Симетрията в играта му, математическата прецизност на пасовете му, геометрията на ударите му - превръщаха Бергкамп в знатен професор и творец в световния футболен университет. Да, той създаваше изкуство със своя футбол, но в същото време си остана добрякът, за когото играта беше момчешка любов. И бе твърде скромен, за да се възприема като поет, художник или ментор.
