Традиционна загуба срещу Нигерия?

България падна с 0:1 от Франция и загуби всякакви шансове за класиране на Мондиал 2018. Пореден голям форум ще гледаме само по телевизията, а по този повод публикуваме коментар на наш читател, получен на редакционната поща. Заглавието е на Webcafe.bg.

Слушам коментарите на Вили Вуцов след мача и първата ми асоциация е с неповторимия Димитър Пенев. За едно обаче е прав – след края на мача останах с по-скоро положително чувство от представянето на нашите момчета.

Малко рано преасфалтирахме Орлов мост, трябваше да оставим французите да им се изкарат малко камъните от бъбреците, пък ако им хареса на изпроводяк да си минат и по стария път за летището.

Епично начало на мача – Марсилезата, първите тонове пък на нашия химн ги взеха малко със залитане, сигурно им е харесал кавъра, който ни подариха холандците в Амстердам и се търси доразвитие на този арт проект. Мисля, че няма смисъл пак да коментираме гола от съблекалнята.

Гледайки първото полувреме, си мислех за отбора на Исландия, как така страна с население от 332 529 души успя да създаде отбор, който да размаже отбор на държава с население близо 80 млн. души. Какво накара турците да домакинстват в този мач на стадиона в Ескишехир и най-вече защо трябва да създават такива спомени в спортната кариера на Емре?

Мисля си по тези въпроси и гледам как нашите, от които сигурно поне половината са водели гаджета в Париж или си имат албум във фейса „Paris - summer of 20…”, вече средата на първото полувреме а все още се ориентират в ритъма на френските шансони.

Боже, 332 529 души население? Та това е все едно Варна да си направи собствен национален отбор.

Откъде идва тази разлика, как така Исландия с толкова скромен човешки капитал успя да постигне такова израстване в колективен спорт като футбола. Дали е защото исландците са викинги - завоеватели, а ние обикновени славяни – земеделци? В Турция исландците играха като истински викинги, които искат да натоварят на корабите си всичкото злато на Мала Азия, а ние напоследък играем малко като отрудено племе, чието единствено оръжие е ралото, Белчо и Сивушка.

Не, това не може да е карма, спомням си времената, когато нашите играеха като прабългарите на Тервел и Византийската империя на футболна Европа, ако можем така да оприличим Бундестима, трепереше от тракането на бутонките ни в коридора към зеления терен.

През второто полувреме българите започнаха да показват нокти, харесва ми по-агресивната тактиката в стил „да изкараме един французин на носилка, пък после – каквото сабя покаже”. За съжаление шестицата на французите излезе „кораво копеле” и продължаваше упорито да се вдига на крака.

Физическото превъзходство на сините фланелки се видя дори и на най-обикновен 42 инча.

Често ми се е случвало и по улицата като си вървя, а и в 94, имаме много високи и снажни българчета – какво тренират тези момчета, дали въобще се занимават със спорт или с футбол, или с футбол днес започват да се занимават само момчета, които виждат, че не могат да се реализират другаде? Не искам да си мисля, че е така.

Връщам се пак към мача, който през това второ полувреме си е направо равностоен и това донякъде ме опровергава, но лъсна друго слабо място – липсата на бодри смени. Аз лично се надявам да се търсят още играчи с хъс за националния ни отбор, защото другият ни вариант е на пулта да застава Алекси Сокачев, което със сигурност ще направи атаките ни с една идея (универсална мерна единица) по-остри.

Иначе, „традиционна загуба срещу Нигерия” биха се пошегували някои.

Новините

Най-четените