Хърватският страж бе един от първите, дошли в тима в ерата на Риболовлев, присъединявайки се към Монако от Хайдук Сплит през януари 2012-а. Оттогава неизменно е №1 на поста си, дори успя да издържи на конкуренцията със Серхио Ромеро през сезон 2013/14.
Раниери прибра сънародника си от Болиня през 2012-а и ходът му се оказа повече от успешен. 32-годишният защитник все още е важна част от тима.
Защитникът с уругвайско-германски произход пристигна в Монако през януари 2012-а от вече фалиралия беглийски Беершот, като преди това бе прекарал две години в академията на Реал (между 2008 и 2010 г.). Бе ключова фигура при спечелването на титлат, след което бе отдаден под наем във Валансиен, а впоследствие продаден на Мюнхен 1860. От лятото на 2016-а е собственост на Макаби Хайфа.
След като прекара почти цялата си кариера в Германия, Волф реши да се впусне в ново приключение, преминавайки в Монако през 2012-а, където се и пенсионира две години по-късно. В момента е в треньорската професия като помощник във втория тим на Нюрнберг.
Пристигнал от Айнтрахт Франкхурт през януари 2012-а, Цавелас бе първи избор за левия бек през по-голямата част от 18-месечния си период в тима, преди появата на хоризонта на Лейвин Курзава. От януари 2016-а бранителят е част от турския Аланияспор.
Талант от школата на Монако, Курзава направи дебюта си в първия тим през 2010 г. Едва през 2013/14 обаче се утвърди като титуляр и след две прекрасни кампании левият бек бе продаден на ПСЖ за 25 млн. евро.
Смятан за класен полузащитник, националът на Конго бе сред водещите фигури при спечелването на титлата, след като премина в Монако от Оксер през 2012 г. Пристигането на Жоао Моутиньо и Джофри Кондогбия обаче означаваше, че вече няма място за Н`Динга. Вече на 29, халфът е част от Локо Москва.
Още един талант от школата на Монако, Менди се утвърди в първия състав предишния сезон, а 2012/13 изигра и важна роля в похода към промоцията. След влизането в Лига 1 бе освободен и си присъедини като свободен агент към Ница, а през лятото на 2016-а Клаудио Раниери плати за него 15,15 млн. евро, за да го вземе при себе си в Лестър.
Мароканският национал пристигна по средата на сезона и се включи отлично по пътя към промоцията. Изигра и първия сезон в Лига 1 в цветовете на Монако, след което носи екипите на Верона и Лил, а сега е в Ница.
Купен през януари 2012-а за 6 млн. евро от Брюж, Дирар бе титуляр до края на сезона в Лига 2. След влизането на тима в елита, Дирар е използван предимно като резерва, но все пак успя да запише над 30 мача този сезон.
Най-яркият футболист от онзи тим. Талантът на Караско бе забележим още през 2010 г., когато играеше за младежите на Генк, но две години по-късно наистина хвана окото на грандовете. Първата му кампания в елита не бе нищо специално, но с втората Караско си осигури трансфер в Атлетико Мадрид. През миналия сезон дори вкара във финала на Шампионската лига, но „дюшекчиите” отново се оказаха на губещата страна в мадридското дерби.
Окампос бе един от първите големи трансфери, които Монако направи, след като плати 13 млн. евро за него на Ривър Плейт. Аржентинецът показа класата си по левия фланг, но след спечелването на промоцията изпадна от титулярния състав. След това бе продаден в Марсилия, като през този сезон играе под наем в Милан.
По средата на сезона, в който Монако спечели титлата, Ривиер премина в тима от първодивизионния Тулуза. Вкара 17 гола в 50 мача за „монегаските”, след което последва ужасяващ сезон в Нюкасъл. В момента е под наем в Осасуна.
Високият нападател вкара важни голове, след като преди това риташе по азиатските терени. След привличането на Радамел Фалкао обаче място за Траоре нямаше. В момента сенегалецът е без отбор, след като за последно игра за китайския Ляонин до февруари.
Пореден кадър на академията, Жермен се утвърди като титуляр по време на дните в Лига 2. През сезон 2015/16 бе отдаден под наем в Ница, но след 14-те си гола за „орлите”, бе върнат в състава. В момента е вицекапитан на Монако.
Италианецът пое тима в края на сезон 2011/12. Изведе Монако до промоция в следващия, но бе уволнен още година по-късно, въпреки че завърши втори. Политиката на клуба обаче се сменяше и изискваше промяна и на треньорския пост. През лятото на 2014-а Раниери пое националния отбор на Гърция, но бе уволнен няколко месеца по-късно заради унизителна загуба с 0:1 от Фарьорските о-ви през ноември в Атина. Бе без работа до лятото на 2015-а, когато бе назначен начело на Лестър. Изведе „лисиците” до историческата титла във Висшата лига, което бе и първи триумф за Раниери в елитна дивизия в кариерата му, преди това италианецът никога не бе ставал шампион в което и да е първенство. Само няколко месеца по-късно обаче тимът бе пред угрозата да изпадне и Раниери бе уволнен. Оттогава 65-годишният специалист е без работа.
