Оптимизъм преди началото на сезона дават силните финални седмици на предишния. Каквито и неприятности да е преживял, Арсенал продължава да изглежда силен отбор. Само че витаят съмнения. Още без да са започнали мачовете, Венгер е критикуван, че не харчи достатъчно на трансферния пазар и журналистите му досаждат с „Ще стане като миналия сезон”. Подходът на трансферния пазар остава спорен, но нови футболисти все пак пристигат и зареждат привържениците с вяра.
Появяват се малко плахи, макар и адекватни анализи, че „поне на хартия това е най-силният и завършен Арсенал от последните години”. Мачовете започват и въпреки някои колебливи резултати отборът стартира успешно и изглежда все по-опасен всеки следващ мач. Спадове има и те са неизбежни, но се преодоляват бързо. Сезонът е обещаващ.
В месеците преди Нова година Арсенал набира скорост. Основните играчи са във форма, „артилеристите” са уверени и вървят победно в първенството, записват няколко добри резултата срещу преки съперници и ги надиграват по всички основни показатели. Тази година върхът беше онова страхотно 3:0 над Челси в края на септември.
Каква красота! Знаменити изпълнения и незабравими отигравания за футболните ценители. Влизат голове като този на Йозил срещу Лудогорец, като „скорпиона” на Жиру срещу Кристъл Палас. Говори се за атрактивния стил на тима, за добрите принципи на Венгер да залага на младите и да играе атакуващо, за новите таланти, изпъкнали в отбора напоследък. Постепенно Арсенал отново е споменаван сред за претендентите за титлата и това не звучи комично. В класирането е близо до върха и изглежда готов всеки момент да го завземе.
Междувременно, с повече или по-малко усилия Арсенал преодолява групите на Шампионската лига. Изтеглен е тежък жребий за елиминациите, съперникът е от топ отборите и неведнъж е преодолявал „топчиите”, но част от феновете остават оптимисти. „Вижте само как играем в момента! Точно този сезон и в сегашната си форма имаме шансове”.
Тази фаза идва някъде след Нова година и най-често съвпада с настъпването на пролетта. Обикновено се започва с напълно нелогичен провал срещу видимо по-слаб отбор, който или се е окопал в защита и се е възползвал от пропуските на Арсенал, или ги е смазал чисто физически.
Следват тежки крошета по амбициите на „топчиите” във всички турнири. Загуби в решителни мачове срещу преки конкуренти. Слаби резултати срещу изпадащи, изпуснати „сигурни” точки, стопяване на всякаква увереност. Докато се усети, тимът е в нокдаун. Основни играчи излизат извън строя, контузиите отново правят актуална темата за недостатъчната дълбочина в състава, за пропуснатите възможности при селекцията. Решаващите футболисти не показват характер, губят се по терена, правят комични грешки, някак изведнъж се оказват в слаба форма и неспособни да поведат отбора.
Арсенал отпада от Шампионската лига в първата фаза от елиминациите. Част от феновете отново проклинат жребия, други отбелязват колко жалък изглежда Арсенал, когато срещне топ отбор от Европа в преки елиминации.
След загубата от Уотфорд Венгер изрече репликата „Не бяхме подготвени психически за този мач” и с нея обобщи цялата тази трета фаза.
Затънал в дупка, за броени дни отборът губи шансовете си за какъвто и да е трофей през сезона или остава да преследва някоя от купите (ЕФЛ или ФА Къп) като утешителна награда.
Обсъждат се до болка познати теми: за липсата на характер в Арсенал, за нуждата от лидери на терена. За сгрешената селекция, за „скъперника Венгер”, който не е похарчил достатъчно за футболисти и не е направил нищо през зимния прозорец. Правят се печални сравнения с отбора на Непобедимите и характера на биткаджии. Анализира се съвсем реалната възможност „артилеристите” да завършат извън топ 4 и да не се класират за Шампионската лига. До какво ли би довело това, ще накара ли собствениците да вземат мерки?
Отново се стига до въпроса за смяната на мениджъра. Валят коментари и анализи на тема „Време е Венгер да си ходи”. Изтъкват се негови ужасяващи статистики, като например че в последните си 22 гостувания на отборите от топ 6 той има нула победи, 7 равенства и 15 загуби.
„Благодарим за всичко, но стига толкова” зоват феновете по форумите и от трибуните. Анализаторите и футболните капацитети на Острова спекулират какви висини би достигнал Арсенал, ако бъде поет от еди-кой си мениджър. „С друг треньор тези футболисти можеха да са шампиони”, гласи лайтмотивът. Междувременно тимът бавно излиза от дупката и стабилизира представянето си, но какво от това? Нали решаващите мачове приключиха?
Загубил всички шансове за каквото и да е значимо, отборът заиграва освободено в последните седмици от сезона. Доскоро застрашеното място в топ 4 е бетонирано с няколко поредни победи. Водещите футболисти отново са във форма, някой се завръща след контузия и подсилва състава, отборът възвръща темпото отпреди Нова година.
Накрая Арсенал завършва пред врага Тотнъм, което е още една утеха и повод за оптимизъм. Анализаторите обсъждат колко е било смешно да се предвижда „артилеристите” да изпаднат от топ 4, нали са неизменно там от 20 години? За уволнение на Венгер вече е малко неуместно да се говори, очевидно отборът върхи по възходяща линия. А ако не беше този спад през пролетта... Но нали хубавото на футбола е, че винаги има следващ мач и следващ сезон. Ако запази формата си и с няколко нови попълнения Арсенал може да постигне всичко.
