Греъм Сунес
Греъм Сунес си мислеше, че е неустоим в дните, в които водеше Ливърпул към победи на терена.
Но... един отбор ръгбисти му се стори твърде сериозен аргумент да влиза в спор за женско внимание.
Снимка: BGNES
Йохан Кройф
"Видях го пред стадиона на Фейенорд, където игра в края на кариерата си - разказва холандски запалянко за срещата си с великия Кройф. - Беше облечен с обикновен тишърт и четеше вестник. Подписа фланелката ми и ме пита дали искам да стана футболист.
Казах му - аз вече играя. Каза ми - слабичък си като мен. Как се справяш с по-силните играчи? Трябва хитрост. Бъди по-бърз и умен от тях.
Тези 2 минути разговор с Кройф са най-ценните в живота ви, истинска легенда!".
Марио Кемпес
"Живеех във Валенсия през 70-те години, а на последния етаж в сградата бе Марио Кемпес - тогава нападател на местния тим - разказът е на испански фен. - Един ден, след като бях се наобядвал добре, бавничко отварях вратата на блока, но тя се отвори рязко и ме помете. Нямах никакви рефлекси, бях преял. Кемпес бе отворил от другата страна и ме бе съборил. Вдигна ме и ме пита дали съм добре, но не спираше да се смее.
Аз също се разсмях, а всеки път, когато се видехме след това, той се усмихваше и напомняше случката."
Пол Гаскойн
"През 1999-а един от най-добрите ми приятели бе диагностициран с левкемия - разказва англичанин. - Исках да направя нещо за него, което да го зарадва. Беше от Нюкасъл и голям фен на Гаскойн.
Изчаках го при тренировъчното игрище на Мидълзбро с една химикалка и негов плакат, исках да взема автограф за приятеля ми.
Казах му защо съм там и Газа отвърна да влезем с баща ми, който ме закара до там, в сградата за играчите. Навън валеше порой и той ни вкара на сухо да го изчакаме.
След това отиде до съблекалните и донесе чифт обувки, една топка и негова фланелка. Написа на всички тези неща по едно послание до приятеля ми. Извика целия отбор и ги накара да се подпишат на друга фланелка, която подари на мен. Велик човек с голямо сърце!".
Пеле
„Работих като организатор на събития за Университета в Единбург, когато те решиха да поканят Пеле и да го направят почетен член на ректорския си съвет – разкрива англичанин. – Събитието бе в Лондон, като хиляди се стекоха да видят бразилската легенда. Той се усмихваше, чете реч и даде автографи на всеки. Проточи се цял ден, а аз трябваше да го кача на колата си и да го прибера в хотела му. „Само ти днес ни поиска да се снимаш с мен – каза ми Краля на футбола в колата.” Отвърнах му, че работата ми е всичко да мине нормално и не искам да досаждам допълнително. „Тогава аз искам да се снимам с теб”, разсмя се Пеле, защото видя, че се смутих. И си направихме снимка пред хотела, която пазя и до днес. Изключителен човек.”
Джордж Бест
"Бях на 22 години и летях от Белфаст до Лондон - история от северноирландско момиче. - Един чаровен мъж седеше до мен в самолета и завързахме разговор. Говорихме си през целия полет, а при слизането от самолета човекът се запозна с гаджето ми, който ме чакаше на летището. А той седеше с отворена уста и не можеше да повярва - Джордж Бест, когото аз не бях познала, тъй като не се интересувах изобщо от футбол..."
Снимка: Getty Images
Джон Барнс
„В средата на 90те родителите ми искаха да купуват „Форд Галакси” – пише читател на „Гардиън” от Англия. – На паркинга пред супермаркет майка ми видя един тъмнокож джентълмен, който возеше семейството си в такава кола и го спря, след като той излезе от нея, за да го разпитва за качествата на автомобила. Гледахме с изумление как Джони Барнс, голямата звезда на Ливърпул, и обяснява всичко от двигател до спирачки и скорости, предимства и дефекти... Беше много земен и нормален, а мама дори не знаеше кой е, преди с татко да и обясним!”
Снимка: Getty Images
Мат Бъзби
„Бях на четири години, когато татко намери билети за мач на Манчестър Юнайтед, беше през 1991 г. – разказва запалянко от Англия. – Той работеше в Манчестър, но бе фен на Съндърланд. Отидохме и аз бях пленен от двубоя, когато татко откри, че е загубил някъде ключовете от колата. Хвана ме и ме изведе, отидохме при стюард, питайки дали не са върнати намерени ключове на някой от входовете. Човекът ни заведе да изчакаме в един коридор, току пред ВИП ложите на стадиона, докато разпита колегите си. Появи се беловлас възрастен джентълмен, който заговори татко, побъбриха си 5-6 минути приятелски, а после му пожела всичко да е наред. „Млади човече, Юнайтед ли подкрепяте”, запита ме. Не знаех кой е и отвърнах чистосърдечно: „Не.”. Отне ми седмици да се информирам от разказите на татко и футболни книги кой е Мат Бъзби – любезният възрастен джентълмен, който ни отдели от времето си. Един от великите в играта почина три години по-късно.”
Брайън Клъф
„Училищното ръководство реши да поканим Брайън Клъф на събитие, тъй като живееше на няколкостотин метра в Нотингам – пише запалянко на Форест от славните години на отбора. – Той се съгласи и се появи, а аз бях натоварен да говоря с него – нещо като кратко интервю, което да публикуваме в училищния вестник след събитието. „Пушиш ли, младежо?”, попита ме с остър тон при срещата ни. Явно бе усетил дъха ми. Бях вцепенен, все пак това бе Клъф! „Да”, отвърнах смутено. Брайън ми изнесе лекция за вредата от пушенето, въпреки че сам бе пушач. После обаче отговори на всички въпроси и се държа много добре, като само един-два пъти успя да ме иронизира с типичното си чувство за хумор.”
Ерик Кантона
„Получих пропуск за партито на играчите в казино „Ещорил” след мача Бенфика – Манчестър Юнайтед, игран в Лисабон през 1992-ра – разказва бизнесмен от Манчестър. – Това бе първият мач на Ерик Кантона за Юнайтед след трансфера му от Лийдс. Питах го – защо си тръгна от там и дойде при такъв враг, какъвто им е Юнайтед? Той ме изгледа от глава до пети и каза, отпивайки от чаша вино: C`est La Vie (такъв е животът).
Вторият път, когато го видях, бе на един концерт на Oasis в Манчестър. Бях с ВИП покана и до сцената, когато край мен мина един брадясал тип в скъсани джинси и ми намигна. Ерик излизаше при братята Галахър! Най-небрежният тип на планетата, абсолютно готин и обикновен.”
Луис Ван Гаал
„Когато холандецът водеше Барса, един ден видях него и целият тимна Барса да се изсипват на летището в Барселона да вървят към изхода и самолета за Сантандер – разказва британец. – Куйверт, Овермарс, Мендиета... Всички бяха там и феновете ги бяха заградили за снимки и автографи. Ван Гаал вървеше бавно встрани, около него нямаше никого. Приближих с цел да завържа разговор, но бях притеснен. „Здравей, Луис”, пророних, а той кимна. „На мач, а? С кого играете”, изстрелях най-глупавия въпрос на света. „Расинг Сантандер”, отвърна той очевидното с каменна физиономия, а аз се вцепених и не казах нищо повече. Дори автограф не поисках.
Бил Шенкли
„Великият Бил живееше на две преки от тренировъчната база на Ливърпул и в един голям дъжд с мой приятел го чакахме пред дома му за автографи – разказва запален фен на Ливърпул случка от 60-те. – Съпругата му Неси ни видя и ни покани вътре – две осемгодишни хлапета! Почерпи ни с чай и портокалов сок. Шенкли се прибра когато вече си тръгвахме, срещна ни пред входната врата. „Момчета, надявам се не отивате на базата, тренировката свърши”, изстреля с шотландския си акцент. „Не, мистър Шенкли, пихме чай у вас”, отвърнахме дръзко. На което старият зевзек Бил намери отговор: „Наистина ли? А защо не останете и за неделната вечеря с телешко?” (беше четвъртък). После се разсмя гръмко и си получихме автографите.
Кени Далглиш
"Бях на 13 години, когато чух един ден, че Кени Далглиш ще разписва автобиографията си в книжарница в Лондон - разказва шотландски запалянко. - Отидох час по-рано, за да избегна опашките. Нямаше такава като стигнах. Кени седеше там, усмихнат и безгрижен, сякаш не го чакаше дълъг ден за фотоси, подписи и истерия около него.
Потупа ме по рамото, стисна ми ръката и разписа книгата. После заговори, но ужасно смутено забелязах, че не разбирам почти нищо от шотландския му акцент. Усмихвах се, а той не спря да говори няколко минути. Беше конфузно..."
