Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Историята на Реал - Наполи, Берлускони и раждането на Шампионската лига

Наполи и Милан са два от клубовете, които полагат основите на Шампионската лига, каквато е днес. Снимка: Getty Images
Наполи и Милан са два от клубовете, които полагат основите на Шампионската лига, каквато е днес.
Силвио никога не е крил, че възнамерява да използва футболната институция Милан и медийната компания Mediaset в сътрудничество за разрастването и на двете. И го осъщести брилянтно. Снимка: Getty Images
Силвио никога не е крил, че възнамерява да използва футболната институция Милан и медийната компания Mediaset в сътрудничество за разрастването и на двете. И го осъщести брилянтно.

Името на Диего Марадона е замесено в много исторически моменти във футбола. За постиженията на аржентинеца и очевидната му гениалност на терена знаят всички, но има неща, които самият той не е подозирал, че ще се случат.

Парадоксално или не Наполи и Реал Мадрид са се срещали в евротурнирите само веднъж. През сезон 1987/88 италианците пътуват за "Сантяго Бернабеу" в двубой за КЕШ, а мачът се играе пред празни трибуни заради провинения на ултрасите на "кралете" от предишната кампания.

Най-странното е, че сблъсъкът между два от отборите в най-тежка футболна категория е още в първия кръг на турнира. Домакинът е най-успешният тим в историята на надпреварата, докато в състава на неаполитанците е един от най-великите играчи за всички времена и безспорен №1 по онова време.

В сряда на "Бернабеу" сигурно ще е много интересно, когато Реал и Наполи отново се изправят един срещу друг три десетилетия по-късно, но каквото и да се случи - няма да повтори събитията, които направиха първия европейски сблъсък на двата отбора толкова уникален.

Собственикът на Милан - Силвио Берлускони, е един от милионите, които гледат мача, но далеч не е толкова ентусиазиран, колкото са останалите. Бизнесменът е поразен от факта, че два клуба от такава величина се срещат на старта на турнира.

Нито му е времето такъв мач да се играе още в първия кръг, нито е приемливо надпреварата да изгуби един от двата тима толкова рано.

Берлускони се притеснява, че един ден същото може да се случи и на Милан, а опасенията му се простират още по-далеч.

И с нюха на голям играч той задейства в движение плановете си за сформирането на европейска Суперлига.

Проектът не успява да види бял свят, но дава огромен тласък на създаването на Шампионската лига и настъпването на ерата на доминиращите футболни величия, в която продължаваме да сме и днес.

Също така сме в ситуация с няколко иронични момента. Реал и Наполи се сблъскват едва за втори път на европейската сцена, докато Барселона - ПСЖ и Арсенал - Байерн Мюнхен ще се изправят един срещу друг за четвърти път през последните пет години.

След толкова дълго време съдбата реши да хвърли двата отбора един срещу друг именно в първия елиминационен кръг, но той се различава значително от този през 1987-а, тъй като отборите са преминали през предварителни групи.

Иронично е и че това разрастване на стария КЕШ някак погълна едни от пионерите на Суперлига - от Рейнджърс в Шотландия до Ливърпул в Англия и дори самия Милан.

Със сигурност е интересно да разберем какво мисли сега Берлускони за надпреварата, чието създаване бе тясно обвързано с неговата персона. А връщайки се отново към Реал - Наполи от 1987-а изобщо няма съмнение какво са си мислили в двата клуба, след като жребият стана факт. Те просто бяха потресени.

Италианският шампион нямаше коефициент и бе сред непоставените, а испанският първенец трябваше да изиграе толкова голям мач пред презни трибуни заради ексцесиите на Ултрасур по време на полуфинала с Байерн предишната година. Още по-нелепо беше, че това се падна юбилейният двубой номер 100 на "кралете" за КЕШ и на него не присъства нито един техен фен.

В подобна "атмосфера" и мачът не е зрелище. Властва напрежението, а на няколко пъти играчите заформят масови мелета, а треньорът на Реал - Лео Бенхакер, вбесен от действията на халфа на неаполитанците Салваторе Бани, го нарича "мафиот".

След края на двубоя, успокоен от победата с 2:0, специалистът от Ротердам се извинява за грубия си език, оправдвавайки се с "уникалните" обстоятелства, съпътстващи двубоя.

На "Бернабеу" Марадона се връща в Испания за първи път от 1984 г., когато напуска Барселона и заявява, че слабото представяне на Наполи се дължи на липсата на турнирен опит на отбора.

"Не трябва да се преувеличава. Това не беше истинският Наполи, защото тегнеше напрежението от дебюта ни в турнира за КЕШ", казва аржентинецът.

И това е едно от основните съображения на Берлускони, който не може да открие каква е логиката два от най-силните и най-доходоносни от гледна точка на телевизионните права отбори да са пред угрозата да отпаднат толкова рано заради една лоша вечер, пренавиване, напрежение или просто лош късмет.


Берлускони разглежда казуса през призмата на Милан и се страхува, че това може да се случи и на "росонерите".

В интервю за World Soccer през 1991 г. на фона на прогнозите за упадък на международния футбол и на влиянието, което ще окаже Европейският съюз върху играта, магнатът заявява следното: "КЕШ се превърна в исторически анахронизъм. Това е икономическа глупост поради факта, че клуб като Милан може да бъде елиминиран още в първия кръг. Това няма как да е модерно мислене."

А Берлускони вече многократно бе демонстрирал модерно мислене на фона на консервативните стандарти във футбола, поемайки Милан през 1986 г. И въпреки че е огромен привърженик на клуба, винаги е гледал на него като още една важна част от своята бизнес империя.

Силвио никога не е крил, че възнамерява да използва футболната институция Милан и медийната компания Mediaset в сътрудничество за разрастването и на двете.

Телевизионната му революция и новаторският подход към регионалните канали довеждат до създаването на първата национална частна телевизия на страната в лицето на Canale 5, а Берлускони има подобни планове и за футбола.

Той смята, че играта пилее своя потенциал и не се опитва да прихване многомилионната аудитория, която е готова да си плаща, за да гледа футбол. Също така му се струва абсурдно най-големите отбори с най-модерните стадиони да не се срещат редовно в двубои, които да носят огромни приходи.

Мартин Скоотс сега е виден европейски мениджър, но по онова време е репортер, който отразява всяка стъпка на легендарното холандско трио на Милан - Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард - и е поразен от идеите и подхода на Берлускони, когато се срещат за първи път.

"Той беше пророк, който беше наясно какво ще се случи и беше убеден, че ще се случи. Неговата философия беше, че футболът е спектакъл", спомня си Мартин.

Спектакъл, но какъв? Някой от приближените до Берлускони го перифразира най-удачно: "телевизионен спектакъл за целия свят" - и потенциална аудитория за неговия Canale 5.

Превръщането на КЕШ в Суперлига не е съвсем нова идея. Всъщност точно такива са плановете на създателя на турнира Габриел Ано през 1955 г., когато иска да се наблегне повече на съревнование между шампионите на страните, а не толкова на футбола на директна елиминация, но това се оказва непрактично в условията на трудната логистика и комуникации в средата на миналия век.

Ливърпул също вади проект за нова лига през 1978 г., след като е изтеглен срещу Нотингам Форест в първия кръг и се пробва отново през 1984 г.

Но никой не го прави със същия порив, последователност и желание, както Берлускони.

След като първоначалният проект в сътрудничество с президента на Реал - Рамон Мендоса, е отхвърлен, италианският бизнесмен лансира Европейска телевизионна лига през 1988 г.

Човекът, който е натоварен да движи идеята е Алекс Фин от рекламната агенция Saatchi&Saatchi, който месеци преди това на събитието "План за футбола в 10 точки" говори именно за европейска Суперлига.

Изказването му е публикувано в "Таймс" и става световно достояние.

"Няколко седмици по-късно получих обаждане от шефа на нашия италиански офис и ми каза, че ми възлагат работата, която винаги съм искал - проекта за новата лига на Берлускони", каза Фин за "The Independent"

Реакцията?

"Моята реакция? Бях окрилен и поласкан, и направих това, което си мислех, че иска той - не задължително това, което беше необходимо на футбола. Суперлига се основаваше на постиженията, традициите и телевизията - и поради това тя бе насочена към големите телевизионни пазари. Мисля, че ставаше въпрос за 18 клуба и със сигурност по два от Англия, Италия, Испания и Германия. Това беше планът."

Първоначално проектът е отхвърлен от УЕФА, но все пък оказва своята роля. Идеята е на масата и е предвестник на предстоящите промени.

"Той реши да даде гласност на проекта и да го използват като претекст и катализатор за подкрепа на тезата му", разкрива Фин за Берлускони.

"Мисля, че отиде още по-далеч от това. Когато някой като Берлускони има план за отцепване в европейска Суперлига, дори институция като УЕФА трябва да седне и да се замисли. Основната заплаха за тях беше, че бизнесменът може да има необходимите ресурси, за да направи сам това, което предлага. На теория, такива промени не се осъществяват, защото те се нуждаят от одобрението на УЕФА и ФИФА. Така че той проумя, че всичко, което прави, е да представи план, който да доведе до промяна, която да е от полза за клуба му и за неговия бизнес, както и се случи."

В УЕФА осъзнаха, че дилемата е дали да угодят на големите клубове или да запазят структурите си непокътнати, и по този начин трябваше да се намери вратичка, от която да се излезе и да се стигне до днешната ситуация, но парадът да продължи да се командва от Нион.

През есента на 1991 г. на извънреден конгрес на УЕФА, тогавашните 35 членове гласуват новите предложения - този път изготвени от Мендоса и бившия секретар на Рейнджърс - Кембъл Огилви.

Най-съществените са две - четвъртфиналите да бъдат заменени от групова фаза и за първи път да се включат не само шампиони.

От Европейската централа отправят оферта на маркетинговата компания TEAM да продаде правата на Шампионската лига, която по думите на Фин е сред двете най-значими брандирани събития в международния спорт заедно с НФЛ.

Всичко е изчислено до последния детайл - от "семейството" на корпоративните спонсори през търговете за  телевизионните права чак до химна, който звучи преди срещите и до днес.

В УЕФА използват модела на Берлускони за телевизионно излъчване и водещите клубове прихващат огромен финансов поток към футбола, но същевременно задълбочава неравенството.

Грандовете от големите първенства печелят все повече и повече до момента, в който промените в Шампионската лига вече стават неизбежни.

Два от мачовете през тази седмица: ПСЖ - Барселона и Байерн - Арсенал са типичен пример за "телевизионни спектакли", които са се въртели в находчивото съзнание на Берлускони.

Той обаче едва ли е допускал, че в тези спектакли ще отсъства Милан - творението му, което още е сред най-влиятелните в цялата футболна история.

Защото, точно както "росонерите" променяха играта на терена с тактическите идеи на Ариго Саки, така Милан променяше футбола чрез икономическите възгледи на Берлускони.

И ако приемем, че Реал - Наполи през 1987-а беше първият полъх на вятъра на промяната, то предстоящият реванш беше препратка до какво доведе тя - по смисъла на мащабите на събитието и приходите.

Това наистина беше "телевизионният спектакъл", за който мечтаеше Берлускони. Пред погледа на над 82 хил. фанатизирани зрители на стадион "Сан Паоло" и с успелия да се възстанови навреме от контузията си Карека, Наполи се вдига на атака и притиска Реал до стената.

Италианците водят с 1:0 до 44-та минута и пропускат куп положения, когато Бутрагеньо изравнява и осигурява мястото на тима си в следващата фаза.

Стара максима е, че историята се повтаря, но е интересно колко важи това и за дебатите.

След този мач мнозина подлагат на съмнение приноса на Марадона за Наполи в евротурнирите, а Бутрагеньо получава световно признание.

В крайна сметка обаче Реал стига само до полуфиналите, а на следващия сезон е разгромен с 0:5 от Милан в исторически мач.

След "хикса" на "Сан Паоло" обаче "кралете" си вярват, че няма кой да ги спре и празнуват бурно елиминирането на Наполи.

Беенхакер, който води отбор с 6 КЕШ-а, пък се изхвърля сериозно, наричайки отстраняването на съперника "резултат за историята".

Оказва се точно такъв, но не по смисъла, който влага холандецът.

Бъдещето може да се предвиди от приходите на Наполи, в чиято каса влизат 10 млрд. лири, както от приходите от билети, така и от телевизионни права, което по онова време е рекорд.

Зарът е хвърлен - и все още се върти.

Шампионската лига продължава да се променя в зависимост от предпочитанията на големите клубове.

"Грандовете никога не могат да се наситят на парите и не могат да бъдат задоволени в това отношение. Без значение от промените, които се правят", обобщава Фин.

Все по-често през годините виждаме едни и същи отбори в заключителните етапи на Шампионската лига, но ето, че Реал и Наполи отварят нова глава.

Може ли вторият им сблъсък на европейската сцена да има същото съдбоносно влияние върху играта, както този през 1987-а?

Едва ли. Но футболът ни е научил никога да не казваме никога.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените