Разбивка: Съюзниците и враговете на Моуриньо в Юнайтед

Снимка: Getty Images

Проблемите на Юнайтед стават все по-големи, а съблекалнята вечее е разделена на три...

Снимка: getty

Заклетите съюзници на Моуриньо:

Маруан Фелаини: Един от любимците на Специалния. Голям, физически силен и мята лакти, където (не) му видят очите. От време на време, оправдава и мястото си на терена. Изпълнява нарежданията като войник – точно каквото очаква Жозе от играчите си.

Неманя Матич: Още един войник. Дори в най-страшните за Моуриньо времена, самият той казва: „Поне си имам Неманя.“

Снимка: Getty Images

Скот Мактоминай: Един от малкото младоци, на които Жозе дава шанс. Говори се, че Мактоминай е сред любимците му и че чувствата са взаимни.

Снимка: Getty

Ромелу Лукаку: Не е най-резултатният нападател, но е най-добрият, с когото Юнайтед разполага в момента, и Лукаку се ползва от безграничната подкрепа на Моуриньо.

Снимка: Getty Images

Лий Грант: Сигурно самият той все още не може да осъзнае, че е футболист на Манчестър Юнайтед. Сигурно сте чули поне веднъж името на 35-годишния страж – колкото мачове има той за „червените дяволи“ досега. Всъщност, въпросният мач не е цял. Той пази при загубата от Дарби Каунти след изпълнение на дузпи за Купата на лигата след червения картон на Серхио Ромеро.

Снимка: Getty Images

Футболистите в графата „просто тук, за да играя“

Давид де Хеа: Моуриньо може да е много неща, но не е глупав. Отлично знае, че Де Хеа е сред най-добрите футболисти, с които разполага, и никога не би се и опитал да напада испанеца за каквото и да било. Затова и засега вратарят остава далеч от войната за надмощие в клуба.

Диого Далот: Моуриньо е човекът, който го доведе на „Олд Трафорд“ и който му отвори вратата за един от най-големите клубове, какъвто е Юнайтед. Ако португалецът изиграе картите си добре, ще бъде вечно благодарен на сънародника си. Както е и справедливо.

Фред: Същото важи и за него. Бразилецът пристигна на „Олд Трафорд“ не толкова защото беше много желан, а просто защото много други отказаха.

Матео Дармиан: Дармиан от тези футболисти, които Моуриньо не обвинява за нищо и някак си го оставя настрана от критиките. Но ако това се промени, и мнението на Матео може да се промени в която и да е от двете посоки.

Снимка: Getty Images

Ашли Йънг: Йънг се превърна от онези задължително малко над средното ниво играчи, които Жозе има във всеки свой отбор. През този сезон остана малко на заден план, след като връзката на португалеца с Люк Шоу се подобри. За негово съжаление...

Крис Смолинг: „Харесвам всичко у Крис... освен прическата му“, каза след победата над Уотфорд Моуриньо. Двамата може и да нямат изградена силна връзка, но Смолинг е доволен от липсата на класни колеги на своята позиция и факта, че играе (почти) редовно.

Снимка: Getty Images

Люк Шоу: Ако материалът беше писан преди няколко месеца, Шоу щеше да е в третата графа. Но лятото промени доста неща в Юнайтед, включително и взаимоотношенията между Моу и Шоу. „Мисля, че ми се дразнеше, защото знаеше, че мога да се справям и по-добре. Когато погледна назад във времето, разбирам, че е бил прав“, каза наскоро Шоу за мениджъра си.

Джеси Лингард: „Той е забавният човек, който не притеснява класа“, каза за него Моуриньо през лятото. Лингард не е несменяем титуляр, но успява да открадне по някоя минута или полувреме тук и там.

Снимка: Getty Images

Ерик Баий и Виктор Линдельоф: Моуриньо изхарчи 60 милиона паунда за двамата, но почти не ги ползва. Не че и двамата са показали кой знае какво, но Жозе обича да прави подобни ходове.

Снимка: Getty Images

Антони Валенсия: Ерик Баий и Виктор Линдельоф: И двамата бяха купени от Моуриньо, но и двамата нямат запазено титулярно място. Така че – сметката при тях е 50/50.

Снимка: Getty Images

Хуан Мата: Очакваше се връзката помежду им да е по-сложна, но се оказа, че когато Мата играе добре, е в отбора, когато не – сам разбира това и не протестира.

Снимка: Getty Images

Андер Ерера: На теория, Ерера би трябвало да е перфектният играч за Моуриньо. Истински малък дявол, който се хвърля с главата, или по-точно – с двата крака, напред в битката. Но не получава достатъчно време на терена, а последният, в който игра, бе като защитник срещу Тотнъм.

Снимка: getty

Трудните характери:

Маркъс Рашфорд: „В продължение на 10 месеца ме питаха „Защо винаги Лукаку? Защо винаги Лукаку? Защо винаги този играч?“ Е, сега знаете“ - това бяха камъни в градината на Рашфорд и Антони Марсиал при загубата от Брайтън миналия сезон.

Фил Джоунс: Джоунс беше грешникът, който пропусна дузпа при загубата от Дарби Каунти. След мача Моуриньо каза, че е знаел, че положението е било бедствено, когато е дошъл редът на Фили да изпълнява наказателен удар. Всички сме свикнали с критиките на шефовете си, но как бихте се почувствали Вие в тази ситуация? Не добре, нали?

Снимка: Getty Images

Алексис Санчес: Почти сигурно, ще дойде време, в което Моуриньо ще съжалява, че е рискувал, привличайки Санчес. Откакто дойде на „Олд Трафорд“, чилиецът има едва три гола и шест асистенции в 24 мача, а играе за сметка на Рашфорд и Марсиал. Ако започне да губи титулярното си място, със сигурност, ще започнем да чуваме и неговият недоволен глас. Всичко изглежда въпрос на време.

Снимка: getty

Антони Марсиал: Случаят с привикването му по-рано на предсезонния лагер, докато Марсиал се радваше на новороденото си дете, е само последният от серията, в която Жозе изразява недоволството си от французина. Крилото също по никакъв начин не е показал, че таи топли чувства към мениджъра си.

Снимка: getty

Пол Погба: Диригентът на бунта срещу Мауриньо. Погба и Жозе са камъни, които не могат да мелят заедно. Първият живее в дигиталната ера, докато вторият все още си мисли, че е във времето на катеначото и физическия английски футбол. Само непоправим оптимист може да се надява нещата между двамата да се оправят скоро. Или изобщо.