Освен ако не си Неймар и не искаш да благодариш на рефера за странното му отсъждане в твоя полза, здрависването между играчи е вече демоде.
Една розова, една синя. Напомня на разноцветните ножици, които децата-левичари в училище трябваше да ползват, за да не се объркват. В този ред на мисли, може би футболистите ги ползват, за да запомнят кой крак кой е.
Да, виждаме те, Еижи Кавашима от Япония.
Да се разпръсне около новите разноцветни обувки на футболистите, обаче, е задължително.
Тенденцията за гмуркане и удар с глава е вувузелата на това световно. Нищо чудно защо този Мондиал е доста по-атрактивен от предшественика си – фестивалът на скуката в ЮАР 2010.
Не знаем дали специалните им нови униформи, пяната за бръснене, която ползват при фал или може би заради загубата на влияние, която реферите претърпяха с въвеждането на системата за видео наблюдение на гол-линията, но съдиите на това световно трябва да вземат пример от Англия и просто да не се напрягат, а да се наслаждават на това, което виждат.
Нещо, което винаги тайно сме знаели, но което 90-те минути коментар на Фил в събота напълно ни убеди.
Малко са нещата, които могат да ни спасят от постанните „самба и шорти“ картини, които непрестанно виждаме по телевизията. Със сигурност едно от тях е изгорялото от слънце намръщено лице на Рой Кийн.
Това явление достигна почти епидемични размери. Току-що си отбелязал третия гол срещу слабаците на групата? Няма значение, трябва да изтичаш да поздравиш тренера. Спечелил си съмнителна дузпа? Защо не. Най-доброто място да изиграеш танца след гол? Пред резервната скамейка и камерите, разбира се.
Защото понякога отнема твърде дълго, за да се изпълни тъч.
Нито твърде кръгла, нито твърде лека, Бразука се оказа, че е почти идеална. Дори ти казва, когато е пресякла гол-линията.
Не знаем дали заради протестите срещу Мондиала или нескопосаните коментари, но тв-студията на стадионите отнесоха доста камъни в деня на откриването. За щастие коментаторите като Фабио Канаваро и Патрис Виера бяха на сигурно място
Дали заради силната им мачо-природа или поради друга причина, но Уейн Рууни, Рос Баркли и други играчи носят трико с дълъг ръкав под екипите си. Играчите на Англия направиха това дори и при сблъсъка си срещу Италия на стадиона в Манаус, който се намира в близост до амазонската джунгла, където температурите и влажността са нетърпими.
Високите температури повишиха нивото на атакуващ футбол и качествена футболна продукция, на която ставаме свидетели в Бразилия. Видяхме дори комично текучество от голове, в сравнение с преди четири години, когато температурите в ЮАР бяха значително по-ниски. Пример – финалната среща между Хоалндия и Испания преди четири години, която иберийците спечелиха доста трудно след продължения с 1:0 и сблъсъкът между двата тима в групите, когато „лалетата“ прегазиха испанците с 5:1. Очевидно жегата покачва качеството (но не и на защитата).
Подобно на стадионите извън големите градове в Англия, съоръженията в Бразилия са лишени от най-малка доза идентичност, за съжаление.
Да, те са доста екзалтирани. Може би малко прекалено.
Има нещо, което просто не пасва, когато дървен защитник като Гари Кейхил носи такива „шикозни“ обувки.
Изглеждат по-скоро като ракетни площадки. Трябва ли да са толкова гигантски? Всеки стадион си има няколко видеостени, на които се вижда кой влиза и кой излиза.
Шумни и горди, така са в Колумбия.
Вече скаутите не се катерят по дърветата в близост до тренировъчните бази. Хондурасците вече използваха летящи чинии за да разузнаят тактиката на Франция, според Дидие Дешан. Ако беше така, може би щяха да се подготвят малко по-добре.
Колумбийските футболисти празнуваха головете си със специални движения, но и Даниел Стъридж не остана по-назад.
Ръководството на Уест Бромич си помисли, че ще може да притъпи реакцията от назначението на Алън Ървайн начело на тима, но уви.
