Едно от най-известните наплювания в историята на световния футбол е българско. На 14 ноември 1990 г. в София се играе европейската квалификация между България и Шотландия (1:1). В 9 минута Али Макойст открива резултата за гостите, но остава сериозно съмнение за засада. В справедливия си донякъде гняв нашият селекционер Иван Вуцов заплюва тъчрефера от Австрия Алфред Визер. Разбира се главният арбитър Фридрих Кнаупе веднага гони Вуцата от скамейката. ФИФА и УЕФА са безмилостни, а българският специалист е наказан да не ръководи никакъв отбор в международни мачове за четири години. В добавка му друсват 25 000 швейцарски франка глоба, което за онези години се явява световен рекорд. Най-скъпата плюнка в света е българска!
Във вечната класация на футболните наплювания има едно, което е над всички. Не каква да е, а направо световна храчка! Изхвърча от устата на Франк Рийкард в двубоя Холандия – Германия (1:2), осминафинал на мондиала през 1990 г. Няма как в този мач да не пламтят искри. Холандските фенове подпалват страстите на „Сан Сиро“ в Милано със скандирания „Ой, къде ми е колелото?“ – неособено уместен намек за нацистката окупация през Втората световна война, когато на холандците било забранено да карат любимите си велосипеди. А на терена едни срещу други излизат германските асове на Интер Андреас Бреме, Лотар Матеус и Юрген Клинсман срещу холандското трио на враговете от Милан, съставено от Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард. В 22 минута именно Рийкард се счепква с Руди Фьолер. Първо го наплюва, после му опъва ухото, докато немецът е паднал на земята, а след изгонването и на двамата следва ново наплюване, този път още по-обилно. Цял свят гледа резила на холандеца, който си остава №1 на световни първенства за всички времена в раздел „Плюене на големи футболни финали“.
Какво ли не е в състояние да предизвика една плюнка? Преди пет години на стадион „Олд Трафорд“ футболистите на Манчестър Юнайтед и Ливърпул си хвърлят здрав тупаник на почивката в голямото дерби на Мърсисайд. Причината? На прибиране в тунела някой от гостите наплюва вратаря на Юнайтед Давид де Хеа. Това отключва гнева на играчите от двата отбора, които устройват голямо сбиване, наложило намесата на полицията. "Де Хеа вървеше по коридора и остана изключително шокиран, когато усети, че някой го наплю. Това вбеси играчите на Юнайтед, а тези на Ливърпул не им останаха длъжни и мелето бе факт“, свидетелства очевидец пред английската преса. В крайна сметка Юнайтед печели с 2:1, но страстите от наплюването не са отшумели и след финалния сигнал. В тунела нападателят на Ливърпул Крейг Белами влиза в саморазправа с един от шефовете на охраната на "Олд Трафорд".
През ноември 2015 г. плюенето вкарва в голяма беля френския национал Карим Бензема. Нападателят е титуляр за Реал (Мадрид) срещу Барселона в голямото дерби на Испания. Преди дуела домакините от стадион „Сантяго Бернабеу“ решават да почетат паметта на жертвите от атентатите в Париж с изпълнение на химна на Франция. Но след последните акорди на „Марсилезата“ именно французинът Бензема се изплюва на тревата по най-гнусен начин. Отвратени, неколцина политици призовават футболната централа в Париж да го изключи от националния отбор на Франция, задето заплюл химна. „Действително, тази плюнка не дойде в най-подходящия момент, но Карим отрича всички скандални интерпретации на действието“, заявява адвокатът му Ален Якубович. Но изплюването по никое време въобще не е благоприятно за репутацията на Бензема, срещу когото още преди това се сипят критики, че по време на мачове на Франция отказва категорично да пее „Марсилезата“.
Няма как един от най-мразените футболисти в света Диего Коща да не попадне в списъка с плюнките. Преди година и половина бразилският нападател на Челси участва в четвъртфинала за Купата на Англия срещу Евертън, загубен от лондонския тим с 0:2. Коща вече има един жълт картон, когато ухапва Гарет Бари, а след това тръгва да оспорва съдийското решение. И за по-сигурно, преди да получи червен картон, се изплюва в обувките на арбитъра. Дори не по-малко скандален футболист като Пепе от Реал (Мадрид) заявява по този повод: „Диего е лош пример за всички деца по света!“. Всъщност децата са видели как Коща си показва рогата още три сезона по-рано, когато като футболист на Алетико наплюва два пъти Серхио Рамос от Реал, макар че и онзи не му остава длъжен.
Наплютият Серхио Рамос също прихваща от бацила на Диего Коща да цели противника посредством течността в устата си. Най-известната плюнка на испанеца е тази в четвъртфинала за Кралската купа между Реал и Селта (1:2), игран в началото на тази година. Ядосан от лошия резултат, Рамос отначало започва да псува голмайстора на галисийците Яго Аспас. А накрая, за по-сигурно, го наплюва в лицето. Аспас обаче постъпва джентълменски и отказва да атакува плювалника. "Нищо не съм разбрал. Видях това чак след като гледах запис. Истината е, че по време на играта не усетих нищо. Такива неща се случват по хиляда на мач, но си остават долу на игрището", казва наплютият.
Дори и носител на „Златната топка“ като Кристиано Роналдо може да се изложи с плюене по противника. Малко след като му връчват приза за най-добър футболист за 2008 г., голмайсторът на Манчестър Юнайтед се изплюва върху звездата на Дарби Каунти Роби Савидж. Камерите улавят как коленичилият на игрището португалец изстрелва с устата си мощен залп в крака на съперника. Савидж обаче постъпва колегиално и отказва да влиза в подробности за грозната сцена. ”Нищо не се е случило. Нямам абсолютно никакъв проблем с Роналдо. Не желая да коментирам повече”, заявява халфът на Дарби Каунти след загубата на неговия тим с 1:4. Мениджърът на Юнайтед Сър Алекс Фъргюсън заявява по този повод, че за португалеца е донякъде нормално да си изпусне нервите, след като срещу него се играе прекалено грубо.
Когато заплюеш някого лице в лице, това може да мине за мъжка постъпка. Но ако го издебнеш отзад? Именно това се случва в двубоя между Алавес и Атлетико (Мадрид), завършил без гол в испанската Първа дивизия. Първоначално бразилският нападател на домакините Дейверсон наплюва във физиономията, както си му е редът, персоналния си пазач Диего Годин. Уругваецът обаче не му остава длъжен, догонва го в гръб след няколко секунди и му вкарва значително количество от устните си секрети във врата. „Срамно и тъжно за футбола...“, гласят коментарите след мача. За зла участ на двамата, видеото с гнусотията се оказва отлично заснето от телевизионните камери и обикаля света.
Най-тъпото наплюване се приписва на прочутия френски вратар Фабиен Бартез. На 12 февруари 2005 г. неговият тим Олимпик (Марсилия) гостува в Мароко за приятелски мач с местния Уидад (Казабланка). В хода на срещата става счепкване между двата отбора, а един от играчите от Марсилия е изгонен. Ядосан, Бартез наплюва по най-глупав начин мароканския съдия. Но макар че двубоят не е официален, става голям скандал. Малко по-късно вратарят е наказан сурово с шестмесечна дисквалификация, която впоследствие е намалена. Но заради санкцията Бартез пропуска цели шест мача на националния отбор на Франция в квалификациите за световното първенство, където е заменен от Грегори Купе. Връща се чак през ноември при победата в контролата срещу Коста Рика с 3:2. А на 1 декември пази за Олимпик срещу Левски в София, когато Христо Йовов му вкарва знаменития си „бижутерски гол“ за победата на сините с 1:0.
Мнозина вероятно си задават въпроса защо откачалник като Марио Балотели не плюе по онези отсреща. Италианецът е правил какви ли не дивотии на терена и в живота, но точно целенето на съперника със слюнка някак си липсва в иначе богатата му на издънки биография. Повече яснота по въпроса идва от разсекретените от Football Leaks в края на миналата година документи. Оказва се, че клубовете, които го наемат, включват плюенето в договора му. Така например, когато подписва с Ливърпул през 2014 г. срещу 85 000 паунда седмична заплата, хахото Балотели има още една клауза в контракта. Тя е за допълнително годишно възнаграждение от 1 милион паунда, ако Балотели издържи „без да наплюе никого в хода на сезона“ и да няма повече от три червени картона. Италианецът вероятно си е взел наградата, макар че отбелязва само един гол в 16 мача с екипа на Ливърпул.
