни поколения”.
Морли е роден през 1831 година и успешно съчетава кариерата на адвокат с тази на футболист. Той е един от основателите на английската Футболна асоциация през 1863 година и написва правилата на играта, които без големи промени се използват и днес.
Двамата създават първия шампионат и първата купа в историята на футбола. Маккрегър успява да обедини големите английски клубове и с тяхна помощ през 1888 година създава Футболната лига.
От своя страна Алкок организира първия международен футболен мач – през 1870 между Англия и Шотландия и също така създава турнира за Купата на ФА – първата по рода си такава надпревара във футбола.
