Глен Ходъл взе Далма от Интер под наем, за да внесе някакъв живец в халфовата линия на неговия застаряващ и разочароващ състав на Тотнъм. Но склонният към контузии французин се оказа твърде проблематичен, въпреки някои много силни изяви. Кулминацията на проблемите беше сбиването със съотборника Джейми О'Хара по време на тренировка, което доведе до това наемът на Далма да бъде прекратен два месеца по-рано.
Беше сигурно преминаването му в Лил от Монако, но в последния момент получи обаждане от Арсен Венгер, който го убеди да се присъедини към Арсенал за 5 млн. евро. По абсурден начин кореецът избягал от хотел в Лил и полетял за Лондон, а представители на френския клуб даже го гонили на летището. Резултатът от този фарс беше всичко на всичко седем минути игра за Парк във Висшата лига през първия му сезон като футболист на Арсенал. Той напусна три години по-късно, след като на два пъти беше преотстъпван и изигра само 7 мача за "артилеристите".
Кариерата му в Челси се състои от едни 59 секунди игра в двубой за Купата на лигата срещу Уолсол. Защитникът пристигна за 4 млн. паунда от Нант и неговият трансфер се смяташе за някакъв вид натякване от страна на Жозе Моуриньо към ръководството след неслучилите се сделки за Джон Стоунс и Рафаел Варан. Самият Моуриньо обаче твърдеше, че привличането на сенегалеца не е негово решение. По-късно Джилободжи беше преотстъпен на Вердер и продаден на Съндърланд със сходни катастрофални резултати.
Когато пристигна на "Етихад", бразилецът вече беше сянка на самия себе си, претърпял пълно унижение срещу Гарет Бейл в два паметни двубоя от Шампионската лига между Тотнъм и Интер. Сити даде на "нерадзурите" 3 млн. паунда за него и искаше да го използва за конкуренция на Пабло Сабалета, но Майкон изигра само 13 доста сиви мача за отбора, преди да се завърне в Италия с екипа на Рома.
Рой Ходжсън постави началото на злополучния си престой в Ливърпул по доста показателен начин: с купуването на Кончески от Фулъм за 5 млн. Левият бек изигра 18 срещи за "червените", преди да бъде отпратен под наем в Нотингам Форест и после продаден на Лестър. Парадоксално е, че кариерата му на "Анфийлд" се запомни най-вече със случая, когато неговата майка нарече феновете на отбора му "ливърпулска измет" във Facebook.
Дейвид Мойс трябваше да сложи своя отпечатък върху първото си трансферно лято в Юнайтед, но времето изтичаше. Мениджърът искаше да вземе Лейтън Бейнс от предишния си клуб Евертън, но в крайна сметка вместо него, привлече друг добър свой познайник, халфа Фелайни. Трансферът не изглеждаше като добър бизнес, най-малкото защото Юнайтед плати 27.5 млн. паунда за Фелайни, а неговата откупна клауза в размер на 23 млн. беше изтекла само седмица по-рано. Белгиецът обаче прекара цели шест години на "Олд Трафорд" и макар че често беше подценяван, си заслужи уважение с пълната си отдаденост и професионализъм, както и с отбелязването на редица важни голове.
Бразилецът пристигна в доста обемна форма през лятото на 2011-а и така и не свали теглото си през 24-те мача, които изигра за Арсенал. Определено е запомнен като един от най-лошите трансфери на Арсен Венгер (при това за доста сериозните 6.2 млн. паунда), а феновете още повече го намразиха заради една необмислена постъпка. При една загуба от Манчестър Юнайтед, още на почивката Андре Сантос размени фланелката си с предателя Робин ван Перси.
След 16 попадения в 35 мача за Дарби Каунти в Чемпиъншип, полякът в последния момент беше взет в Тотнъм. Треньорът Мартин Йол го определи като "висок централен нападател, работлив, честен играч с добра резултатност". Тези му качества обаче нямаха стойност във Висшата лига. Расяк се превърна в пример за лошата трансферна политика на спортния директор Деймиън Комоли, който не изкара дълго в Тотнъм. Нападателят изобщо не изглеждаше на нивото на Висшата лига и не успя да вкара в деветте си изпълнени с грешки двубоя, преди да се върне обратно в Чемпиъншип с екипа на Саутхемптън.
