Дейвид Бекъм се отказа от футбола на 38 години, след като отклони предложение на ПСЖ да играе още един сезон. Златното момче, Златните топки, Спайс бой, Бекс - най-популярното лице на играта по света, слага край на едно велико пътешествие.
Така за тази календарна 2013-а английският футбол остана без най-успешния си мениджър сър Алекс Фъргюсън, последната си "Златна топка" Майкъл Оуен, най-добрият си посланик по света Бекъм, както и легендите и примери за професионализъм и дух Пол Скоулс и Джейми Карагър. Отива си една епоха.
Всеки един от тях е великан по своему. Фъргюсън превърна Юнайтед в машина, духът му на победител е смайващ и вероятно никой няма да повтори успехите му.
Оуен бе дете-чудо, покори света на Мондиал 98, после счупи куп рекорди, взе и "Златната топка", но кариерата му изтля след периоди в Реал и Нюкасъл.
Скоулс и Карагър са мохикани от старата школа - без татуировки и медийни изяви. Перфектни професионалисти със сърца, биещи за играта и отборите им. Цялата им кариера мина в един клуб (Скоулс в Юнайтед, Карагър - в Ливърпул). Такива като тях вече останаха рядкост.
Глобално, никой не може да се сравни по популярност с мегазвездата Бекъм. Но освен лице, медиен продукт и космополит, той бе и чудесен футболист.
Дейвид бе част от онова поколение, което положи основите на машината Юнайтед. В средата на 90-те години Фъргюсън напуска в първия състав него, Скоулс, братята Невил, Ники Бът. Не се трогна от лошия старт и направи дубъл с хлапаците. Нататък кариерата на Бекс определено е най-луксозна, той стана шампион на още три страни - с ЛА Галакси в Щатите, с Реал в Испания и сега с ПСЖ.
Пионер на играта и нейната нова популярност в американската лига, основен двигател на олимпийската организация за Лондон 2012 и главен герой в изключителното шоу на откриването, женен за Виктория - звезда от момичешка група, известен, богат и обаятелен като Джеймс Бонд.
Нявсакъде Бекъм бе "на свой терен". Навсякъде феновете го харесваха и искаха да остане. В Реал с безценни голове даде титлата на галактическия отбор, оцениха го съотборници като Зидан и Фиго. В Милан агитката измисли песен за него, но той бе само под наем и се върна бързо зад Океана. В Манчестър 75 000 пяха името му при завръщането с Милан за мач от Шампионската лига. В отговор Бекс сложи зелено-жълтото шалче на протеста срещу Глейзърови, без да му пука от последствията. Всъщност така доказа - пука му, но за Юнайтед!
През далечната 1998 г. стана антигерой на нацията, след като глупаво подритна Диего Симеоне на световното, бе изгонен и Англия отпадна. Но си извоюва не само уважението на феновете, а и капитанската лента, с постоянство и себераздаване. Записа над 100 мача за "трите лъва", игра на 3 световни първенства... Големите му моменти за Англия са голът срещу Гърция в последните секунди, класирал тима за световното през 2002 г., дузпата срещу Аржентина на първенството, с която си отмъсти за случая "Симеоне" и незабравимата вечер в Мюнхен... На 1 септември 2001 г. с капитанската лента на ръката поведе Англия към 5:1 над Германия на немска територия.
Кинозвездата на футбола си отива. Английската игра ще го почете редом с най-достойните си синове. Неговият имидж допринесе в огромна степен за популярността на Висшата лига след 90-те години.
Да, той е различен от Карагър и Скоулс. Всяка негова усмивка е равна на 200 кадъра по световните фотоагенции. Но преди да кажем - медиен герой, нека си спомним неговите центрирания с невъзможен фалц, преки свободни удари и страстта, с която носеше всяка фланелка в кариерата си.
