Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Мхитарян няма да играе в Баку? Ами негова си работа...

Европа има 50 суверени държави, още няколко ненапълно признати и на нейна територия живеят близо 750 милиона души. Които имат дълга, болезнена и кървава история помежду си.
Европа има 50 суверени държави, още няколко ненапълно признати и на нейна територия живеят близо 750 милиона души. Които имат дълга, болезнена и кървава история помежду си.

Ръководството на Арсенал официално обяви, че Хенрих Мхитарян няма да лети за Баку, където на 29 май ще се състои финалът в Лига Европа между „артилеристите“ и Челси. От обяснението на шефовете на клуба става ясно, че решението е лично на футболиста и на семейството му.

От Арсенал опънаха дълга тирада пред УЕФА, в която се изразява възмущение, че един от ключовите футболисти на тима щял да пропусне така важния европейски финал – събитие, което толкова рядко се случвало в кариерата на футболистите.

Внушението на лондонския клуб, чийто стадион носи име на арабска авиокомпания и има за собственик американски милиардер, е, че УЕФА не е взела предвид международното положение. И че е пратила този толкова извънреден и важен финал в азербайджанската столица Баку. Същата песен запяха английските медии, които обявиха, че политиката била победила футбола с 1:0.

Тежките обвинения към УЕФА в случая обаче напълно издишат.

Европейската централа може да е виновна за много неща – в това число за абсурдното разпределение на билетните квоти за феновете на Арсенал или Челси или че не е съобразила елементарния факт, че летището в Баку няма капацитет да поеме повече от 15 хиляди пътници за едно денонощие. Но опитът да се опъва политическата струна е нелеп и абсурден.

От Арсенал се направиха на изключително изненадани. От какво точно обаче? Националността на лицето Хенрих Мхитарян е известна от около 30 години, спорът между Армения и Азербайджан за Нагорни Карабах е от доста по-отдавна, а решението на играча да не пътува за Баку е лесно за отгатване. Но то си е лично негова работа.

Да, ситуацията е неприятна, но такъв е животът. Футболът е част от съвременното общество, за доста хора – съществена. Армения и Азербайджан до не толкова отдавна водиха пълномащабна война и оттогава арменците не стъпват в Баку, а азерите – в Ереван.

Карабахският конфликт е етнополитически и датира още от 20-те години на миналия век.

Тогава Сталин решава да превърне Нагорни Карабах, историческа арменска територия, населена предимно с арменци, в част от съветски Азербайджан. Между 1988 и 1994 г. двете държави грабват оръжието и водят война, която и до днес не е завършила официално. Между Азербайджан и Армения отсъстват дипломатически отношения. Дори в момента от време на време избухват въоръжени стълкновения.

Значи ли всичко това обаче, че Баку трябва да бъде зачеркнат от футболната и спортната карта?

В самия Карабах (или Арцах по историческото му арменско название) между 1 и 9 юни ще се проведе международен футболен турнир. Ще участват отбори, които животът и политиката са лишили от възможността да играят под егитата на УЕФА и ФИФА. Става дума за 8 сборни селекции, представляващи Арцах, Абхазия, Южна Осетия, Западна Армения и няколко региона от други части на Европа, включително от Румъния и Норвегия. Футболът ще покаже, че е над политиката – точно на мястото, от което толкова се опасяват в Арсенал.

Освен това изборът на Баку бе направен от изпълкома на УЕФА преди доста време, и по-конкретно на 20 септември 2017 г.

Тогава никой не протестираше – просто защото няма разумни аргументи. Този град ще приеме не само решителния мач за трофея в Лига Европа, но и двубои от финалите на Евро 2020, включително един четвъртфинал. А онези, които сега подскачат срещу столицата на Азербайджан, трябва да отговорят просто на един въпрос: трябва ли да се забранят международните надпревари в Киев, в Белград, в Ереван, в Тирана, в Тираспол, в Подгорица или дори в Москва? А може би е редно направо да се отмени и световното първенство в Катар, тъй като емирството е в изолация от почти всичките си съседи?

Добри или лоши, властите в Азербайджан вече гарантираха безопасността на Мхитарян на своя територия. Същото сториха и от УЕФА. От Арсенал първоначално последваха примера им, но след отказа на Хенрих, инициираха протестна кампания. Без да вземат предвид едно простичко нещо – решението да не пътува е лично право на човека, на арменеца и на футболиста Мхитарян.

Той вече два пъти е пропускал мачове от евротурнирите на азерска територия – през 2015 г. не игра за Борусия (Дортмунд) срещу Габала (3:1), а три сезона по-късно и за Арсенал срещу Карабах (3:0). Защото такъв е животът.

В него всеки ден всеки от нас прави избор. Мхитарян направи своя. И нищо повече.

Какво щеше да му се случи, ако все пак бе решил да пътува за Баку? Най-вероятно нищо – щеше да бъде охраняван като държавен глава, защото Азербайджан има изгода от това на фона на предстоящите си ангажименти като домакин на мачове от европейското първенство. И на фона на все по-експанзивната си политика в областта на футбола и спорта.

Със сигурност, Мхитарян е наясно с това и решението му е чисто националистическо послание, а не израз на страх за личната му сигурност. С което именно той се превръща в човека, който омесва политиката в спорта.

Съвсем отделен въпрос е дали УЕФА трябва да преосмисли начина, по който се избират домакини на големи форуми и мачове. Вероятно има доста неща, които могат да се подобрят в това отношение, но няма как да се промени едно - Европа има 50 суверени държави, още няколко ненапълно признати и на нейна територия живеят близо 750 милиона души. Които имат дълга, болезнена и кървава история помежду си.

   

Най-четените