Христо Стоичков.
Номер 8. Лудият. Камата. Българският футболен Бог, който спечели "Златна топка" и влезе в клуба на най-великите в играта. Част от дриймтима на Кройф, донесъл първата европейска титла на Барселона, голмайстор на Мондиал 1994, където България игра полуфинал, спечелил не само "Топката" на "Франс футбол", но и "Златна обувка".
Няма да имаме друг такъв. За щастие поне имаме спомена от него.
Снимка: Getty Images
Роберто Баджо.
Футболна магия в големи дози. Ако днес имаме Меси и Роналдо като неспорими крале, през 90-те за короната на №1 спореха доста повече големи играчи. Баджо, Божествената опашчица, игра в трите гранда на Италия - Ювентус, Интер и Милан, закара националния си тим до финал на световно (за наша сметка, както добре знаем), взе "Златна топка" през 1993 г. и остава в историята като един от най-изящните играчи от поколение, в което имаше немалко такива.
Снимка: Getty Images
Ромарио.
Фирменият му удар с върха на обувката, който препарираше вратарите, е незабравим. В квартала му викат боц, но Ромарио го използваше по начин, който направо те оставяше с отворена уста. Неудържима голова машина, която не получи "Златната топка", която заслужаваше единствено, защото до 1995-а тя се присъждаше само на европейци. Спечели световната купа с Бразилия на Мондиал 1994 и бе в смъртоносен дуел със Стоичков в Барса.
Снимка: Getty images
Роналдо. Първият. Феномена.
За да те нарекат Феномена, вероятно си направил достатъчно неща на игрището, от които околните са силно впечатлени. И до днес не са малко мненията, че това е най-завършеният нападател в историята, който щеше да постигне още много, ако не бяха ужасните контузии, отнели поне 3 години от активната му кариера. Роналдо бе вдъхновяващ гений, инстинктивен, мощен, техничен и невероятен реализатор. Взе "Златна топка", стана два пъти световен шампион и остави спомени, които не избледняват.
Зинедин Зидан.
Явлението от Алжир, което се появи пред света с екипа на Бордо в един паметен рейд към финала за Купата на УЕФА през 1996-а. Зизу отиде в Ювентус, където стигна два финала в Шампионската лига, изведе Франция до световния връх с два гола в мача за титлата срещу Бразилия (1998 г.), а после стана Галактикото на всички Галактикос в Реал. Балансът му, пасът му, дрибълът и еднакво силното боравене с двата крака... Изумителен играч!
Ривалдо.
Още един от ерата на великите бразилци, вероятно последна такава и до днес. Кривокрак и някак несъразмерен, вълшебният левичар правеше чудеса с топката. Барселона бе неговият подиум за най-висока изява, преди Луис ван Гаал да реши, че най-добрите му години са минали и да тръшне вратата за него. Ривалдо стана световен шампион в следващото десетилетие с Бразилия, но взе "Златната топка" през 1999-а. Съвсем заслужено!
Луиш Фиго.
През 2000 г. той отвори нова глава в историята с трансфера си от Барса в Реал. Кариерата му се дели на "преди и след" този ден. В Реал вероятно е най-добре помнен заради титлите и галактическата компания около него - Зидан, Бекъм, Роналдо, Раул... Но най-силния си футбол Фиго игра в Барселона. Добри крила сме гледали много, но той не бе просто талантлив флангови играч. Умееше всичко, можеше да играе и в средата на терена, и изобщо... където си поиска.
Раул Гонсалес Бланко.
Той се превърна в символ на възкресението на Реал, чакал европейската корона да се върне на "Сантяго Бернабеу" над 3 десетилетия. Раул бе лидерът, сърцето и душата на Реал и испанския тим. Не спечели "Златна топка", въпреки че когато и да му я бяха дали, нямаше да е незаслужено. Вечен голмайстор на Мадрид и до днес, макар и не за още дълго - Кристиано Роналдо е само на 10 гола зад него.
Денис Бергкамп.
Той няма "Златна топка", нито стана световен или европейски шампион. Летящ холандец, който не можеше да преодолее фобията си от летене и пътуваше за мачовете с автомобил из Европа.
Но Денис бе гений, какъвто английският футбол не бе виждал, когато облече екипа на Арсенал. Фалцови удари, танц с топката, скрити пасове... Невероятен играч.
Снимка: Daily Mail
Юрген Клинсман.
През 1990-а той стана световен шампион с Германия, през 1996-а бе европейски. Символният играч на десетилетието за Бундестима, а и човек, който направи уникално впечатление във Висшата лига в годините,в които тя бе истинска наслада за гледане. Голмайстор от онази порода, която сякаш поизчезна.
Петер Шмайхел. Огромният рус тип, който сякаш затваряше вратата за всякакви посегателства на съперниците, вдигна купата на Евро 1992 с Дания. С Манчестър Юнайтед бе основна част от една златна ера през 90-те, белязана от водопад от трофеи. Апотеозът бе финалът през 1999-а в Шампионската лига, когато бе обърнат Байерн в последните секунди. Шмайхел бе капитан в онази вечер.
Снимка: Getty Images
Габриел Батистута.
Изключителен. Лоялен. Страстен и неудържим. Аржентина мечтаеше за световна титла през 90-те най-вече с голмайстора, който и до днес е реализатор №1 на страната. Батигол донесе два трофея в Копа Америка с попаденията си и остана верен на Фиорентина чак до 2000 г., като не напусна отбора дори в Серия В. Статистиките му са умопомрачителни - има около 340 гола за клубовете и националния в не повече от 400 мача!
Хавиер Санети.
Той трябва да е тук. Символ на дълголетие, на постоянство и вярност към емблемата на отбор, който дори не е роден. Санети бе като утрото, което знаеш, че ще видиш през прозореца като се събудиш. Пускаш телевизора за мача и той винаги е там - в дясната зона на защитата, с изрядната си прическа и без да щади сили. Сериозен, концентиран и отдаден на каузата на Интер и Аржентина. Голям играч.
Райън Гигс.
Поколението на Манчестър Юнайтед, известно като Клас 1992 включва Бекъм, Бът, Скоулс и братята Невил. Но Гигс, малко по-голям от тях, вероятно е най-ярката фигура от тези незабравими за "червените дяволи" две десетилетия. Гигс по крилото... каква гледка бе само! Вероятно най-жалкото за неутралните фенове бе, че е уелсец и никога не го гледахме на голямо първенство с националния.
Снимка: Getty Images
Ерик Кантона.
Няма по-влиятелен играч за десетилетието в английския футбол, който тогава превземаше света с тв инвазията на Висшата лига. Кантона мина като танк през Острова, превръщайки Манчестър Юнайтед в страшилище с лидерските си качества, головете и изпълненията си. Включително недотам приятни като удар по запалянко или поредния червен картон... Но бе уникален с всичко.
Джордж Уеа.
Първият неевропеец, вдигнал над главата си "Златната топка". Перлата от Либерия взе приза през 1995-а, когато правеше чудеса с екипа на Милан. Уеа бе на върха за кратко, но ефектът бе поразяващ, а африканският футбол повярва, че вече може да се мери с най-големите.
Никога след това играч от Черния континент не спечели наградата, а и може да не се случи повече. Уеа остава в историята.
Снимка: Getty Images
Георге Хаджи.
Джика - вълшебникът от Румъния, левичарят с фантазия и техника като от приказките. Напомняше на Марадона по физика, движения, способност да избухва в мачовете и да ги решава с един-два гениални замаха. Талант с безгранични възможности, който игра и за Реал, и за Барселона. Вероятно ще гледа към миналото и ще си казва, че е можел да постигне и повече. Но ние, които сме го гледали, не съжаляваме и за един миг. Какво световно направиха той и Румъния преди 21 години в Щатите...! Те и нашите бяха сензацията на турнира.
Снимка: Getty Images
Алън Шиърър.
Безпощаден и убийствено постоянен в головия си монолог по английските терени.
Числата са почти невероятни. 380 гола в 560 мача в елита на британския футбол, без да е играл за гранд! Саутхемптън, Блекбърн, Нюкасъл. Стана шампион с Блекбърн през 1995-а, когато може би заслужаваше "Златна топка" не по-малко от Уеа, защото постижението му бе уникално с клуб от такъв калибър.
Снимка: Getty Images
Роберто Карлуш.
Неговото място тук е запазено заради това, че едва ли има друг краен бранител в историята, който да е променил толкова представите за играта на този пост. Атакуващ, заплаха за съперника почти като от нападател, но и корав в отбрана, с точни шпагати. Левачката му притежаваше способности, които правеха топката да изглежда елементарна за командване. Единственият на неговото ниво бе Кафу, от дясно в същия бразилски тим. Но без головете, които Карлуш вкарваше като на шега. Онова изпълнение от пряк свободен през 1997-а, с невероятния външен фалц, остава класика.
