“Продължавам да казвам, да мисля, да чувствам, че второто място миналия сезон е сред най-големите ми постижения във футбола”. Колко много хора се смяха, когато серийният победител Моуриньо постави второто място във Висшата лига с Юнайтед (2017/18) наравно с двата трофея от Шампионската лига и четирите различни топ първенства, които беше покорявал. По онова време се предполагаше, че просто иска да се оправдае със собствените си футболисти и да намекне, че не са достатъчно добри.
Но в контекста на настоящото развитие на Юнайтед, това второ място изглежда все по-впечатляващо постижение. Да, тогава отборът завърши на 19 точки зад шампиона Манчестър Сити, но изпревари Ливърпул, Тотнъм и Челси. Съставът на Моуриньо беше почти същият, който в момента се излага при Солскяер, като единствените големи отсъстващи сега са Ромелу Лукаку и Алексис Санчес - от които клубът се лиши доброволно това лято. Солскяер даже се сдоби с Хари Магуайър, лидер на защитата, какъвто Моуриньо толкова искаше, но не получи.
Няма особено съмнение кой е най-талантливият полеви играч на Юнайтед през последните три години. Но Моуриньо беше прав да опита да изолира Пол Погба към края на своя период, като според слуховете даже беше определил французина като “вирус в съблекалнята”. Към края на престоя на Специалния вече се бяха оформили два лагера: Жозе срещу Погба. Играчът спечели битката и рязкото покачване на формата му с идването на Солскяер беше аргумент за всички, твърдящи, че проблемът е бил в треньора. Но промени ли се наистина Погба?
Халфът направи всичко възможно да се махне от Юнайтед това лято, а формата му отново стана толкова непостоянна, колкото си беше и преди. На него все още не може да се разчита да поведе отбора. А португалецът опита какво ли не - най-различни схеми, концепции и изпълнители в полузащитата се изредиха с цел да се извлече най-доброто от Погба. Моуриньо го направи втори капитан, опита различни подходи към характера му, но какво от това? Най-вероятно французинът ще напусне следващото лято, без да е постигнал нещо значимо на “Олд Трафорд” и без да е оправдал 100-милионния си трансфер.
Моуриньо беше упрекван, че спира развитието на Рашфорд, че не му дава достатъчно игрови минути, че го пуска по фланга, а не в центъра на атаката, че е взел Златан Ибрахимович и по-късно Лукаку, вместо да заложи изцяло на юношата на клуба. Оказа се, че при Моуриньо Рашфорд е записал повече мачове от всеки друг футболист на Юнайтед. И е на четвърто място по изиграни минути през периода на португалския мениджър. И всъщност в около 50 двубоя е бил използван като централен нападател, а не на фланга.
И тогава обаче головите му показатели не бяха впечатляващи. Оттогава Специалния неведнъж се е изказвал за младата звезда и мнението му е, че Рашфорд не е подходящ за водещ нападател, когато трябва да играе срещу сгъстена защита. Той може да бъде номер 9, когато ще има повече пространства пред себе си, но не умее да играе с гръб към вратата. Затова Моуриньо виждаше неговия потенциал като подходящ за фланга. Настоящият сезон потвърждава мнението на Моуриньо и колкото повече доверие показва Солскяер в играча, толкова повече си проличава, че Рашфорд не може сам да поеме тежестта на атаката и е по-добре друг да играе основната роля в нея.
Моуриньо имаше голям проблем с начина, по който Манчестър Юнайтед правеше трансферите и не криеше това свое мнение. Той смяташе, че трансферната стратегия трябва да се промени. “В клуба има 58 скаути, които обикалят света безцелно и работата им не дава никакви конкретни резултати”. Тази реплика на Моуриньо също звучеше като поредното мрънкане, отвличане на вниманието, сочене с пръст към други и оправдание за собствените провали. Но нека видим фактите. С назначението на Солскяер и Майк Фелан, скаутската стратегия беше обновена, наблюдават се огромен брой млади таланти, трансферните цели се анализират изключително внимателно. Затова и Юнайтед прекрати интереса си към Джером Боатенг от Байерн Мюнхен, след като анализите показаха, че бранителят отпада физически след 70-ата минута на двубоите. В съвсем близкото минало клубът не успяваше да се предпази от подобни трансферни грешки.
И макар че обновената стратегия тепърва би трябвало да дава резултати, още пред летния трансферен прозорец се забеляза прогрес. Привлечените Аарън Уан-Бисака, Хари Магуайър и Даниел Джеймс определено вдигнаха класата на тима и от първите си мачове за отбора изглеждаха като добри попълнения. Проблемът е, че трябват още като тях.
Скот Мактоминей далеч не е най-талантливият футболист, който някога ще облече екипа на Юнайтед и даже доста хора вътре в клуба са били учудени, когато Моуриньо го взе в състава си и го използваше все по-често. Шотландският халф беше нещо като контрапункт на околните високоплатени, елитни свои колеги със звезден статут, които се представяха под очакваното равнище. Защото за разлика от тях, младият Скот показваше постоянство и обикновено играеше близо до върха на възможностите си.
После Солскяер му даде само една минута игрово време в първите осем мача, в които води Юнайтед. Изглеждаше, че времето на Мактоминей е свършило с напускането на Жозе. Но халфът демонстрира характера и настойчивостта, които Моу е видял у него, за да се наложи и при Оле и да стане едно от първите имена в титулярния състав на норвежеца. Е, повечето похвали за Мактоминей все още идват с уточнението, че той далеч не е Рой Кийн или Пол Скоулс. Но младокът не може да бъде държан отговорен за падането на стандартите на “Олд Трафорд”, и то при положение, че е сред малкото, които правят всичко възможно да ги повишат.
