1. Ерик Кантона. Кралят. Безспорно най-влиятелният играч в двете десетилетия на Висшата лига. Изигра само 6 сезона в Англия, но ефектът му бе поразяващ. Шампион с Лийдс в първата си година. Взе титлата във всеки от сезоните си в Манчестър Юнайтед с изключение на този, в който го наказаха за ритника по фена на Кристъл Палас. Легенда. Мит.
2. Тиери Анри. За 8 сезона с Арсенал вкара 174 пъти в 254 мача, а при завръщането си за кратко през 2012-а добави още един. Най-резултатният чужденец в историята на Висшата лига. Вкара и последния гол на стария стадион "Хайбъри". Та кой друг, ако не той!?
Снимка: Goal.com
Анри бе острието на Недосегаемите - съставът на Арсенал, изиграл 49 поредни мача без загуба и вдигнал (естествено) титлата през 2004 г.
Снимка: Getty Images
3. Патрик Виейра. И той бе в онзи тим, само че изпълняваше ролата на здравата ръка, на лидера. Виейра бе още един от великите трансфери на Арсен Венгер. Култът към него сред феновете на Арсенал е непреходен, а битките му с Рой Кийн - незабравими.
4. Алън Шиърър. Голмайстор №1 на Висшата лига с 260 гола за Блекбърн и Нюкасъл. Шампион със скромния тим, който сега е във втора дивизия, а след това отказа да играе в Манчестър Юнайтед и отиде в родния си Нюкасъл. Където вкарваше много, но не стигна до трофей.
В Нюкасъл името Шиърър е парола. Алън е велик, а обожанието към него в родния му град е такова, че ресторантът на стадиона още носи неговото име. При представянето му го посрещнаха 30 000.
Снимка: Getty Images
5. Рой Кийн. Капитан, боец, лидер на Манчестър Юнайтед. Луд, но и отличен играч. Кийн вдигна 7 титли, от които 5 като капитан.
Окървавен, ожулен или контузен, Кийн бе на терена като булдозер. Раздялата му с Юнайтед не бе най-добрата възможна, но за феновете ирландецът е легенда.
6. Франк Лампард. Не се заблуждавайте от небесносинята фланелка... Да, наистина сега играе в Манчестър Сити, но...
Легенда на Челси, какво друго да кажем!? Ето това е неговият клуб, въпреки че е юноша на Уест Хем. Легенда и на Висшата лига с 590 мача и близо 200 гола. Вдигна три титли и взе първи в ръцете си трофея в Шампионската лига. Челси е гранд на европейския футбол най-вече заради усилията на него и Джон Тери - символите на този клуб.
Феновете нямат съмнение - Франки е велик!
7. Райън Гигс. Висшата лига още беше проект, когато уелското крило разкъсваше защитите с екипа на Манчестър Юнайтед. Игра до 40, сега е асистент на Луис ван Гаал на скамейката на Юнайтед.
13 титли на Висшата лига - повече от всеки друг! Близо 700 мача, над 150 гола, безброй велики мигове в първенството. И още две купи на европейските шампиони с единствения му клуб.
8. Тони Адамс. Снимката е от 1989 г., преди Арсенал с капитан Адамс (вляво) да спечели сензационно титлата на "Анфийлд". Централният защитник, чието име феновете на Арсенал си татуират все още, има 504 шампионатни мача за клуба (не всички в ерата на Висшата лига), както и 4 титли (2 след създаването на Лигата).
Снимка: Getty Images
Уникален лидер, който никога не се предаваше, капитан и на английския национален отбор. Отказа се с гол в последния мач на шампионския сезон 2001-2002 г. на стария "Хайбъри". Стадионът го боготвореше.
Снимка: Getty Images / Guliver
Той бе и преходната фигура от стария Арсенал към новия, техничен и изящен отбор на Арсен Венгер.
9. Стивън Джерард. Един от тримата в тази десетка, които още не се дават и са на терена. Сърцето на Ливърпул бие и на 34 г., все така силно и развълнувано. С над 600 мача във Висшата лига, Джерард е спечелил всичко в играта освен... точно Висшата лига.
Вдигна и купата в Шампионската лига след велик финал в Истанбул през 2005 г. срещу Милан, а и е единственият футболист, вкарвал във финалите на двата европейски турнира и двата за купите в английския футбол.
Дебютира преди цели 16 години!
10. Джон Тери. Като говорим за сърцето на отбора... Челси е Тери и още 10, това е истината за хард феновете! Той и Лампард бяха гръбнакът на славното десетилетие след идването на Роман Абрамович. Шампион е три пъти, 5 пъти вдигна купата на ФА, взе Шампионската лига и Лига Европа.
Головете му не са никак малко за защитник, а такива като този в епичния четвъртфинал с Барселона (4:2) преди 9 години се помнят за цял живот.
