Просълзих се три пъти на път за работа. Трябваше ми поне една нощ да преосмисля какво всъщност се случи вчерашната вечер. Сълзите ми бяха едновременно от яд и от щастие.
За жалост не успях да присъствам на площада, но цяла нощ следях какво се случва в социалните мрежи и честно ви казвам, за първи път се гордея с това, че съм Gen Z.
Като явен критик на собственото си поколение, до вчера бях скептична, че в близките години ще видим революция, достойна да влезе в учебниците.
Но уви, признавам си, че сгреших.
Винаги съм имала интерес към историята и вече смело мога да потвърдя личната си хипотеза, че въпреки десетилетия смяна на епохи, режими и правителства, младежкият дух все още остава непокътнат.
Надявам се и вие вече осъзнавате, че бумъри, Gen X, Милениали и Gen Z имат много общо. В даден момент всички те са били млади идеалисти, всички са се борили за промяна. И с риск да засегна заклетия индивидуализъм на новото поколение, не може да се отрече, че у него лежи протестния дух най-малко на родители или по-големи братя и сестри.
Има обаче една разлика. Аз лично не съм чувала фразата "Съсипаха я тази държава", изречена от някой ученик или студент. За тях тя вече е нищо повече от едно остаряло клише.
В неделя премиерът Желязков излезе и нарече протестиращите "нееднородни групи с противоречиви искания" и изрази скептицизъм, че гражданската активност ще достигне мащаба от 1996 г. и 2013 г.
А всички знаем, че няма по-добра мотивация от това да ти кажат, че "не можеш".
Младежите може и да не се интересуват от новини, факти и статистики, мислите им невинаги са подредени, но едно е сигурно - печелят с емоция.
Gen Z бяха на площада за нещо много повече от "Оставка". Дума, която като деца им се е сторила благозвучна и забавна, от вчера присъства осезаемо в техния речник като последен шанс за оставането им в родината.
Тяхната философия се базира основно на бягство от статуквото. В присъствието им ярко се наблюдава в желанието им да бъдат различни сред многото, да се откроят от тълпата.
Вчера младежите се бунтуваха срещу бюджета все едно бранят личните си спестявания. А когато "лошите възрастни" скрият ключа от касичката, единственото, което можем да направим, е просто да я строшим. Това го знае всяко хлапе.
В изразяването на гражданска позиция Gen Z заложиха повече на символичното слово, отколкото на думите. След години на политически речи и активистки скандирания, креативността най-накрая си проправи път през тълпата. Плакати, видеа в социалните мрежи, мемета, ремикси с гласовете на политици се оказаха нов и работещ начин за гражданско обединение.
Той е първият в новата история, в който битката се водеше на два фронта - хиляди на площада и още толкова хиляди не пред телевизионните, а пред телефонните екрани.
Млада съм, поправете ме, ако греша, но не се сещам за друг момент, в който гражданската, генерираната от потребителите журналистика, взема такъв голям превес над традиционните медии.
Дори заглушаването на сигнала и липсата на ток в центъра на столицата не попречи на младите хора да хванат своето най-силно оръжие телефона и да ни покажат картина, различна от тази, която виждаме по телевизиите.
Интересно ми е да наблюдавам как у нас се заражда нова, хибридна форма на протест - паралелно на терен и в социалните мрежи.
Надявам се обаче Gen Z да са способни да задържат големите очаквания, за които дадоха заявка миналата нощ, и да удържат на провокациите. Защото в този случай не става дума за постигането на определен брой лайкове и последователи, а нещо много повече.

