Образованието от неделните посещения в църквата.
Навикът да пеят от деца.
Това изтъкват като основни причини за културата на песни и скандирания по стадионите английските запалянковци.
Тя е прастара, като още преди век, когато на другите трибуни по света хората просто са ръкопляскали и коментирали.
В Англия се е пеело.
И то песни за отборите, за играчите, впили се дълбоко в корените на клубовете.
Списание FourFourTwo направи класация на най-култовите песни на феновете на Острова.
На върха застана You'll Never Walk Alone, която е и безспорно най-популярната футболна песен в света.
Агитката на Ливърпул и даде слава на цялата планета, но феновете на Селтик са готови да спорят, че първи са я пели на трибуните през 50-те години.
Това не е тема за обсъждане тук, но колко от вас знаят какви са корените на този футболен хит?
Той се появява на света през 1945 г., когато в мюзикъла Carousel на Роджърс и Хамърстийн песента е изпята за първи път.
И то - от вдовица, която опитва да си вдъхне кураж след убийството на съпруга и.
След успеха на Бродуей, Франк Синатра превръща песента в нещо като химн на италианците в Бруклин и Ню Йорк.
Години по-късно във филма "Кметството" с Ал Пачино, един от италианските типове, замесени в мръсни дела, се самоуби, слушайки точно оригиналното изпълнение от мюзикъла в колата си.
Песента е записана над 100 пъти в различни версии и от разни изпълнители през годините.
Джери Марсдън я направи британски хит през 60-те, като по същото време Елвис Пресли я пееше из Америка.
Феновете на Ливърпул я подемат от Марсдън и неговата група Gerry and the Pacemakers.
Останалото е история.
Символизира лоялност, вярност, отданеност. Непреклонност.
"Върви напред, с надежда в сърцето си и никога няма да бъдеш сам", се пее в припева, който всяко хлапе, гледало поне един мач в живота си, трябва да знае.
Но има една песен, която е по-отдавна във фолклора на английския футбол.
В класацията тя остава на трето място.
Преди всеки домакински мач на Уест Хем можете да видите как над терена и трибуните се стелят сапунени мехурчета, балончета.
Прави ги специална машина, а в това време от секторите се лее I'm Forever Blowing Bubbles - песента на клуба и неговите верни привърженици.
Тя се ражда през 20-те години, като е типичен "оптимистичен" прочит на живота от онова време...
Да "надуваш балончета" е израз, който значи - да продължаваш да мечтаеш, в архаичния английски език.
"Винаги ще продължавам да надувам балончета,
Прекрасни балончета във въздуха,
Те отлитат нависоко, достигат небето,и като мечтите ми, изчезват и умират..."
Романтично, а?
Феновете преразказват легендата за това как тази песен и Уест Хем си пасват.
През 20-те години на един мач между училища, игран на тогавашното игрище "Болейн граунд", където днес е стадионът на клуба, ученикът Уил Мъри, наричан Балончето, бил насърчен от трибуните с песничката за балончетата.
И всички подели припева...
Дали е така - няма живи свидетели, които да ни разкажат.
Но звучи прекрасно.
Далеч по-модерно техно звучене има песента, заела второ място в класацията.
Тя се роди в деня, в който братята Коло и Яя Туре се събраха в Манчестър Сити.
Феновете адаптираха песента на 2 Unlimited - No Limits, и запяха имената им, просто изреждайки ги в ритъма.
"Коло, Коло-Коло, Коло-Коло, Коло-Коло Туре,
Яя, Яя-Яя, Яя-Яя, Яя-Яя Туре..."
И така до безкрай.
Придружена със специфичен танц, песента зарази половин Англия и се пее на стадионите на кой ли не отбор, необяснимо защо.
Велика е историята на "Синята луна", любимата песен на всеки фен на Манчестър Сити.
В нея се пее как "Ти ме видя да седя сам, без мечти в сърцето и без любов..."
Това е Сити - променил живота им, празен от емоции, докато не са срещнали Синята луна (разбирай - клуба).
Като се има предвид, че повечето английски фенове си избират - или по-точно им го избират родителите - любим отбор на възраст между 4 и 8 г., то празнината в душите и сърцата на феновете на Сити е била запълнена задоволително рано в живота им.
За щастие.
В галерията и с видеата ви представяме още от култовите хитове, които ехтят от английските трибуни.