Роднини на Данило по време на поклонението в памет на жертвите от самолетната катастрофа
„Когато падна на колене, всички, които бяхме зад вратата, започнахме да се молим“, спомня си 17-годишен ученик, облят в сълзи и с фланелка на любимия отбор.
36-годишната Жулсинея Николини води племенника си на ръце на поклонението в сряда.
„Дойдохме, защото момчето обожава Данило, говореше само за него. Сега иска да го види и въпреки че му обяснихме какво се е случило, то отказва да го възприеме. Не иска да повярва, защото в петък се снима с Данило и го прегърна. Това се превърна в сбогуване.“
Жестоката смърт на Данило и ужасната катастрофа попари градчето Чапеко в момент на безумна радост – радост, дошла от ръкавиците на вратаря и задружността на останалите момчета. Радост от подарената възможност феновете отново да мечтаят. Радост заради отбора, който бе на път да покори целия континент.
„Данило написа изключително красива история тук – казва третия вратар Марсело Боек, който не пътува до Меделин. – Беше прекрасен човек, шегаджия, винаги с усмивка на уста и готов да тренира. Не помня да е пропускал тренировка, беше страхотен професионалист.“
