Дясно крило: Кристиано Роналдо.
Фъргюсън го взе от Спортинг на 18 г., като превърна португалеца в най-добрия футболис в света за 6 сезона. В тях наниза 118 гола, направи три пъти Юнайтед шампион, изкачи го на европейския връх и взе първата си "Златна топка".
Юнайтед го продаде за 94 милиона евро на Реал, но за клуба и феновете остава легенда.
Снимка: Getty Images
Вратар: Петер Шмайхел.
Фъргюсън го привлече през 1991 г., изкара 8 паметни сезона на "Олд Трафорд" и е безспорният вратар №1 в историята на Юнайтед.
Дори Рой Кийн, който рядко правеше комплименти на когото и да било, призна - поне 2 титли в ерата на Висшата лига се дължат на невероятния датчанин.
Шмайхел си тръгна след финала през 1999 г., когато бе капитан при успеха над Байерн в Шампионската лига. Но - каква легенда!
Десен защитник: Гари Невил.
Никога не е играл за друг отбор - 19 години, 602 мача и 7 гола с екипа на Юнайтед.
От поколението на Бекъм, Скоулс и останалите, не пусна позицията на десния защитник дълги години, а и бе пробван да запълва празнини в центъра на отбраната.
Лоялен, мотивиран и непримирим, въпреки че никога не е бил най-съвършеният играч като качества. Невил носеше и лентата в последните сезони, а сега е много добър анализатор и помощник на Рой Ходжсън в националния тим.
Централен защитник: Яп Стам.
Холандецът застана като скала в отбраната за три сезона - между 1998-а и 2001-ва, като Юнайтед взе три титли, Шампионската лига, Купата на ФА и междуконтиненталната купа за тези години. Стам бе лидерът на отбраната, но бе продаден изненадващо на Лацио през 2001 г., след като Фъргюсън побесня на негови изповеди около трансфера му в Юнайтед и неща от кухнята на клуба, публикувани в автобиографията на бранителя.
Снимка: Getty Images
Централен защитник: Неманя Видич.
Един от най-добрите трансфери на Фъргюсън. През зимата на 2005-а го купи от Спартак (Москва) за някакви си 7 милиона лири, а Видич се превърна в гръбнака на защитата и лидер на отбора. 9 сезона и точно 300 мача по-късно сърбинът си тръгна, но с 5 титли и купата в Шампионската лига във визитката си. "Невероятен професионалист", признава сър Алекс в автобиографията си, когато говори за Неманя.
Ляв защитник: Денис Ъруин.
Подценяван, недооценяван, незабележим... Но Ъруин бе последният от старото поколение, който остана достатъчно дълго, за да празнува победата над Байерн през 1999-а. Привлечен през 1990-а, малко преди дебюта на Райън Гигс, левият бранител от Ейре изпълняваше преки свободни удари и дузпи отлично. Точно 10 години остана на "Олд Трафорд", бе и капитан.
Ляво крило: Райън Гигс.
За мнозина - символът на това поколение на успеха, на тези две десетилетия доминация на Юнайтед. Фъргюсън го пусна на 17 години през 1990-а, а последният му мач бе през 2014-а. Не му стигна малко, за да изиграе 1000 двубоя за Юнайтед, което щеше да е убийствено постижение - излезе на терена 963 пъти с екипа на "червените дяволи". Спечели всичко, и то по много пъти - 13 титли, 4 купи на ФА, 2 пъти Шампионската лига...
Централен полузащитник: Пол Скоулс.
Рижавият диамант, който без да е попзвезда като Бекъм, символ като Гигс или крал като Кантона, бе вероятно най-важният играч на отбора през 90-те. Скоулс израсна с прочутия Клас 1992, наложен в тима от Фъргюсън. И бе в сърцето на всичко - битката, изящния футбол, головете. След 718 мача и 155 гола, Пол днес коментира за ITV, като обект на шеги е и статистиката на картоните му - 120 жълти и 10 червени. Просто никога не е отстъпвал и в единоборствата, освен, че вероятно бе най-добрият подавач в британския футбол поне за десетилетие.
Централен полузащитник: Рой Кийн.
Лидерът и сърцето на отбора, но днес - враг на Фъргюсън. Отношенията им се вледениха, след като характерите им явно не позволяват да мелят заедно.
Но Кийн в силните му години бе машина - убийствени влизания и подсигуряване на отбраната, пасове, включвания в атака с мощ и хъс, голове. Ирландецът и Скоулс бяха невероятна двойка в средата на терена. Най-влиятелният капитан на Юнайтед в годините на Висшата лига. Игра 12 години за клуба - от 1993-а до 2005-а.
Нападател: Рууд ван Нистелрой.
Привлечен през 2001-ва, холандецът просто опустошаваше защитите на Острова. Вкара 150 гола за пет сезона в клуба (2001-2006), което е по 30 средно на година. При това едва в 219 мача, защото имаше и немалко контузии. Нистелрой обаче бе продаден на Реал след конфликт с Фъргюсън, за който мениджърът също разказва в автобиографията си.
Нападател: Ерик Кантона.
Кралят на "Олд Трафорд" бе майсторски удар на Фъргюсън. Макар и не твърд титуляр в Лийдс, Кантона вече бе направил впечатление на сър Алекс, но как измъкваш играч от лапите на врага? За 1 милион лири Фъргюсън купи Ерик, който направи Юнайтед четири пъти шампион за петте си години в клуба (1992-1997). Вкара 82 гола, бе лидер и капитан, но и даде неоценим опит и съвети на младоците край него. Това остава трансферният шедьовър на шотландеца.
Идеалните 11 на Фъргюсън според Eurosport.
Снимка: Getty Images
Големият отсъстващ: Дейвид Бекъм.
Не е само един, разбира се. Много звезди остават извън състава, защото в него има само 11 места. Бекъм е култов герой на "Олд Трафорд" и изигра най-силните си мачове за Юнайтед. Поразяващият му десен крак нарисува куп незабравими голове и асистенции от 1992-ра до 2003-а, когато бе продаден на Реал. Записа 394 мача и 85 гола за клуба, а можеше да са доста повече...
