Паузите в клубния футбол заради националните отбори са периоди на скука за футболния запалянко и досега Лигата на нациите не успяваше да промени това. В последните дни имахме възможност да видим доста разочароващи мачове от новия турнир с малко на брой голове и положения, предпазлив футбол и ниска мотивация от играчите. Вчера обаче Англия и Испания направиха най-добрата реклама на Лигата на нациите до момента и спретнаха мач, в който имаше почти всичко от футболната игра. Неутралният зрител няма как да не е доволен.
Рахийм Стърлинг е способен на големи неща, но засега просто не го показва достатъчно често. Преди вчерашната среща беше навъртял 27 поредни мача с националния екип без да се разпише и имаше остра нужда от героичен мач като този в Севиля. Сега поне за малко критиците му ще млъкнат, татуираното оръжие на крака му ще загуби значение и всички ще говорят за класата и потенциала на крилото на Манчестър Сити. Въпросът е дали това представяне ще си остане сред изключенията или ще се превърне в норма за Стърлинг с националната фланелка.
Англия постигна победата с изключително директен футбол и перфектно проведени контраатаки срещу изнесената напред противникова отбрана. Най-основна роля изиграха дългите топки зад защитата, а голямото тактическо оръжие на Гарет Саутгейт се оказа не друг, а вратарят Джордан Пикфорд. Всъщност Пикфорд изигра противоречив мач с няколко доста нестабилни изяви при фундаментални за един страж дейности. Той изпусна една топка на аутлинията и това доведе до корнера, от който Испания отбеляза първия си гол. После се издъни комично и позволи на Родриго да му отнеме топката пред вратата му. Но неговите дълги пасове изработиха първите два гола на Англия: и в двата случая той намери Хари Кейн по прекрасен начин. Особено за първото попадение подаването му разсече на две испанския тим и позволи на Кейн да изведе Стърлинг със също толкова класно изпълнение.
Преди да се появи от скамейката срещу Англия, Пако Алкасер беше вкарвал по веднъж на всеки 27 изиграни минути през този сезон. Минута след влизането си, той се извиси на близката греда, стреля с глава и върна Испания в мача - това беше десети точен удар за него от началото на сезона и... десети негов гол! Точно така, Алкасер се разписва всеки път, щом уцели вратата. Това е направо абсурдна статистика, особено за играч, който до момента беше считан за трансферен провал на Барселона с отчаяна нужда да възроди кариерата си.
В Испания не бива да преживяват загубата особено тежко. В тяхната група 4 те все още водят и всичко е в техни ръце, а въпреки шокиращото първо полувреме (за което и самият Луис Енрике не спести критиките си впоследствие), те можеха даже да спечелят срещата. Селекционерът определено не подбра точните титуляри за защитата и Англия наказа пробойните в нея, но "Ла фурия" създаде достатъчно положения и след почивката отборът беше организиран много по-добре. Испанците спокойно можеха да получат и дузпа при ситуацията с Пикфорд и Родриго. Като цяло, добрите впечатления все още преобладават след първите няколко двубоя с Луис Енрике начело.
