1. Изходът от двубоя е напълно закономерен. И двата отбора имаха своите възможности, както и допуснаха грешки. Разбира се, подходът бе различен. Юнайтед владееше топката през по-голямата част от мача, но многократно бе изненадан от светкавични контраатаки. Нито „червените дяволи“ бяха достатъчно ефективни, за да материализират превъзходството си по отношение на притежанието на топката, нито Ливърпул бе достатъчно клиничен, за да се възползва от празните пространства в противниковата третина. Колкото и радващ да е резултатът за Тотнъм и Челси, той е логичен.
Снимка: getty
2. „Онези мачове“ на Пол Погба. Френският национал има таланта да е едновременно брилянтен на моменти и скандален в други ситуации. Некоординираните му действия осигуриха дузпа Ливърпул и тотално объркаха плана за мача на Жозе Моуриньо. Вместо обаче Погба да се опита да поправи грешката си и да се реваншира, той тотално загуби контрол, а после „изчезна“ от терена. Във Висшата лига трябва постоянство.
Снимка: getty
3. Късата резервна скамейка на Клоп. В едно трябва да сме 100% сигурни – ако отборът на Моуриньо бе повел, той щеше да победи. Разликата обаче е, че португалският специалист имаше лукса да промени облика на отбора си, вкарвайки в игра Рууни, Фелайни и Мата, а германският му колега имаше само един Филипе Коутиньо сред резервите, който да може да окаже някакво влияние, затова и Ливърпул не удържа преднината си.
Снимка: getty
4. Сбърка ли тактически Клоп? Едно е да нямаш достатъчно класа сред резервите, но съвсем друго да прибереш твърде рано отбора си. Това направи Юрген Клоп, което позволи на съперника да центрира непрекъснато в наказателното и да доминира заради физическото си превъзходство. Така стана вторият гол в мача, а спокойно можеше да се стигне и до пълен обрат. От друга страна, гостите не бяха достатъчно ефективни на контраатака и пропуснаха да си осигурят комфорт от по-рано.
Снимка: getty
5. Факторът „Златан“. Дали е лидер на Юнайтед е въпрос, на който всеки привърженик на тима трябва да си отговори. Дори и егото му често да надхвърля пределите на отбора и да прави впечатление, че играе много повече за името отзад на фланелката, нападателят несъмнено си върши работата и се разписа за 14-ти път от началото на сезона. При 0:1 Ибра сякаш бе единственият, който вярваше в това, че тимът му още може да победи. Даже деликатно критикува мениджъра си, казвайки, че Юнайтед „не е играл правилно“. Представянето му обаче е такова, че може да си позволи малко повече неща от съотборниците.
