Знамето "Никога няма да умрем" се носи над "Стретфорд енд" на стадион "Олд Трафорд". Над него на един от парапетите виси транспарант "Цветята на Манчестър". Този отбор винаги ще бъде помнен и почитан. Бебетата на Бъзби.
Минути преди полета от Белград за Мюнхен на фаталния 6 февруари, 1958 г. Последната снимка на Бебетата.
А това е последният фотос на тима по екип. Седмица преди трагедията Юнайтед прави 3:3 на терена на Бирмингам.
Шампиони на Англия. През 1957 г. Бебетата на Бъзби печелят титлата и се очаква ера на тяхна доминация. Тя обаче завършва на летището в Мюнхен със смъртта на 8 основни играчи.
Самолетът "Еърспийд Амбасадор" вече се е разбил и е изгасен. Тук изгаря мечтата за слава на този тим, а и някои от най-талантливите английски играчи на онова време.
Снежната гледка на изгорелия самолет е една от потресаващите снимки в пресата из целия свят на следващия ден.
Вестник "Манчестър ивнинг нюз": 28 загинали. Всъщност жертвите са общо 23, но в това специално експресно издание, вестникът публикува първата и непотвърдена информация.
21 февруари 1958 г., вестник "Мирър": Едуардс от Юнайтед умира. Дънкан губи битката в болницата в Мюнхен.
Да отидеш на "Олд Трафорд" и да не влезеш в Тунела "Мюнхен"... Невъзможно! Тук е скрита историята на клуба с плакети, снимки и много преснимани изрезки от стари вестници. Над него са и административните офиси, залите за пресконференции, местата за ВИП-гости и журналисти.
10 години след катастрофата - шампиони на Европа. Снимката на отбора от 1968-а краси на видно място Тунела.
Както и много други исторически свидетелства от онова време, от Бебетата и отборът след тях.
Фланелки, шалчета и цветя красят стената с плочата в памет на загиналите играчи. Не само на годишнината от трагедията. Случва се да оставят такива и гостуващи фенове при поредния мач на Юнайтед на стадиона.
Обединени в скръбта и почитта. Фланелка на Сити виси редом до тази на Юнайтед на 50-тата годишнина от трагедията в Мюнхен. Градът е обединен от спомена за кошмара. Въпреки съперничеството, двата клуба са били сплотени в най-трудните моменти, както например когато бомбардировки разрушават "Олд Трафорд" през 40-те. Тогава Юнайтед играе на "Мейн Роуд", стадиона на Сити.
Мюнхенският часовник на "Олд Трафорд". Датата 6 февруари 1958 г. в горния му край напомня за най-тъжния ден в историята на Манчестър Юнайтед.
Цветята на Манчестър, пише на транспарант, който не слиза от парапета на трибуната "Стретфорд енд". Името е легендарно за онзи тим, наред с Бебетата на Бъзби.
10 февруари 2008 г. - феновете на Юнайтед и Сити създават незабравимата гледка на дербито, когато заедно почетоха 50-ата годишнина от трагедията с еднакви шалчета. Само цветът е различен.
Разочарован, Пол Скоулс напуска терена след мача през 2008-а, когато Юнайтед загуби с 1:2. Фланелките на отбора бяха уникални в този ден - без емблема, спонсор или лого на производител. Такива, каквито са носили Бебетата през 1958 г. Екипите бяха произведени само за този мач.
Българската гордост в деня на годишнината. Мартин Петров направи страхотен мач преди 6 години и бе избран за №1 на терена от BBC. Крилото вероятно знае, че е бил част от историческо събитие, което се случва веднъж в живота.
Красиво и тъжно. Стилизиран фотос от минутата мълчание преди мача на 10 февруари 2008 г. На бордовете за реклами край терена са изписани не спонсори, а имената на загиналите в катастрофата. И краткото, но истинско: "Винаги ще ви помним".
