Отбори: Слован Братислава, Бреша, Наполи, Далиeн Аербин
В 12-те си верни години в Наполи, преди да замине за Китай, Хамшик на няколко пъти бе близо до титлата, но не успя да достигне славата на онзи отбор с Диего Марадона от 80-те и второто място бе най-доброто му постижение.
Отбори: Реал Сосиедад, Атлетико Мадрид
Гризман пристигна в Атлетико точно след шампионския сезон 2013/14 и въпреки че оттогава спечели Лига Европа и Суперкупите на Испания и Европа и стана световен шампион с Франция, все още не е печелил домашна титла. Ако слуховете за трансфера му в Барселона се окажат верни, може би, ще има по-голям шанс за това на „Камп Ноу“.
Отбори: Рот Вайс Ален, Борусия Мьонхенгладбах, Борусия Дортмунд
След като не успя да пробие като талант, Ройс се завърна в Дортмунд през 2012-а, точно след като „жълто-черните“ бяха спечелили две поредни титли. Оттогава обаче Байерн е хегемон в Германия, като и през този сезон не изглежда това да се промени, въпреки драмата в края.
Отбори: Сент Етиен, Борусия Дортмунд, Арсенал
Един от топ нападателите в световен мащаб така и не случи на отбор, който да се бори за титлата. Носител на Купата на Германия с Дортмунд и на Купата на лигата със Сент Етиен, както и двукратен шампион за Суперкупата на Германия, Оба-Оба се надява да добави трофея от Лига Европа към колекцията си, за който Арсенал ще спори с Челси.
Отбори: Гингам, Тур, Лориен, Арсенал
Ветеранът има вече почти 400 мача в домашните първенства на Франция и Англия, но все още няма спечелена титла. Все пак, е трикратен носител на ФА Къп и Къмюнити Шийлд с „артилеристите“ и, както Обамеянг, може да триумфира в Лига Европа в края на сезона.
Отбори: Рома
Останал верен на Рома докрай, Де Роси спечели само две Купи на Италия с „вълците“ и за разлика от Франческо Тоти, все още няма шампионска титла. Де Роси има осем (8!) втори места в Серия „А“, но силите на Рома стигнаха само дотам в битките с Ювентус и Интер.
Отбори: Атлетико Мадрид, Ливърпул, Челси, Милан, Саган Тосу
Световен и двукратен европейски шампион с Испания. Носител на Шампионската лига с Челси. На два пъти шампион в Лига Европа – с Челси и Атлетико Мадрид. Фернандо Торес направи наистина забележителна кариера, но така и не успя да спечели домашна титла. Най-близо до нея бе през 2009 година с Ливърпул, когато обаче отстъпи на Манчестър Юнайтед в края на сезона. Едва ли ще я спечели и в Япония, тъй като след 11 кръга тимът му е на последното място в класирането с едва седем спечелени точки, а Торес няма гол в първите си девет двубоя.
Отбори: Екселсиор, Нант, Сент Етиен, Лил, Марсилия, Уест Хем
Майстор на преките свободни и центриранията, Пайе нямаше късмет с домашните титли. Пристигна в Лил през лятото на 2011-а, точно след като Еден Азар, Жервиньо и компания триумфираха в Лига 1. А след изливането на катарските милиони в ПСЖ, нямаше как да стигне до върха с Марсилия, където е и сега след период в Уест Хем.
Отбори: Ница, Лион, Тотнъм
Вратар и капитан на световния шампион Франция, Лорис също е сред звездите без титла. Почти сигурно, ще приключи кариерата си при „шпорите“, с които има шанс да триумфира в Шампионската лига, ако победи Ливърпул на финала на 1 юни.
Отбори: Валенсия, Челси, Манчестър Юнайтед
Продукт на академията на Реал Мадрид, но без нито един мач за представителния тим на „кралете“, Мата спечели почти всичко във футбола, но не и титла. Световен и европейски шампион с Испания, носител на Шампионската лига с Челси и двукратен шампион в Лига Европа с Челси и Манчестър Юнайтед, испанецът не успя да триумфира в първенство, въпреки че има още няколко домашни купи.
