Нещо не е наред. Не беше и през 2021 г., когато дойдоха първите ваксини срещу коронавирус, но тогава цунамито от негативизъм към тях беше донякъде оправдано. Нови бяха, бързо станаха, може и да не са напълно изпипани...
Помня колко човека изскачаха с тези доводи.
Помня им и вида - нервно кършене на пръсти, стеснителни оправдания и задължителното "Аз не съм антиваксър, НООО...". Ноооо...
Четири години след пандемията са факт две неща - ваксините срещу ковид вече са достатъчно изпитани и всички, които уж не са антиваксъри, всъщност са.
Ето, една потребителка във Facebook страницата на Webcafe.bg е категорична: "Никакви ваксини = здраво дете". Поводът е ваксината за варицела, която от 2026 г. става задължителна за най-малките деца.
Всъщност отдавна няма никакво значение коя точно имунизация визираме - всички ваксини до една сякаш подлежат на крайна мнителност, подплатена със солидна липса на аргументи и знания. Защото ваксината за варицела, последната мишена на родните антиваксъри, се прилага масово от 1988 г.
Ваксината против грип, която среща още повече скептицизъм, пък е от 1978 г. Дотук с "нови са и не са изпитани".
Митът, че коронавирус, варицела или грип се карат с песен на уста, също се срива и то още на ниво социални мрежи и далеч под ниво официална статистика.
Точно над "Никакви ваксини = здраво дете" друга наша последователка не крие, че детето ѝ е стигнало до енцефалит след варицела.
На поход срещу антиваксърите тръгна даже и една тяхна доскорошна икона - проф. Атанас Мангъров.
Професорът покрай ковид се настани уютно в сърцата на българските противници на ваксините, които обаче не са запознати с по-стари негови медийни изяви.
В тях медикът открито и много убедително громеше възгледите срещу задължителните имунизации и разпердушинваше всяка изпречила му се "беге-мама".
Та и този бастион на антиваксърството - професор Мангъров - падна, че даже наскори и обиколи телевизиите да препоръчва противогрипната ваксина. Но друг ще го смени.
И това не е лошата новина. Лошата е, че ваксинационният комфорт, в който все още се намираме, след някоя и друга година ще започне да се клати сериозно. Ще върнем епидемиите от коклюш и дифтерия, ще си припомним гледката на изкривени от полиомиелита деца, неспособни някога да заживеят нормален живот.
Ще се напълни с родители, които се чудят кой им е виновен и, по мое мнение, лекарите ще операт пешкира.
Че не са предупредили. Че не са спасили неспасяемото. Че не са вездесъщи, макар че са се постарали да имаме имунизации, от които с лека ръка сме се отказали.
А още по-по-най-лошата новина е, че не само аз, а и никой друг няма идея как да предотврати лошите пророчества.
Можем да питаме Австралия и Нова Зеландия, които методично изкореняват рака на маточната шийка с ваксината против човешкия папилома вирус. Или да питаме Франция и Великобритания какво точно правят, че в последните години там доверието във ваксините да расте.
Едно е ясно - за да не се сбъдне мрачната ми прогноза, трябва да действаме сега. Утре може да е късно и да ни отнесе предотвратима чрез имунизация болест.
