Защитник за 100 милиона евро? Как, по дяволите, се стигна дотук?

За първи път от 17 години Жозе Моуриньо е без работа в навечерието на новия сезон. Така му се пада, ще кажете – защитният футбол и грозните му номерца най-накрая отвориха очите на големите клубове, които все повече търсят зрелището и головото шоу. Последната Шампионска лига ни убеди, че в Европа атаката е на особена почит – а прагматици като някогашния Специален трябва да си сменят репертоара, ако не искат съвсем да изпаднат зад борда.

Да, обаче трансферният пазар диктува нещо съвсем различно. Сензационно в последните години най-висок скок отчитат цените на защитниците, напук на ренесанса на нападателния футбол. Само през това лято Ювентус и Байерн се бръкнаха с над 160 милиона евро за Матайс де Лихт и Лукас Ернандес. Всеки момент към списъка ще прибавим и звездата на Лестър – Хари Магуайър, за когото Манчестър Юнайтед се готви да плати умопомрачителните 98 милиона.

Но как така най-нескопосаните футболисти на терена – онези, обречени да рушат и да изтезават топката, изведнъж станаха толкова ценни?

Преди време бившият английски национален вратар Дейвид Джеймс публикува критично мнение на страниците на The Guardian, насочено срещу огромния дисбаланс на трансферния пазар. Някогашният страж на Ливърпул и доскорошен треньор на Бербатов в индийския Керала Бластърс недоумяваше защо за нападателите се плаща 50 пъти повече, отколкото през 1980 г., а цените на вратарите са нарастнали не повече от 7 пъти през споменатия период.

„Твърде много треньори се заблуждават, че като купят нападатели, резултатите неминуемо ще дойдат. Това говори, че изобщо не обръщат внимание на организацията на играта. Кой обаче ще започва атаките и кой ще подава важните пасове в средата на терена? Кой ще пази резултата, когато се налага?“, попита не без основание Джеймс.

И разказа история с един свой съотборник от защитата, на който бил предложен нов договор: „Когато треньорът му каза, че ще преподпише, играчът попита за заплатата. Отговорът гласеше: „Ще разбереш, когато подпишеш“. Не си представям как подобен диалог би бил възможен с футболист от атаката“.

Джеймс и колегите му по амплоа имат сериозни основания да се чувстват обидени – вратарите и защитниците никога не са били толкова ценени, колкото креативните халфове и нападателите. Основната причина е ясна: хората от атаката вкарват (най-често) головете, което ги поставя пред прожекторите и подсъзнателно кара хората да смятат, че приносът на споменатите за отборния успех е най-значим. Това, разбира се, не е така, или поне разликата между нападението и защитата не би трябвало да се изчислява в десетки милиони евро.

Показателна е статистиката за рекордните трансфери на бранителите – едно време те се чупеха почти всеки сезон. През 2002 г. обаче Манчестър Юнайтед плати 46 милиона евро за Рио Фърдинанд от Лийдс и цели 12 години никой не успя да го измести от трона като най-скъп дефанзивен играч в историята. Чак през 2014 г. Пари СЖ подобри върховото постижение с 49,5 милиона за Давид Луиш, но настоящата тенденция се разви едва в последните 3 години, в които рекордът за играчите от ариегарда се подобрява регулярно.

В момента в десятката на най-скъпите защитници в историята попадат цели девет футболисти, трансферирани от 2016 г. насам. Десети е Давид Луиш, но по всичко изглежда, че Магуйър ще го изхвърли от тази компания всеки момент. Бранителят на Лестър и националния тим на Англия вече преговаря с Юнайтед и откровено форсира трансфера си на „Олд Трафорд“ - дори си позволява да не тренира с „лисиците“ (отиграна тактика не всеки, който иска да си тръгне в днешно време). От Лестър се опитват да замажат ситуацията с твърдения за контузия, но за всички на Албиона е ясно накъде вървят нещата. Сумата по сделката ще е почти 100 милиона евро, което ще превърне Магуйър в новия рекордьор.

И едно важно уточнение: към днешна дата в топ 5 на най-скъпите покупи през това лято попадат двама защитници (Де Лихт и Ернандес). Ако Юнайтед плати за Магуайър дори 80 милиона евро, половината от шестицата ще е съставена от защитници. Което ще е безпрецедентно за отделен трансферен прозорец.

Заплатите на „задните“ хора (по Димитър Пенев) също скочиха до тавана – достатъчно е да кажем, че до миналото лято най-високоплатеният в съблекалнята на европейския шампион Ливърпул бе Върджил ван Дайк (180 хиляди паунда седмично). През юли 2018 г. Салах поднови контракта си, според който вече получава 200 хиляди паунда – но дори така разликата с холандския защитник не е голяма.

Финансовата пропаст между нападателите и защитниците действително се стопи. Кой обаче е виновен?

Трудно е да се каже еднозначно, но ако трябва да посочим едно име, то това ще е Пеп Гуардиола. Под негово ръководство Манчестър Сити купи цели четирима защитници за минимум 50 милиона евро, при това на всяка позиция – двама централни (Лапорт и Стоунс), ляв (Менди) и десен (Уокър). Плюс 40 милиона евро за вратаря Едерсон.

Многомилионната защита обезпечи на Сити титлата в Англия през 2018 г. със 100 точки и само 27 допуснати гола, а през миналия сезон тенденцията бе затвърдена. Това зарази останалите топ-отбори, които също започнаха да хвърлят големи пачки за бранители.

Но дори преди това светът прозря накъде вървят нещата, гледайки феноменалните изяви на железния войн на Лестър Нголо Канте през шампионския сезон 2015/16. Тогава се роди и великата шега, че 71 процента от Земята е покрита с вода, останалото заема Канте. Универсалният полузащитник не само направи Лестър шампион (а година след това и Челси), но и отвори очите на всички за ключовата роля на опорния халф, или т.н. „разбивач“, в днешния футбол.

Разбира се, защитниците никога няма да изпреварят нападателите по заплати и транфери, но сегашната тенденция е знак, че най-сетне започва да им се отдава дължимото. Не са случайни и котировките за „Златната топка“ - в тройката на фаворитите на букмейкърите са бранител (Ван Дайк) и вратар (Алисон). И ако най-значимото индивидуално отличие отиде у някой от тях, това няма да е признание само към него, а към цялата отбранителна гилдия.

И ще е съвсем, съвсем заслужено.

Новините

Най-четените