Кака. През лятото на 2009 г. звездата на Милан пристигна срещу 70 млн. евро. Бразилецът имаше и добри периоди в Реал, но така и не успя да оправдае в пълна степен очакванията на феновете. Понякога заради контузии, друг път - заради слаба форма. За капак дойде и конфликтът му с Жозе Моуриньо. През септември 2013 г. Кака се върна в Милан, а сега носи екипа на Орландо Сити.
Майкъл Оуен. Златното момче на английския футбол бе нападателят за важните моменти. Точно затова през 2004 г. бе потърсен от Реал, а офертата съвпадна с интересен период в Ливърпул - пристигна Джибрил Сисе, а Милан Барош се завърна като голмайстор от Евро 2004. Оуен обаче срещна стряскаща конкуренция и на "Бернабеу" - Раул и Роналдо. И макар че вкара 16 гола в 45 мача, така и не се наложи в състава. После мина през Нюкасъл и Манчестър Юнайтед, но без да върне предишния си блясък.
Джонатан Уудгейт. През август 2004 г. Нюкасъл продаде защитника на Реал срещу 13,4 млн. паунда. Уудгейт се славеше като противоречива фигура - често отсъстваше заради травми и редовно осъмваше в баровете. За дебюта си за Кралския клуб англичанинът трябваше да чака до септември 2005 г. И той бе катастрофален - в дербито с Атлетико Уудгейт си отбеляза автогол и получи червен картон. Тръгна си през 2007 г. след 9 изиграни мача.
Томас Гравесен. Преди да приеме предложението на Реал през януари 2005 г., суровият датчанин прекара няколко успешни сезона в Евертън и се превърна в идол за феновете. Трансферът му срещу едва 2,5 млн. паунда изглеждаше като страхотна сделка за Кралския клуб. Фабио Капело планираше да гради около Гравесен играта в средата на терена. Реалността се оказа съвсем различна - феновете бързо се разочароваха, а Томас си тръгна през задния вход. Поигра малко в Селтик и отново в Евертън. Гравесен инвестира умно изкараните пари и днес се наслаждава на състояние от 100 млн. евро и безгрижен живот в Лас Вегас.
Жулиен Фобер. Никой не проумя напълно защо през януари 2009 г. Реал взе под наем французина от Уест Хем. Самият той също бе крайно изненадан. "Помислих, че ми спретват някакъв номер", признава Фобер. Той просто си загуби времето на "Бернабеу" и записа два двубоя, преди да бъде върнат на Острова. А кариерата му угасна безславно във втора френска дивизия с екипа на Бордо.
Елвир Балич. Днес бившият национал на Босна води Карабюкспор, а в средата на 90-те направи име в друг турски отбор - Бурсаспор (42 гола в 87 мача). Последва трансфер във Фенербахче, е през лятото на 1999 г. Балич неочаквано се озова в мечтания бял екип срещу внушителните за времето си 26 млн. евро. Статистиката на "Бернабеу" - едно попадение в 11 двубоя. След серия контузии Елвир бе пратен под наем във Фенербахче и Райо Валекано, но не постигна нищо съществено.
Антонио Касано. Неговият случай е може би най-странният. В началото на 2000 г. младият италиански нападател блестеше като диамант с екипа на Рома. Реал го прилапа през зимния прозорец на 2006 г. И Антонио можеше да успее, ако не бе чепатият му характер. И вечните скандали с треньорите. Касано се разписа още при дебюта си, но не успя да продължи в същия дух. След като разруши отношенията си с Фабио Капело и натрупа наднормено тегло, дните му бяха преброени. Той се завърна в родината и все още играе за Сампдория.
Йежи Дудек. Реал стана последният клуб във визитката на полския вратар. Той се премести в Мадрид на 34-годишна възраст преди сезон 2007/2008. Преди това бе изиграл 6 запомнящи се кампании с Ливърпул, а пикът бе великата победа на Милан във финала на Шампионската лига през 2005 г. Всички знаеха, че Йежи няма да измести Икер Касияс. Той обаче сам се съгласи с ролята на дубльор. За 4 сезона записа едва 12 мача.
Емерсон. Бразилският халф подписа през лятото на 2006 г., след като Ювентус бе изхвърлен от Серия А заради Калчополи. За правата му бяха платени 16 млн. евро. В Реал обаче сякаш заигра някакъв друг Емерсон вместо познатият боец от Торино. След един сезон се върна в Италия, като Милан го купи за 6 млн. евро. А подобно обезценяване говори достатъчно.
Габриел Хайнце. Аржентинецът смени Манчестър Юнайтед с Реал през лятото на 2007 г. срещу 8 млн. паунда. Габриел бе със статут на любимец на "Олд Трафорд" и кариерата му се развиваше чудесно. В Мадрид изпълни само половината от 4-годишния си договор. За това време се отчете с 3 гола в 58 мача. Към края на престоя си се появяваше все по-рядко на терена и бе принуден да приеме офертата на Марсилия.
Холандска горчилка. Нали не допускахте, че сме ги забравили? Сякаш някаква прокоба тегне над звездите от Ниската земя, решили да се пробват в Реал. Рафаел ван дер Ваарт, Уесли Снайдер, Ариен Робен - просто не им се получи. Само Рууд ван Нистелрой няма от какво да се срамува - с 24 гола в Примера помогна за титлата през 2006/2007. В списъка с неудачниците можем да прибавим и Ройстън Дренте. Той дойде със статут на суперталант от Фейенорд. В дебюта си срещу Севиля заби невероятен гол от 40 метра. Първият му сезон бе добър, но после загуби битката с Марсело. Два пъти го преотстъпваха, а днес изкарва пари в ОАЕ.
