Преди два месеца Ливърпул похарчи огромна сума пари за нови попълнения и всички очакваха, че нова титла ще е просто формалност.
Момчетата на Слот имаха пет точки преднина на върха след пет мача, а съставът бе подсилен с таланти на стойност 415 милиона паунда. Флориан Вирц пристигна от Байер Леверкузен за 100 милиона, с опция за още 16. Александър Исак счупи всички рекорди - 125 милиона, а е възможно сумата да достигне и 130.
Нищо не можеше да се обърка, нали? И двамата изпитваха трудности с адаптацията си, а Ливърпул падна до 12-то място във временното класиране.
Вирц няма гол или асистенция в 11 мача във Висшата лига. Исак пък се е отчел с един гол и един пас. Много е рано да правим генерални изводи за тези трансфери, а и да не забравяме Тиери Анри, който вкара едва два гола в първите си 17 мача с фланелката на Арсенал.
В края на същия сезон, той вече имаше 17 попадения и общо 26 във всички турнири.
Ако погледнем към рекордните сделки, то рядко тези играчи постигат огромен успех. Всичко това е субективно, но нека погледнем част от тях и дали представянето им е оправдало парите, които са били похарчени за правата им.
Енцо Фернандес (106.8 милиона) и Мойсес Кайседо (100 милиона)
Двамата попадат заедно в нашата класация, защото пристигнаха по едно и също време в Челси, с разлика от седем месеца, а успехите им са равностойни.
Фернандес бе привлечен от Бенфика през зимата, малко след като триумфира на Световното първенство, където получи наградата за "Най-добър млад играч".
Кайседо пристигна от Брайтън, въпреки че бе в полезрението на Ливърпул.
Само две години по-късно и те вече имат във визитките си спечелени Лигата на конференциите и Световното клубно първенство, както и шесто място през сезон 2023/24. Няма съмнение, че и двамата са истински попадения в селекцията на лондончани и са сред основните играчи на тима.
Кайседо пък взе участие във всички 38 мача във Висшата лига през изминалата кампания.
Все още има време, за да кажем, че са постигнали нещо голямо със "сините", но в момента са един от основните преследвачи на Арсенал за първото място.
Заключение: Челси похарчи много пари през последните години, но трябва да се спечелят повече отличия, за да се оправдаят тези суми.
Джак Грийлиш (100 милиона)
Може ли да поставим под съмнение играч, който спечели три пъти Висшата лига, Шампионската лига, ФА Къп, Суперкупата на Европа и Световната купа?
Грийлиш взе участие във всички спечелени отличия през 2023 година, но в нито един момент не показа същото постоянство, което имаше в Астън Вила.
През сезон 2021/22 той се отчете с шест гола и четири асистенции във всички турнири. През следващата кампания остави на сметката си 5 попадения и 11 паса. В последните си два сезона за Вила той реализира 17 пъти и подаде още 20, сумарно.
През лятото на 2023 година Сити привлече Доку, което бе ясен знак, че Гуардиола не е доволен от Грийлиш, който изигра само 20 мача през следващите два сезона. В тях той се отчете със скромните четири попадения и две асистенции.
Заключение: Може ли да кажем, че играч, който струва 100 милиона, но е изгонен след само два сезона, е успешен? Ще е прекалено сурово да го определим за провал, защото е спечелил почти всичко, но в същото време бе далеч от формата във Вила. Истината е някъде по средата.
Деклан Райс (100 милиона)
Ако Грийлиш има медалите, но не и приноса, то може да кажем точно обратното за Райс.
Той бе много добър в Уест Хам, но сега доказа репутацията си на един от най-добрите в света, както и на специалист в статичните положения.
Със сигурност си е капарирал и стартовото място в състава на Англия за Световното първенство през следващата година, а Арсенал не изглежда толкова ефективен, когато той не играе.
Въпросът е, че Райс до момента е спечелил само "Къмюнити Шийлд", което е крайно недостатъчно.
Заключение: За да сме обективни, Арсенал се превърна в реален претендент за титлата, след като привлече играчи като Райс. Докато те не започнат да печелят трофеи, едва ли ще има доволни фенове, което може да се промени още в края на този сезон.
Ромелу Лукаку (97.5 милиона)
Първото присъствие на Лукаку в нашата класация трябваше да влезе в ролята на основен голаджия с екипа на Челси от втория си опит.
Лондончани го върнаха в столицата от Интер, където бе вкарал 64 гола в 95 мача във всички турнири. Белгиецът спечели Серия "А" и бе избран за "Футболист на годината" в Италия.
Какво можеше да се обърка? Той вкара четири гола в първите си четири мача, но формата му бързо спадна и той завърши кампанията с 15 попадения в 44 мача. След само един сезон той отново напусна Челси.
Заключение: Провал. Лукаку спечели Световната купа през февруари 2022 година, но се завърна в Интер под наем, само след един сезон. През 2024 година той бе продаден на Наполи срещу само 30 милиона паунда, където отново триумфира със Скудетото.
Пол Погба (89 милиона)
След всички, които споменахме дотук, това е един от най-лошите примери за трансферна политика.
Погба напусна Юнайтед без пари, за да подпише с Ювентус през 2012 година, а четири години по-късно той се завърна срещу 89 милиона паунда.
Той остана шест години в Манчестър, където трябваше да е в основата на възраждането на тима, но това така и не се случи.
39 гола в 226 мача и само един добър сезон - 2018/19, когато бе избран в отбора на сезона, не отговарят на очакванията, които имаха феновете на "червените дяволи".
Заключение: Провал. Юнайтед триумфира в Лига Европа и Карабао Къп, а той показа само малка част от качествата си. След края на договора си през 2022 година той се завърна в Ювентус, отново без трансферна сума.
Антони (82 милиона)
Ерик тен Хаг го привлече от Аякс през 2022 година, за да бъде част от новия облик на състава, а Антони трябваше да донесе нужната скорост и острота в атаката.
Бразилецът бе вкарал 24 гола и бе дал 22 асистенции за два сезона в Нидерландия, но на "Олд Трафорд" сякаш бе пристигнал друг футболист. Той бе точен само пет пъти във Висшата лига и допринесе само с три паса за два сезона и половина, преди да премине под наем в Бетис, където бе трансфериран и за постоянно.
Заключение: Провал. Антони спечели ФА Къп и Карабао Къп, но играта му не отговаряше на сумата, която бе платена за него.
Хари Магуайър (80 милиона)
Той бе, както и все още е, най-скъпият бранител в историята. Проблемът е, че името му се превърна в синоним на упадъка на Юнайтед. Освен това той има само един медал от Карабао Къп, след като пропусна финала за ФА Къп.
Под ръководството на Тен Хаг му бе отнета капитанската лента, а от сезон 2021/22 не е бил титуляр в повече от половината мачове във Висшата лига в нито една кампания.
Заключение: Провал. Най-скъпият бранител в света не е спечелил поти нищо. Никога не е бил избиран в отбора на годината и играе рядко, което означава, че не е близо до очаквания успех.
Йошко Гвардиол (77 милиона)
Хърватинът се превърна във втория най-скъп бранител в историята, след като бе привлечен в Манчестър Сити от РБ Лайпциг през 2023 година.
Зашитникът спечели Суперкупата на УЕФА, Световната купа и Висшата лига в първия си сезон при "гражданите". Миналата година пък бе избран за Играч на сезона за Сити.
Заключение: Гвардиол стартира добре и е само на 23 години. Най-добрите му години тепърва предстоят. Поливалентен е, което е плюс, но в момента трансферната сума, която бе платена за него изглежда малко завишена.
Ромелу Лукаку (75 милиона)
Манчестър Юнайтед мислеше, че е решил проблемите си в атака през 2017 година, когато привлече Лукаку от Евертън, където вкара 87 гола в 166 мача.
Както всеки един играч на Юнайтед в този списък, просто бяха платени много пари, които не отговаряха на показаното на терена.
Статистиката на Лукаку всъщност не е толкова лоша. 16 гола във Висшата лига и общо 27 във всички състезания в дебютната кампания го наредиха в елитната компания на едва 11 човека, които са минали бариерата от 25 попадения от 1992/93.
Скоро той загуби головата си форма, за което не помогна и факта, че Солскяер реши да го пробва като крило.
Заключение: Провал, въпреки че Юнайтед си върна 68.1 милиона от трансфенрата сума, когато го изпрати в Интер. Въпреки неговите голове, "червените дяволи" не спечелиха нищо за двата му сезона в тима.
Върджил ван Дайк (75 милиона)
Трябваше да стигнем до дъното на списъка ни, за да намерим играч, който наистина оправдава вложените в него средства.
Привлечен през 2018 година от Саутхемптън, Ван Дайк си заслужи репутацията на един от най-добрите защитници в света. Бранителят има 366 мача за Ливърпул, 30 гола и 5 пъти бе избиран в Отбора на годината.
Една Шампионска лига, две титли във Висшата лига, един път ФА Къп. два пъти Карабао Къп, Суперкупата на УЕФА и Световната купа отговарят на очакванията, а дори и ги надхвърлят.
Заключение: Абослютен успех.
