Двукратен носител на „Златната топка“, Феномена вкара 62 гола в 98 мача за националния отбор на Бразилия. Клубната му кариера включва отбори като ПСВ, Барселона, Интер, Реал и Милан. Докато бе играч на „белите“, вдигна на крака всички на „Олд Трафорд“ и бе изпратен с аплодисменти, след като вкара хеттрик на Манчестър Юнайтед. Отказа се от футбола през 2011-а. Сега, вече на 40, Роналдо притежава 50% от спортна компания, като има дялове и в американския отбор Форт Лодърдейл Страйкс.
Тъкмо навършил 21, полузащитникът премина в Лацио следващата година, където отново спечели същия трофей през 1999 г. Последваха периоди под наем в Марсилия и Еспаньол, където вдигна Купата на Испания, като достигна и финал за Купата на УЕФА през 2007-а, преди да се откаже през 2011-а. След това работи за кратко като асистент на Луис Енрике в Рома, сега Де ла Пеня е агент в Барселона.
Левият бек защитаваше цветовете на Испания на четири големи турнира и прекара девет години в Барселона преди да приключи кариерата си в Атлетико Мадрид. След отказването си, започна като треньор, първо в академията на Барселона, преди да застане начело на Рекреативо и Алмерия. В момента е коментатор в каталанска телевизия, като понякога играе и за ветераните на Барса.
Заедно с Гуардиола и Стоичков, той бе сред тримата футболисти, вдигнали трофея в КНК след успеха в КЕШ през 1992-ра. Отказа се през 2003 г., след което работи във Витес, Кордоба и Майорка. В момента от време на време е викан в английски и испански телевизии като коментатор.
Носител на „Златната топка“ през 2000 г., играч №1 на ФИФА през следващата година и шампион в Шампионската лига 12 месеца по-късно. Фиго постигаше успехи навсякъде. Започна кариерата си в Спортинг, след което игра за двата най-големи клуба в Испания – Реал и Барселона – печелейки по две титли с всеки от тях. Фиго накрая се озова в Интер, където приключи кариерата си. В момента е посланик на „нерадзурите“.
Пеп премина през академията, спечели шест титли, един КЕШ, една КНК и две Купи на краля между 1990 и 2001 г. в Барса. След това напусна клуба, а пет години по-късно окачи и бутонките. Великия му престой като треньор на каталунците донесе 14 трофея за тима от „Камп Ноу“, включително и два трофея в Шампионската лига. Почина си за 12 месеца, след което донесе седем трофея на Байерн в трите си години начело преди да поеме Манчестър Сити.
Един от елитната група футболисти, играли като за Реал Мадрид, така и за Барселона). Шампион и носител на купата в Испания с двата гранда, Енрике записа и 62 мача за националния отбор. Бившият халф първо наследи Гуардиола в Барселона Б, след това последваха периоди в Рома и Селта преди да поеме юздите и на мъжкия отбор на Барса през 2014-а.
Започнал кариерата си в Хихон, Абелардо прекара по-голямата част от кариерата си в Барселона, преди да се откаже като играч на Алавес. След това започна работа като треньор в отбора, откъдето тръгна, първо като асистент и треньор на резервите, а от 2014-а пое еднолично тима. Върна Спортинг Хихон в елита в първия си пълен сезон начело, като и досега води тима от „Мунисипал“.
Първият португалец, записал над 100 мача с националната фланелка. Халфът спечели титлите в Португалия, Италия и Испания. Продукт на академията на Порто, спечели Купата на Уефа с Парма през 1994/95, след което и КНК с Лацио. Коуто се отказа от националния след злополучния финал на Евро 2004, след което работи като спортен директор и асистент в Брага.
Легендарният вратар спечели 31 медала в рамките на 18-годишната си кариера, постигайки най-големия си успех под ръководството на Жозе Моуриньо във финала на Шампионската лига през 2004-та – година след победата на Селтик във финала за Купата на УЕФА – за да остави името си в историята като легенда на Порто. Записа 406 мача с екипа на „драконите“ в двата си периода, след като прекара две години и половина в Барса. Спечели 10 титли, пет купи и осем суперкупи в Португалия. Баия окачи ръкавиците през 2007-а, като в момента е телевизионен коментатор.
Попеску спечели отличия със Стяуа, ПСВ, Барселона и Галатасарай в 20-те си години на клубна кариера. Ветеран, който игра 15 години с националната фланелка – на три световни първенства и на две европейски – Джика Попеску каза „стоп“ през 2003 г. Румънецът работеше като агент, но през 2014-а бе вкаран в затвора за пране на пари.
