Тази вечер те пак ще са заедно - Франк Лампард и Жозе Моуриньо, и ще опитат да запишат поредна незабравима вечер в европейската история на Челси с обрат срещу ПСЖ. За 10 години имаше доста паметни моменти за лондонските "сини" в турнира.
1. Срещу Арсенал, 2:1 като гости, реванш от четвъртфиналите, сезон 2003-2004 г.
"Бяхме направили 1:1 у дома, а това бе сезонът, в който те спечелиха Висшата лига без загуба. Аз вкарах първия гол, а Уейн Бридж (на снимката) заби втория на техния стар стадион "Хайбъри".
2. Срещу Барселона, 4:2 у дома, осминафинал-реванш, сезон 2004-2005 г.
"Една от първите ни големи европейски нощи на "Стамфорд Бридж". Бяхме загубили първия мач с 1:2, но стадионът направо се тресеше на реванша. С гол на Джон Тери спечелихме (на снимката попадението)."
3. Срещу Ливърпул, 0:1 като гости, полуфинал-реванш, сезон 2004-2005 г.
"Не мога да подмина лошите спомени от десетилетието. Това бе исторически мач, най-вече заради гола на Луис Гарсия (на снимката), който аз все още вярвам, че не бе гол. Няма как съдията да го е видял, за да го признае. "Анфийлд" ревеше мощно и това сякаш уплаши рефера, но вече няма как да променим това..."
4. Срещу Барселона, 2:2 като гости, групова фаза, сезон 2006-2007 г.
"Вкарах най-любимия си гол от Шампионската лига. Прехвърлих вратаря от самата аут линия (на снимката). И наистина исках да го направя, не беше центриране!"
5. Срещу Ливърпул, 3:2 у дома, реванш от полуфиналите, 2007-2008 г.
"Тази дузпа, която вкарах бе в една много емоционална вечер за мен (6 дни след смъртта на майка му). Когато топката удари мрежата усещането бе велико. Нервите бяха твърде много, но се получи."
6. Срещу Манчестър Юнайтед, 5:6 с дузпи в Москва, финал, 2008 г.
"Независимо колко бе разочароващо, това бе първият ми финал в Шампионската лига. Срещу Юнайтед в Москва, първият финал и за Челси. Беше специално чувство да вкарам гола, но загубихме. След като вече съм печелил финал, мога да се върна назад към този спомен и да оценя - беше велика нощ."
7. Срещу Ливърпул, 4:4 у дома, реванш от четвъртфиналите, сезон 2008-2009 г.
"Бяхме спечелили с 3:1 на "Анфийлд" и мислехме, че всичко е ок. Но губехме с 0:2 докато се усетим и бе мач на невероятна драма и обрати. В края направихме 4:4 и продължихме, а аз вкарах два гола. Какъв класически мач!"
8. Срещу Барселона, 1:1 у дома, реванш от полуфиналите, 2008-2009 г.
"Ужасно! Трябваше да получим четири дузпи в този мач. Загубихме от велик отбор на Барселона, но всеки, който е гледал мача, видя нашето невероятно представяне. Ние заслужавахме да стигнем финала..." (Андрес Иниеста изравнява в последната минута, а съдията Йовребо не дава 4 дузпи за Челси. На снимката - Михаел Балак едва се сдържа да не набие норвежеца).
9. Срещу Барселона, 2:2 като гости, реванш от полуфиналите, 2011-2012 г.
"Един от най-великите мачове, в които съм играл. Всъщност те са два, защото и първият бе велик. Не знам дали има друг отбор, който може да се върне към живота при 0:2 и с 10 души на "Камп ноу" срещу този велик състав на Барселона!? Беше най-невероятната нощ, наистина неописуемо."
10. Срещу Байерн, 4:3 с дузпи в Мюнхен, финал през 2012 г.
"Това бе изключителна нощ! Струвало си е да се изживеят всичките разочарования и отпадания в последния миг, с дузпи, драми през годините. Да бием Байерн в техния дом... За всеки фен на Челси това е най-великата нощ. Аз бях капитан, вдигнах купата... Невероятна нощ!"
