Рационалният човек знае, че не пистолетът убива, а онзи, който го държи в ръката си и натиска спусъка. Знаем, че същото до огромна степен се отнася и за автомобилите - в България все още няма регистриран случай на кола, изведнъж придобила съзнание и самоцелно блъснала се някъде.
Не е точно така, когато говорим за младите водачи, току-що придобили книжка.
Зачестилите катастрофи създават илюзията, че вината е само, единствено и ексклузивно в младия шофьор, прясно напуснал курсовете.
Новина за 19-годишен, блъснал колата си в стълб, или за 18-годишен с книжка на един ден, убил двама свои приятели, няма как да не ни води натам.
Че има нещо гнило из школите за шофьорски курсове - има.
Часовете не са малко в сравнение със средните за Европа, но им липсва ценен пълнеж. Да се научиш да потегляш по нагорнище или да спираш по надолнище, да зазубриш знаците - това е лесно. Малцина обаче преподават на курсиста, че сяда зад волан на кола, която лесно може да се превърне в машина за убиване.
Това дава на родителите илюзорен картбланш да посочат с категорично разперен показалец учебните школи като единствен виновник.
А кой ще потърси вината на тях, родителите, които са дали на отрочето неразумно мощна машина за убиване, пардон, кола?
Автомобил дори и с малко над 100 конски сили лесно излиза извън контрол, а само тази година има поне три инцидента, в които колите са много над споменатата мощност. Включително забилия се в стълб на 20 ноември младеж, както и онзи, който фатално се вряза в автобус в средата на август 2025 г.
Не можете да ме убедите, че човек, който връчва ключовете за толкова силна бегачка на едва взел книжката си син (или пък дъщеря), е съвестен.
В Италия на прясно завършилите курсисти се полага кола с максимум 95 конски сили. Във Франция чертата е теглена на 90 конски сили. В България чертата теглим над поредната черна статистика, след като сме пресметнали този път колко са загиналите, тежко ранените и, не на последно място, материалните щети.
Играем си на блъскащи се колички, само че количките са съвсем реални и в много случаи - притеснително, неадекватно мощни.
Нерядко дадени на извършителя без капка замисляне, че не са му в категорията.
Не на последно място, страстта към високите скорости рядко се учи на шофьорски курсове и най-често - в семейството. "Бясно карай на червено" или "Highway to Hell", резултатът е сходен.
Така че 2 на 1 за лошия пример. Два пъти дошъл от вкъщи и само един път - евентуално от инструкторите.
Страстта към неоправдано бързи за реалността ни коли и към пренебрегването на правилата, без особени изненади, се оказа наследствена. А блъскащите се колички, както вече казах, са си съвсем истински. Както и щетите от тях.
