Защо Марадона не е в Шефийлд, а Кройф - в Дъмбартън?
Дидро
Пол Гаскойн в Манчестър Юнайтед, 1988 г. "Наслаждавайте се на ваканцията си мистър Фъргюсън, ще подпиша с Юнайтед", казва Гаскойн, изгряваща звезда на Нюкасъл на мениджъра (още не сър) Алекс Фъргюсън. Шотландецът се връща от почивка, за да разбере, че халфът е отишъл в Тотнъм, защото лондонският клуб купил къща на майка му и татко му край родния им Гейтсхед...
Снимка: Getty Images
Диего Армандо Марадона, Шефийлд Юнайтед 1978 г. - Една от великите футболни истории. Мениджърът на Шефийлд Юнайтед вижда 17-годишния номер 10 на Архентинос Хуниорс и предлага 200 000 лири за него. Офертата е приета, но Шефийлд Юнайтед не успява да събере сумата накуп, както иска Архентинос. Трансферът пропада, въпреки че Марадона има дори самолетни билети. Вместо него Юнайтед взима Алехандро Сабея (селекционер на Аржентина на световното) за 160-те хиляди, които успява да набере. И изпада в четвърта дивизия...
Алфредо ди Стефано, Барселона 1952 г. - Митът на Реал почти стана каталунски идол. Барса го бе договорил, но разбра, че той е притежаван едновременно от Ривер плейт и Милионариос (Колумбия), което по испанските закони носеше главоболия и евентуални санкции. Така Барса се отдръпна, но Реал се договори с двата клуба и взе човека, който донесе 5 поредни европейски купи за "белия балет". Колко по-различно можеше да е всичко.
Йохан Кройф, Дъмбартън 1980 г. - Кройф води разговори с Дъмбартън в Шотландия. Холандецът вече е на 33 и признава, че е бил изкушен от заплатата, която му давал малкият клуб. Но преговорите приключват неуспешно, след като съпругата на Кройф изтъква аргументи като например лошото шотландско време. Семейството избира Вашингтон Дипломатс в Щатите.
Ерик Кантона, Шефийлд Уензди 1992 г. - Мениджърът на Уензди Тревър Френсис взима французина на проби от Ним, но иска да остане поне седмица. Ерик отказва и заминава за Лийдс, където са готови да подпишат с него веднага. Останалото е история, следва трансфер в Манчестър Юнайтед и се ражда Крал Ерик.
Михаел Лаудруп, Ливърпул 1983 г. - На 19 години датският талант пътува до Ливърпул и дори разглежда "Анфийлд", преди преговорите да приключат с успех. "Мислех, че ще играя в Ливърпул, всичко бе уредено - спомня си Махаел. - Две седмици по-късно те се обадиха и поискаха договорът да е за 4 години, а не за три. Бях разочарован и блокирахме трансфера." Лаудруп отива в Ювентус, а Ливърпул взима Ян Мьолби, друг датчанин.
Раул, Тотнъм 2008 г. - Ако Хуанде Рамос (на снимката с колаж на Раул) не бе уволнен, великият нападател щеше да носи екипа на Тотнъм. Сделката бе готова, но шефовете на клуба уволниха испанския мениджър, а легендата на Реал Мадрид отказа трансфера.
Снимка: Getty Images
Жуниньо, Астън Вила 1999 г. - През лятото на 1999 г. Вила бе считан за претендент за титлата и с купуването на Жуниньо за 12 милиона лири се очакваше да е голяма сила. Но ден преди подписването президентът на Атлетико Хесус Хил влезе в болница. Никой от подчинените му не смееше да направи трансфера без него. Сделката се забави, Вила се отказа, Жуниньо (вдясно) отиде в Мидълзбро 2 години по-късно.
Мюлер в Евертън, 1994 г. - Бразилският нападател току-що бе спечелил световната титла със селесао. Мениджърът Уолтър Смит го договори и Евертън свика пресконференция за представянето му. Но 30 минути преди това Мюлер бе отпрашил към летището, след като му превели, че 20-те хиляди лири седмична заплата е обложена с данъци, няма да получи безплатна кола и апартамент.
Снимка: Getty Images
Микаел Есиен, Бърнли 1998 г. - Клубната политика попречи на този трансфер. След като блести на световното до 17 г. Есиен (в синьо) е на проби в Бърнли и впечатлява всички. Но не го взимат, за да не нарушат стратегията да не се плаща повече от 60 лири седмично на момче от академията до 18 г. Така е изпуснат халф, който играе по-късно за Реал Мадрид и Челси.