"Кралят" - транспарантът няма почивен ден на трибуната "Коп", независимо, че Далглиш не е футболист или мениджър на отбора. Ливърпул има един безспорен номер едно в историята и неговото име е Кенет Матисън Далглиш.
Тази култова снимка е в основата на знамето. Така го помнят като играч - с магическия номер 7, винаги нащрек и готов да промени хода на мача.
Денят, в който Кени става играч на Ливърпул - 1977 г.
Дотогава вече е име със Селтик, но никой не предполага, че ще стане най-добрият играч във Великобритания, а вероятно и Европа.
Партньорството му с Йън Ръш в атака носи водопад от купи и победи на Ливърпул.
Двамата са страхотни приятели и днес, седят редом в ложата на "Анфийлд", а в сряда за рождения ден на Кени, Ръш публикува тази снимка в twitter: За един приятел и истинска легенда!
Първата купа на шампионите (следват още 2). С негов гол, на "Уембли" в първата му година като играч в червено.
Далглиш вкара 172 гола в 515 мача за Ливърпул.
Прибра купата в стаята си след фантастичната вечер в Париж през 1981 г., когато Ливърпул отново е европейски шампион - 1:0 над Реал Мадрид.
Като мениджър изгради най-офанзивният тим в страната, счупил рекорди по голове и точки, воден от Питър Биърдсли, Джон Барнс и Джон Олдридж.
Спечели дубъл - титла и купа, през 1986 г.
Запази на "Анфийлд" цялата стара гвардия от Буутрум - прочутата стая за обувки и стратегия, където се умува тактика на мачове и трансферна политика. Не се притесни да звъни за съвети на великия Боб Пейсли (вторият отдясно), който отдавна не бе във футбола.
Снимка: Guardian
Завърна се за 18 месеца като мениджър на любимия си Ливърпул през 2011-а.
Снимка: Manchester United
И поднови една от славните вражди в британския футбол - със сър Алекс Фъргюсън.
Преди няколко месеца Луис Суарес пожела Кени Далглиш да му връчи "Златната обувка", въпреки че уругваецът вече бе играч на Барса.
Снимка: Getty Images
Не е случайно - през януари 2011-а Крал Кени го доведе на "Анфийлд" и го представи към медиите с думите: "Ето го следващият номер 7 на Ливърпул". Суарес стана суперзвезда в червено.
Кени бе на бенефисния мач на Стилиян Петров в Глазгоу, съвсем неслучайно. Той спомогна много за трансфера на българина в Селтик преди 16 години с писмото си до Външно министерство на Великобритания.
Поздрав за Стилиян по време на същия двубой на 8 септември 2013-а в Глазгоу. Далглиш не спря да подкрепя Петров в битката му с левкемията.
Градският фолклор на Ливърпул не може без най-великия си син. Дори феновете на Евертън нямат лоши чувства към Краля, който бе обединителна фигура в тъмните времена след трагедията на "Хилзбъро".
На терена на "Анфийлд" - в неговото кралство, с фланелката на Ливърпул, подарена за рождения му ден. Какво повече може да иска Кени? Той е млад, защото е там, където е сърцето му.
