Алешандре Пато, от Коринтианс в Челси, 2016 г.
Странно решение.
Ще изглежда все по-необяснимо, бъдете сигурни.
Кариерата на бразилеца отива на никъде, а в Челси дори и при контузия на Диего Коща, той не влиза в боя - дори Бертран Траоре е пред него в избора на Гуус Хидинк.
Може да счупи рекорда на Челстрьом за дебют на януарско попълнение (шведът го направи на 25 март за Арсенал).
Ким Челстрьом, от Спартак Москва в Арсенал, 2014 г.
Ето го споменатият Ким.
Какво си мислеше Венгер?
На 31 години и с травма в гърба, която го вадеше поне за два месеца, за какво бе взет шведът? Та той почти не игра до лятото, а Арсенал водеше в класирането през януари и с добри попълнения можеше да атакува титлата.
Хуан Куадрадо, от Фиорентина в Челси, 2015 г.
25,1 милиона лири. Сериозна сума.
Жозе Моуриньо май не го искаше много-много, но клубът го привлече.
Защо бе взет изобщо? Не се вписваше в стила с много тичане и дисциплина, а правеше основно своите си атракции - напълно извън контекста на Моуриньовия футбол.
Замина обратно за Италия.
Мохамед Салах, от Базел в Челси, 2014 г.
Платените 11 милиона лири изглеждат пари на вятъра.
Изигра общо 13 мача като титуляр за година, преди да бъде пратен под наем във Фиорентина. А битката за подписа му бе голяма - с Тотнъм и Ливърпул.
Виктор Валдес, от Барселона в Манчестър Юнайтед, 2015 г.
Никой не разбра защо бе взет, при условие, че Давид де Хеа играе отлично, а и се говореше за трансфер на аржентинеца Серхио Ромеро (вече в клуба). Прекара една година на скамейката и сега е в Стандард.
Стивън Пиенаар, от Евертън в Тотнъм, 2011 г.
Купен за 3 милиона, той така и не получи шанс, а и никой не разбра защо бе привлечен - Тотнъм имаше 4 силни флангови играчи по това време.
Върна се в Евертън година по-късно с едва пет мача за лондонския тим във визитката си.
Анди Келет, от Болтън в Манчестър Юнайтед, 2015 г.
Луис ван Гаал обича такива изненади...
Десният бек Анди Келет дойде под наем, сензационно и необяснимо.
На 21 години, той не бе титуляр дори в тима си в Чемпиъншип, а и рядко влизаше в групата за мачовете там.
Разбира се, не попадна изобщо в първия тим на Юнайтед и бе върнат.
Говори се, че Ван Гаал е дал одобрение за грешния човек, а не този, който му е бил препоръчан.
Майкъл Бриджис, от Лийдс в Нюкасъл, 2004 г.
Постоянно контузен, нерешителен, изпълнен със съмнения около потенциала си, Бриджис отиваше към край на кариерата си съвсем млад, но Боби Робсън се намеси и го взе.
Само девет мача за година, без гол.
Маурисио Пелегрино, от Валенсия в Ливърпул, 2005 г.
Привличането му като свободен агент от Рафаел Бенитес изглеждаше страхотна сделка. С опит на човек, играл два финала в Шампионската лига с Валенсия, аржентинецът трябваше да даде стабилност на отбраната. Не се наложи на "Анфийлд" и си замина бързо.
Днес е успешен мениджър, води Индепендиенте в родината.
Шефки Куки, от Фулъм в Нюкасъл, 2011 г.
Той никога не е бил някакъв регулярен голаджия и привличането му на стари години в Нюкасъл изглеждаше напълно нелогично. След само шест мача и нито един гол, напълно обяснимо замина за Олдъм, две дивизии по-надолу.
