Организацията на турнира е успешна за руснаците, като изключим проблема с терена в Санкт Петербург. Но за Русия беше важно да види в какво състояние е и нейният национален отбор и разбра, че едва ли може да се надява на кой знае какво от домакинското си Световно първенство. Руснаците не се радват на особено силно поколение, играят доста лишен от въображение футбол и едва ли ще са особено застрашителен домакин на Мондиал 2018. Разбира се, те имат една година да променят нещата, но чудеса не могат да се очакват.
Очевидно е, че шампионът на Южна Америка има футболно поколение като никога преди и може да продължи да постига големи неща с него. Чилийците притежават своите звезди в лицето на Санчес и Видал, но разчитат преди всичко на колектива, на раздаването, на страстта. Трудно е да не станат симпатични на неутралните зрители.
На национално ниво те вече са сила, с която всички трябва да се съобразяват. Чили стига трети финал на голям турнир за последните три години и за седми пореден път излиза от груповата фаза на такъв турнир. Освен това чилийците имат на своя страна опита и сработеността, защото играят в много сходен състав от години и се познават отлично. Ако те постигнат нещо голямо на Мондиал 2018, това няма да е изненада, а закономерност.
Селекционерът Йоаким Льов не повика най-големите звезди на Германия за турнира, но съставът се представя страхотно и показва, че има достатъчно на брой изградени футболисти за поне два отбора на топ ниво. Начинът, по който германците с лекота плетяха голови комбинации срещу Мексико и разиграваха красиво и ефективно, те караха да забравиш, че са без Йозил, Марко Ройс, Тони Кроос, Томас Мюлер и всички останали отсъстващи. Бундестима ще остане сред най-добрите в Европа и след пълната смяна на поколенията и може да е спокоен за бъдещето си.
За неутралните зрители вероятно най-любопитното нещо в Купата на конфедерациите е системата за видеоповторения, за пръв път тествана на голям форум. Някои побързаха да я отхвърлят като пагубна за футбола, други гледат на нея с надежда.
Очевидно видеоповторенията ще се нуждаят от време, за да заработят както трябва, но са и част от бъдещето на футбола и скептиците трябва да приемат това. В турнира имаше някои важни и адекватни намеси на съдиите пред мониторите, поправени бяха решаващи грешки на главните рефери, но се очертаха и някои основни проблеми: радостта от гол вече може да бъде помрачена няколко минути по-късно и емоцията да бъде отнета; често всички на терена и трибуните са в неведение какво се случва, докато решения биват променяни, а понякога технологията незнайно защо не бива използвана (като при очевидната дузпа за Чили срещу Португалия в продълженията на полуфинала). Все още има достатъчно време до Световното първенство проблемите да бъдат решени и е хубаво, че технологията беше изпробвана още сега.