1960 г. Реал - Айнтрахт 7:3, Купа на шампионите. "Ще видим ли някога отново такъв футбол?", пита в. "Таймс" в деня след финала в Глазгоу. Реал играе изумително, Алфредо ди Стефано вкарва три (единият е на снимката), четири добавя Ференц Пушкаш. Двубоят е абсолютна реклама на футбола пред над 130 000 възхитени фенове. Двата отбора не спират да се нападат и да търсят головете.
1956 г. Реал - Стад Рейм 4:3, Купа на шампионите.
Това е първият финал в турнира на шампионите, а какво зрелище предлага!
Французите повеждат с 2:0 на свой терен в Париж, водени от Мишел Идалго и Раймон Копа. Но Реал на Ди Стефано се вдига, стига до 2:2. Отново Реймс е напред с 3:2, но Ектор Риал и Маркитос носят обрата още в 90-те минути.
Снимка: Getty Images
1962 г. Бенфика - Барселона 3:2, Купа на шампионите.
За съжаление само 26 000 зрители гледат това зрелище в Берн, а Барса е фаворит и повежда с гол на Шандор Кочиш след асистенция на Луис Суарес (онзи първият). Но Бенфика се вдига и прави страхотен обрат до 3:1, а герой става Марио Колуна. Той играе със счупен и кървав нос от 8-ата минута, но в 55-ата вкарва третия гол, а преди това асистира за още един. Краят драматичен, след като другият унгарски ас на Барса - Золтан Цибор, връща гол.
1962 г., Бенфика - Реал 5:3, Купа на шампионите.
Нощта на Еуезебио. Реал, невероятен отбор в онези години, повежда с 2:0 и 3:2 до края на първото полувреме. И трите гола вкарва Пушкаш. Но след почивката Перлата от Мозамбик се разиграва, подава за гол на Колуна, а след това вкарва два пъти. Еузебио е изнесен на ръце, а купата е в Лисабон. Бенфика в този момент е на върха на славата с две поредни купи на шампионите.
1963 г. Тотнъм - Атлетико 5:1, Купа на носителите на купи.
Джими Грийвс повежда Тотнъм (на снимката) с два гола, още толкова вкарва Тери Доусън, а петото попадение е на Джон Уайт. Атлетико не играе толкова лошо, но очевидци признават - ужасната вечер на вратаря от Аржентина Едгардо Мадинабейтия е причина за разгрома. И за това този финал да е в списъка с най-резултатни зрелища.
1968 г. Манчестър Юнайтед - Бенфика 4:1, Купа на шампионите.
Боби Чарлтън сякаш дава купата на Юнайтед на "Уембли", но в края португалците изравняват и мачът отива в продължения.
Чарлтън вкарва пак, после блесва и Джордж Бест, а последен се разписва Брайън Кид, сега служител на Манчестър Сити. Първият трофей в турнира, паднал в ръцете на англичани, е белязан със спектакъл на финала.
1969 г. Милан - Аякс 4:1, Купа на шампионите.
Джани Ривера (на снимката) блести като капитан на Милан, воден от Нерео Роко. Героят на финала обаче е друг - Пиерино Прати забива хеттрик, а в халфовата линия неуморими са Джовани Трапатони и Курт Хамрин.
Аякс се появява на голямата сцена и загатва какво предстои през 70-те, като младият Йохан Кройф играе първия си финал с №10 на гърба. Но е на губещата страна.
1976 г. Андерлехт - Уест Хем 4:2, КНК.
На "Хейзел" Андерлехт играе на свой терен, това е домакинският му стадион. Уест Хем обаче, воден от Тревър Брукинг и Франк Лампард (таткото, не синът, който стана легенда на Челси), повежда. След това изравнява и за 2:2, но това е вечерта на белгийците. От спорна дузпа Рони Розентал прави 3:2, а в края Франки ван дер Елст вкарва четвърто попадение. Това са и героите на Андерлехт, забили по два пъти за триумфа.
1979 г. Барселона - Фортуна (Дюселдорф) 4:3, КНК.
Драмата в Базел, както е известен мачът и до днес.
Барселона би трябвало да спечели с лекота, но два пъти през първото полувреме Фортуна изравнява до 2:2. Братята Томас и Клаус Алофс са решени германците да не се дадат на фаворита.
В продълженията Чарли Решак и Ханс Кранкъл обаче пречупват Фортуна.
2001 г., Ливърпул - Алавес 5:4, Купа на УЕФА.
Делфи Хели плака неутешимо, след като си вкара автогол в 116-ата минута и потопи Алавес по правилото за златен гол. Но светът ахкаше - голям мач, голямо шоу! Ливърпул поведе с 2:0, после с 3:1, вкараха Джерард, Оуен, Макалистър... Но Хави Морено и смелите баски от Алавес не се предаваха. 3:3. После и 4:4, след като Жорди Кройф изравни в 90-ата минута.
За да дойде автоголът на Хели и сълзите на баските.
2002 г. Фейенорд - Борусия (Дортмунд) 3:2, Купа на УЕФА.
Борусия нямаше големи шансове... На стадиона на врага, в адската атмосфера на Ротердам. Но стана голям мач.
Пиер ван Хойдонк (на снимката) се превърна в герой с два гола, германците не се предадоха и гониха докрай изравняване. Червеният картон на Юрген Колер още в 30-ата минута не им помогна особено за каузата...
2003 г., Порто - Селтик 3:2, Купа на УЕФА.
Не, този гол не се зачиташе. Вкара го стрийкърът Марк Робъртс, появил се на терена в Севиля. Но влязоха още пет легални попадения, като Стилиян Петров бе българското участие във финала. Порто - воден от Жозе Моуриньо, издържа психически на гонитбата в резултата, поддържана от другата страна с двата гола на Хенрик Ларсон.
2005 г. Ливърпул - Милан 3:3, дузпи. Купа на шампионите.
Ливърпул изглеждаше мъртъв и погребан с 0:3 на почивката - Креспо (2) и Малдини сякаш приключиха интригата. Но английският тим се вдигна от гроба, Джерард вкара, после Шмицер и Алонсо изравниха.
Голям спектакъл, признат за най-добрият финал в Шампионската лига. 6 гола и безброй драми.
2014 г. Реал - Атлетико 4:1, Купа на шампионите.
Как този мач завърши 4:1...
Атлетико водеше с малко случаен гол преди почивката, а положения липсваха. Серхио Рамос вкара в добавеното време и спаси Реал, а после Бейл, Марсело и Роналдо довършиха съкрушения и уморен съперник в продълженията.
Десетата падна в ръцете на Мадрид.
2015 г., Севиля - Днипро 3:2, Лига Европа.
Карлос Бака два пъти прониза украинците от Днипро, които опровергаха всички критики, скептици и експерти, предричащи скучен финал. Блестя още Коноплянка от Днипро, който вече е в Севиля.
Мачът бе драматичен и зрелищен, напук на прогнозите.
