Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Те дадоха звездата си на пряк съперник и съжалиха горчиво за това

Санчес ще подсили някой от отборите, с които Арсенал иска да се бори за място в топ 4. Фаворит за подписа на нападателя стана Манчестър Юнайтед, но по последни данни и Челси се е включил в наддаването. Ето няколко подобни случая през годините, които би трябвало да притесняват ръководните фактори на "артилеристите"... Снимка: Getty Images
Санчес ще подсили някой от отборите, с които Арсенал иска да се бори за място в топ 4. Фаворит за подписа на нападателя стана Манчестър Юнайтед, но по последни данни и Челси се е включил в наддаването. Ето няколко подобни случая през годините, които би трябвало да притесняват ръководните фактори на "артилеристите"...
Андреа Пирло от Милан в Ювентус (2011)

От днешна гледна точка е трудно да проумеем как Милан реши, че невероятният диригент Пирло е приключен за футбола на 32-годишна възраст и остави договора му да изтече. Така "росонерите" му позволиха да премине в Ювентус без пари след 10 години на "Сан Сиро". Естествено, за Юве това беше нереално добра сделка и накрая на сезона "sтарата госпожа" взе първа титла от 9 години насам, а Пирло бързо стана основен футболист в големия отбор, който изгради Антонио Конте. 

Ювентус взе общо 4 поредни титли с участието на Пирло и до днес остава хегемон в италианския футбол, докато по същото време започна големият упадък на Милан. По-късно тогавашният изпълнителен директор на "росонерите" Адриано Галиани призна, че да остави Пирло да си тръгне е най-голямата му грешка във футбола. Снимка: Getty Images
Андреа Пирло от Милан в Ювентус (2011)

От днешна гледна точка е трудно да проумеем как Милан реши, че невероятният диригент Пирло е приключен за футбола на 32-годишна възраст и остави договора му да изтече. Така "росонерите" му позволиха да премине в Ювентус без пари след 10 години на "Сан Сиро". Естествено, за Юве това беше нереално добра сделка и накрая на сезона "sтарата госпожа" взе първа титла от 9 години насам, а Пирло бързо стана основен футболист в големия отбор, който изгради Антонио Конте.

Ювентус взе общо 4 поредни титли с участието на Пирло и до днес остава хегемон в италианския футбол, докато по същото време започна големият упадък на Милан. По-късно тогавашният изпълнителен директор на "росонерите" Адриано Галиани призна, че да остави Пирло да си тръгне е най-голямата му грешка във футбола.
Анди Коул от Нюкасъл в Манчестър Юнайтед (1995)

През януари 1995 г. мениджърът на Нюкасъл Кевин Кийгън беше решил, че няма повече нужда от Анди Коул, вкарал 55 гола в 70 мача за "свраките". Скандал между двамата развали отношенията им и така се стигна до внезапния трансфер на голмайстора в Юнайтед, където той взе пет титли на Англия като част от състава на сър Алекс Фъргюсън, завоюва и прочутия требъл през 1999 г.

В същото време Нюкасъл постепенно тръгна надолу и през сезон 1995/96 профука 12 точки аванс на върха в класирането, за да остави титлата в ръцете именно на Юнайтед и Коул.
Йохан Кройф от Аякс във Фейенорд (1983)

След два успешни периода с Аякс във великата си кариера, легендата вероятно се е мислил за недосегаем в Амстердам. През лятото на 1983-та той вече беше на 36 г., но тъкмо беше извел Аякс до дубъл на домашната сцена. От клуба обаче решиха да не предлагат нов договор на най-големия футболист в своята история, а Кройф реши да им го върне като премине в големия враг Фейенорд.

Грандът от Ротердам изживяваше трудни години след спечелването на титлата и Купата на УЕФА през 1974-та и привличането на Кройф, макар и в края на кариерата му, беше голям удар. От Аякс мислеха, че ще се смеят последни, след като смазаха вечния съперник с Кройф в редиците му с 8:2 в първото дерби за сезона. После обаче Фейенорд влезе в страхотна серия от 15 мача без загуба, отмъсти на Аякс с победа с 4:1 в директния двубой и накрая на сезона триумфира с първа титла от 10 години насам, както и с Купата на Холандия. А Кройф стана футболист на годината в страната, за да натрие окончателно носа на бившия си клуб.
Робин ван Перси от Арсенал в Манчестър Юнайтед (2012)

В Арсенал добре знаят какво е да не можеш да задържиш звездата си и Манчестър Юнайтед да я отмъкне. Преди 6 г. "топчиите" прецениха, че оферта от 24 млн. паунда е достатъчна, за да пуснат Ван Перси при съперника - тогава холандецът вече беше на 29 г. и се контузваше често. Но той направи голям сезон при сър Алекс Фъргюсън и вкара 26 гола, за да изведе Манчестър Юнайтед до 20-ата титла във Висшата лига. Привличането на Ван Перси беше пореден голям мениджърски ход на съра, а големият губещ естествено беше Арсенал.
Ашли Коул от Арсенал в Челси (2006)

Още преди случая с Ван Перси, от Арсенал се опариха с пускането на Ашли Коул в Челси и придобиването на Уилям Галас в замяна. Левият бек се сблъска с гнева на феновете на "артилеристите", но постигна целта си - стана най-добрият на своя пост във Висшата лига и спечели редица трофеи с възродения с парите на Роман Абрамович Челси.

За Арсенал този трансфер беше началото на тревожна тенденция. След Коул те продадоха Тиери Анри, Самир Насри, Сеск Фабрегас и Ван Перси и до днес не са успели да се върнат на върха във Висшата лига. Впоследствие Насри, Фабрегас и Ван Перси помогнаха на други тимове да вземат титлата - но всичко започна с Ашли Коул.
Луиш Фиго от Барселона в Реал Мадрид (2000)

За този трансфер сякаш е казано всичко. Фиго, впоследствие замерен със свинска глава от феновете на Барса, се беше почувствал недооценен при каталунците и премина във вечния враг. Там португалецът постави началото на галактическата ера на Флорентино Перес и даде своя принос в един от най-талантливите футболни отбори, събирани някога. Кулминацията беше спечелената Шампионска лига през 2002 г. За Барселона това не бяха добри години и те взеха отново титлата на Испания едва през 2005-а и Шампионската лига през следващата година.
Роберто Баджо от Ювентус в Милан (1995)

Спечелването на Скудетото през 1995 г. беше върхът на Баджо в Торино, но той не празнува дълго, а премина в Милан за 6.8 млн. паунда. Феновете на Юве протестираха срещу решението да бъде продаден и имаше защо - в крайна сметка той помогна със 7 гола и 10 асистенции на "росонерите" да спечелят Серия "А" през следващия сезон. 

Нападателят може и вече да не блестеше както в най-силните години от кариерата си, но вкара ключови попадения. Ювентус обаче не тъгува дълго за Баджо, защото скоро новата звезда Алесандро Дел Пиеро разгърна потенциала си и изведе клуба до трофеи и в Серия "А", и в Шампионската лига. Снимка: Getty Images
Роберто Баджо от Ювентус в Милан (1995)

Спечелването на Скудетото през 1995 г. беше върхът на Баджо в Торино, но той не празнува дълго, а премина в Милан за 6.8 млн. паунда. Феновете на Юве протестираха срещу решението да бъде продаден и имаше защо - в крайна сметка той помогна със 7 гола и 10 асистенции на "росонерите" да спечелят Серия "А" през следващия сезон.

Нападателят може и вече да не блестеше както в най-силните години от кариерата си, но вкара ключови попадения. Ювентус обаче не тъгува дълго за Баджо, защото скоро новата звезда Алесандро Дел Пиеро разгърна потенциала си и изведе клуба до трофеи и в Серия "А", и в Шампионската лига.

Алексис Санчес ще напусне Арсенал до часове.

Изглежда сигурно, че ще го вземе някой от преките конкуренти на "топчиите" за челните места в Англия, като най-вероятно това ще бъде Манчестър Юнайтед.

Големите клубове обикновено избягват да продават играчи, особено някои от звездите си, на свои директни съперници на местно ниво. И опитват да намерят начин да се разделят със съответния футболист, без да подсилват клуб, с който ще се борят за трофеи и челни места.

В случая обаче ситуацията на Арсенал със Санчес е достатъчно сложна, за да доведе до такъв не особено желан от Арсен Венгер развой. Чилиецът отдавна иска да напусне, а договорът му изтича през лятото и настоящият трансферен прозорец е последен шанс Арсенал да вземе някакви пари за него.

Какво точно рискува клубът с осъществяването на този трансфер?

За да си отговорим на въпроса е достатъчно да погледнем към седем емблематични случая, в които водещ тим даде звездата си на свой съперник и после горчиво съжали за това.

Припомняме си ги в галерията.

Най-четените