Това изглежда беше дългоочакваният мач, в който играчите на Арсенал наистина играят за мениджъра си, а рискованите ходове на самия Венгер се отплащат. Рискът да бъде поставен Давид Оспина на вратата във финала вместо Петър Чех беше оправдан със спасяванията на колумбиеца. Пред вратата Пер Мертезакер преодоля липсата на игрова практика и изнесе страхотно представяне като решаващ защитник от триото в отбрана. В атака Арсенал беше динамичен, а Гранит Джака най-сетне показа, че може да бъде топ играч. След толкова разочарования „артилеристите” отново са на етап, в който оставането на Венгер не изглежда като нещо чак толкова лошо.
Противниците на треньора ще изтъкнат, че колкото и тимът да има дни като вчерашния, когато наистина изглежда като топ отбор, все пак Арсенал няма да играе в Шампионската лига за пръв път от много години насам, а вината няма как да не е на мениджъра. След мача французинът обясни, че през следващата седмица ще има среща на борда на директорите и тогава бъдещето му трябва да стане ясно. Най-вероятното е той да получи нов договор за още една или две години.
Оливие Жиру изигра голям сезон за Арсенал от резервната скамейка. В първенството той показа страхотна ефективност и бележеше средно по един гол на всеки 90 минути. Освен това вкара 6 гола и направи 2 аистенции в случаите, когато влизаше като резерва. Вчера Венгер отново го вкара в точния момент и Жиру веднага използва случая, за да реши мача.
Две минути след изравнителния гол на Челси, когато изглеждаше, че Арсенал може да претърпи нов съсипващ провал и да допусне обрат срещу останалия с 10 души противник, френският нападател влезе в игра. Минута по-късно той центрира от левия фланг и намери непокрития Аарън Рамзи за победния гол за 2:1. Няма спор кой е резервата на сезона в Англия.
Антонио Конте измъкна максимума от отбора, с който разполагаше през първия си сезон в английския футбол. Той залагаше почти на един и същ титулярен състав и можеше да си го позволи, защото Челси не участваше в евротурнирите и нямаше толкова много мачове.
Срещу Арсенал обаче пукнатините се видяха ясно. „Сините” просто не изглеждаха особено свежи, основни единици като Азар и Канте нямаха достатъчно сили, след като изнесоха редица тежки мачове. „Топчиите” доминираха в притежанието на топката, трябваше да вкарат повече от веднъж още през първото полувреме и удържаха останалия с човек по-малко Челси в края. Сега идва моментът Роман Абрамович да инвестира в попълнения, които да осигурят по-широк състав на Конте при завръщането на Челси в Шампионската лига. Залагането на едни и същи 12-13 футболисти вече няма да е възможно.
При гола на Санчес за 1:0 Аарън Рамзи беше в очевидна засада и тръгна да тича към топката, но се усети навреме и не игра с нея. Според правилата на ФИФА самото тръгване към топката не означава, че играчът е в активна позиция – съответно Рамзи си остава в пасивна засада преди Санчес да завърши сам атаката. Уелсецът не повлия на противников играч, не докосна топката и не донесе нечестно предимство на тима си с позицията си на терена. Така че в случая би трябвало да поздравим съдиите за коректното решение, взето след кратко обсъждане.
Но... далеч по-проблемният момент от гола е, че топката се отби в ръката на Алексис Санчес, преди да стигне до наказателното поле и преди чилиецът да завърши атаката. На повторенията ясно се вижда, че ръцете му са в неестествено положение и с тях той блокира опита за изчистване на топката и си осигурява предимство. Доста трудно беше съдиите да видят това в реално време, но все пак – голът е нередовен.
