Естеглал - Персеполис, битката за Техеран. "Синият" елит на Естеглал срещу масовата подкрепа из цяла Азия, не само в Иран, за Персеполис. Дербитата от десетилетие се играят или сутринта, или най-късно по обяд. Над 100 000 се разделят на стадиона на "сини" и "червени", а мачовете са повече боричкане, врява и скандали, отколкото футбол. Последните 4 дербита завършиха 0:0... Но и след тях не се мина без строшени автобуси и витрини.
Фенербахче - Галатасарай. Такава е нормалната атмосфера на турското дерби, което сковава Истанбул. Полицията забрани гостуващи агитки в последните сезони, но и това не помага. Откакто Греъм Сунес заби флага на Галатасарай в центъра на терена на стадиона на Фенербахче през 1993-а, нищо не може да спре омразата.
И, разбира се, Сунес е герой за ултрасите на Галатасарай.
Ал Ахли - Замалек (Египет). В последните три години египетското първенство така и не завършва, а два пъти изобщо не започна. Единственият позитив от това е, че няма жертви, които традиционно падат около дербито на "червените" от Ал Ахли и "белите" от Замалек. Преди това съдиите винаги бяха чужденци, защото никой местен не е безпристрастен към някой от двата гранда.
Снимка: UWKO7.net
По улиците на Кайро преди мача е ад, внимаваш с какво си облечен и къде се разхождаш.
Насионал-Пенярол (Уругвай). Насионал спечели дербито за най-голямо знаме в света, като покри стадиона с флаг, дълъг 600 и широк 50 метра (на снимката). Така бе постигната най-тежката победа над врага...
...Защото до 2013-а световният рекорд държеше именно Пенярол с флаг с размери 350х48 метра.
Носиха го 4 часа към стадиона по улиците на Монтевидео, но Насионал обезмисли усилията им преди година.
Цървена звезда - Партизан (Сърбия). Вечното дерби на Белград обикновено е зрелище на навиячите, напоследък все по-малко на футболистите. Но когато мачът почне, цялата страна утихва. Побоища, зрелищни хореографии, фойерверки, атаки към терена... в този мач всичко може да се очаква.
Преди година и половина "гробарите" запалиха сектора си на "Маракана" и се наложи да се поизкъпят така.
Снимка: Goal.com
Панатинайкос - Олимпиакос (Гърция). Вече без гостуващи публики, защото гръцките власти прецениха, че няма нужда след всяко дерби да броят ранени, обърнати и запалени коли, потрошени автобуси и влакове, счупени витрини и прозорци. Свиреп мач, който разделя Атина на две.
Арсенал - Тотнъм (Лондон). Отиваме на Острова, където с навлизането на тв камери навсякъде из стадионите, дербитата са по-малко кървави. Но омразата на Тотнъм и Арсенал е вечна, дели ги само булевард "Севън Систърс".
Ливърпул - Евертън. Да, наричат го приятелско дерби, защото в града съществува солидарност, родена след трагедията на "Хилзбъро". И все пак в деня на мача около стадиона няма нищо приятелско. А феновете на двата тима се радват най-много на победа именно в този мач.
Нищо, че синьото и червеното съжителстват в барове, офиси и дори семейства.
Снимка: Michael Mayhew
Манчестър Юнайтед - Манчестър Сити. И тук напоследък нещата рядко излизат извън контрол, освен в случая с радостта на Рио Фърдинанд пред феновете на Сити. Тогава го удариха с монета, а и опитаха нахлуване (на снимката).
Манчестър е наполовина син и наполовина червен, като денят на дербитата е особено напрегнат за полицията в града.
Снимка: SNS
Селтик - Рейнджърс (Глазгоу). Тук вече говорим за класики. Омразата е с дълбоки корени, извън футбола и спорта. Религия, общности, ценности - католи срещу протестанти, ирландски републиканци срещу англикански поддръжници на кралицата. Колкото искате условия да гледате едно от най-свирепите дербита в света.
Където обикновено има бой на терена и по някой изгонен играч, а на трибуните има полиция, колкото за опазването на милионен парад в Москва, например.
Рома - Лацио (Рим). Вечното дерби на Вечния град. Тук няма правила. Прекъснати мачове заради инциденти, боеве с ножове и палки преди дербито, нерядко и тежко ранени, а и две жертви в последните 15 години. Южната трибуна на Рома срещу Северната на Лацио.
Снимка: getty images/guiliver photos
Неслучайно централните сектори често остават с много празни места. Много от притежателите на абонаментни карти, т.нар. по-умерени привърженици, си спестяват риска да бъдат набити с колан, уцелени от ракета или просто прегазени от ултрасите.
Снимка: getty images
А и на терена не е спокойно.
Милан - Интер (Милано). Вече 19 години между двете агитки има пакт за ненападение на дербитата, постигнат след смъртен случай с младо момче. Това обуслява поне спокойствие извън стадиона и между привържениците, но омразата е голяма. Съперничество може би е по-точната дума за Милано.
Торино - Ювентус. Тук няма съперничество, а чиста проба омраза. Ювентус е далеч по-успял в последните 30 години, а постиженията на Торо са около Втората световна война. На дербито има гадости като подигравки за загиналия супертим на Торино на хълма Суперга в края на 40-те години, а омразата е сурова и вечна.
Снимка: Getty Images
Спортинг - Бенфика (Лисабон). Само на 3 км един от друг, стадионите "Алваладе" и "Луш" стават колизеуми на омразата всеки път, когато дойде дербито. Спортинг изостава по успехи и феновете на "червените" не пропускат да напомнят това на врага на всеки мач.
Атлетико - Реал (Мадрид). Това бе последният финал в Шампионската лига. Двата отбора се разминават чувствително като трофеи и успехи, но празнуват купите си на два площада, които са на 5 мин пеша един от друг - "Нептуно" и "Сибелес". Доскоро привържениците на Реал се майтапеха, че Атлетико им носи сигурни 9 точки на сезон - 6, които Реал си взима в преките мачове и 3, които "червено-белите" крадат от Барселона. Но миналата година бе различно и Атлетико грабна титлата.
"Сибелес" след триумфа на Реал в Шампионската лига.
Снимка: БГНЕС
ЦСКА - Левски (София). Нашето си дерби също е в тази класация, защото около него често се раждат новини, които обикалят света. За съжаление, не футболни. От змия, хвърлена през 90-те години по пистата, през потрошени трибуни, изгонена агитка на гостите, нахлувания, снежна топка по треньор... Имаме и един смъртен случай, за съжаление.
Боливар - Дъ Стронгест (Боливия). Дербито на Ла Пас се играе при страхотна надморска височина на стадиона в столицата и обикновено завършва със скандали. Съперничеството е огромно, но извън стадиона инцидентите са малко.
ЦСКА - Спартак (Москва). Двете агитки имат омраза от годините на СССР, когато спартаковци обвиняват армейците, че са галеници на властта. В публиките има и много силни хулигански фракции, които често мерят сили в организирани сблъсъци. На снимката е хореографията в сектора на ЦСКА от дерби наскоро.
Фламенго - Флуминензе (Бразилия). Дербито на Рио де Жанейро, което през годините пълни "Маракана" до откат. Наричат го просто Фла-Флу и цяла Бразилия го признава за номер едно по колорит и съперничество между клубовете и публиките им.
Ривер плейт - Бока хуниорс (Аржентина). Това е вероятно най-оспорваното дерби в света. Наричат го Суперкласико и историите около него са безкрайни. Ривер са милионерите, Бока - народният тим.
Ривер са пиленца, а Бока - прасета, както се вижда от подигравката на врага в едно от дербитата.
Мачовете Ривер - Бока са зрелище за хора с издръжлив слух и нерви, но не и за естети на футболната игра. Поне не и в наши дни.
Последното Суперкласико преди месец се игра в над педя вода и футбол нямаше. Завърши 1:1.
