Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Бях в депресия, загубих спестяванията си и се отдадох на пиене, наркотици и хазарт": Един бивш играч на Ливърпул за капаните след пенсиониране

Дани Мърфи направи отлична кариера във Висшата лига и е помнен с добро в отборите, в които игра. Но след оттеглянето е преминал през мрачен период Снимка: Getty Images
Дани Мърфи направи отлична кариера във Висшата лига и е помнен с добро в отборите, в които игра. Но след оттеглянето е преминал през мрачен период

Бившият футболист на Ливърпул, Тотнъм и Фулъм Дани Мърфи излезе с откровена изповед, която да послужи като предупреждение за всички футболисти след края на кариерата им.

Колумнистът на "Дейли Мейл" разказва как се отдава на пороци и изпада в депресия, когато приключва с футбола и как се оказва съвсем неподготвен за живота след активните си спортни години.

Мърфи беше непримирим боец в средата на терена, оставил солидна следа във Висшата лига, като общо 7 г. беше футболист на Ливърпул, а по-късно прекара периоди в Чарлтън, Тотнъм, Фулъм и Блекбърн. 

Той записа и девет мача за националния тим на Англия.

44-годишният бивш футболист и настоящ футболен анализатор прекрати кариерата си през 2013 г., а това е неговият разказ за случилото се впоследствие:

Снимка: Getty Images

В този период от годината изтичат договорите на стотици футболисти, които може и да нямат бъдеще в играта. Някои от по-старите може да предпочетат доброволно да се оттеглят.

Повечето играчи си мислят, че кариерата им ще продължи вечно. Аз бях един от тях и никога не се замислях какъв ще бъде животът след футбола. Причината беше, че просто се страхувах. Как да замениш нещо, което е било константа за теб от 5-годишна възраст до средата на 30-те ти години?

За съжаление се научих по трудния начин. Наслаждавах се на първите си няколко години след оттеглянето, играех голф, работех в медиите и ходех на почивки със семейството, но случилото се по-късно ме удари като с чук.

Осъзнаването, че никога няма да играя повече, комбинирано със загубата на повечето ми спестявания, ме докара до депресия - нещо, което по онова време отричах.

През най-мрачните дни, продължили 12 месеца, се отдадох на алкохол, наркотици и хазарт. Бракът ми се разруши, скарах се с братята и приятелите си и станах наистина изолиран.

Беше ужасна фаза, но смесица от професионална терапия и подкрепа от близките ме спаси и ме върна обратно. И смятам себе си за щастливец в това отношение: познавам много други бивши играчи, които страдаха с години, някои стигнаха до суицидни мисли.

Това е първият път, когато разкривам преживените трудности и се надявам да помогна на следващото поколение футболисти, които са на кръстопът в кариерата си. Ако спра дори един от тях да падне жертва на най-страшните капани на пенсионирането, значи ще си е заслужавало.

Прекарах целия си живот, смятайки, че е проява на слабост да търся помощ. Израснах с трима по-големи братя и възпитанието ни беше в стил "Не плачи". А футболистите по начало имат голямо его.

Не исках да приема да се чувствам уязвим, докато сега осъзнавам, че всъщност е проява на сила да протегнеш ръка и да бъдеш изтеглен нагоре, вместо да потънеш сам. Някои футболисти приемат безпроблемно пенсионирането. Те обикновено са тези, които са си изработили план. Но за повечето от останалите, като мен, е много трудно.

Защо преходът се оказва толкова сложен? Не всичко се отнася за всеки играч, но съществуват някои общи аспекти, включително финансовият, който може да изненада хората, смятащи, че футболистите от Висшата лига са осигурени до живот.

Първата разлика е съвсем разбираема, намаляването на физическата активност.

Като футболист тялото ти отпуска допамин и ендорфини всеки ден. Те помагат много, за да се чувстваш добре. Ендорфините те държат енергизиран. Допаминът ти дава това щастливо, еуфорично чувство, дали защото си вкарал гол или защото феновете скандират името ти.

Дори да ходиш на фитнес три пъти седмично, не можеш да замениш дозата допамин. Без нея се чувстваш муден и застоял.

Липсата на футболни занимания може да има по-широки последици. Някои ужасни неща извън терена ми се случиха по време на моята кариера. Баща ми почина, докато играех за Спърс.

Беше ужасно, както може да се очаква, но колкото и безсърдечно да звучи, ти го оставяш настрана, когато идва голям мач и хиляди фенове разчитат на теб.

Завърнах се да тренирам два дни след като баща ми почина. Чак като се пенсионирах започнах да скърбя истински. Такива неща могат да окажат закъснял психологически ефект.

Снимка: Getty Images

Когато се откажеш от футбола, премахваш една предпазна мрежа и се сбогуваш с определен статут.

Като играч на Ливърпул, Спърс или Англия, имаш чадър от хора, които ще помогнат.

Някой от семейството ти е зле? Клубът ще прати доктор. Билети за концерт? Агентът ще ги уреди. Някои футболисти ангажират други хора с процеса по купуване на кола или резервиране на ваканция. 

Когато напуснеш играта си по-зле подготвен от други за извършване на някои нормални неща, тъй като си разглезен.

А и като футболист други правят програмата ти - кога да тренираш, кога да играеш, какво да облечеш, какво да ядеш. Внезапно да трябва да станеш сутрин и сам да попълниш дневника с дейности, които те мотивират - това се оказва предизвикателство.

Когато напълно осъзнах, че никога повече няма да бъда футболист и че ще трябва да се занимавам с други проблеми без футбола, потърсих някакво удовлетворение и бягство по грешния начин.

Започнах повече да излизам да пия и да залагам. Забърках се с наркотици. 

В началото бяха дейности, чрез които се социализирам, но с времето се превърнаха в нещо изолиращо. Пороците се прехвърлиха зад закрити врати. И разбира се, проблемите, които исках да оставя зад гърба си се бяха удвоили в главата ми на следващата сутрин.

Сега осъзнавам, че бях депресиран. Но не го приемах тогава, или може би просто не исках. Вместо това се мъчех много. Всякакво общуване се превърна в тежка задача. Майка ми се разболя от рак, а аз нямах силата и разбирането да я подкрепя както трябва. За щастие, тя го преодоля.

В ранните ми години, докато играех и чуех, че бивш играч има проблеми, аз си мислех "Хайде стегни се". Не смятах, че можеш да си богат и депресиран. Но после станах точно този бивш играч и видях, че не е толкова просто.

Имаше друг проблем, който внасяше още напрежение: парите.

Бих казал, че един от големите скандали в ерата на Висшата лига, за който хич не се говори, са финансовите злоупотреби.

Играчите са добре, докато прибират големите си заплати, но твърде често като опрат до спестяванията си след края на кариерата, откриват, че те са изчезнали.

Футболистите обикновено са момчета от работническата класа и имат твърде малко опит и знания за финансови дела. Затова съществува цялата индустрия от хора в костюми и с впечатляващи имена на компаниите, които ти дърдорят и ти обещават да се грижат мъдро за спестяванията ти.

Разбира се, има някои добри финансови съветници, но футболистите знаят, че други се оказват алчни и преследват свои интереси. Някои чуждестранни имотни инвестиции се оказаха катастрофални. 

Аз, като много играчи, бях уловен в схеми, представени ни като облекчаване на данъци. Превърна се в сага с полицейско разследване и съдебна битка.

Бях се трудил здраво в кратката си кариера, за да си осигуря спестявания до края на живота си - но повечето бяха изчезнали. 

Това беше още един товар върху душевното ми състояние, заедно със загубата на физическа активност, на приятелства и връзки и на признанието, което получавах благодарение на играта.

Имам много приятели, бивши играчи от Висшата лига, които са банкрутирали и са имали дълги периоди на депресия.

Те могат да стигнат до самоубийствени мисли заради лошото управление на финансите и липсата на футбол. Нямаше съмнение, че се намирам в черна дупка и бих призовал всеки, който се чувства по същия начин да потърси помощ, независимо, че някои хора смятат, че футболистите са твърде привилегировани, за да се чувстват нещастни.

Сега разбирам, че всеки има свое собствено тотално дъно. Бих се чувствал виновен да съм толкова депресиран за моите проблеми, когато мой приятел от училище може би не успява да си покрие ипотеката.

Но не можеш да съдиш или да сравняваш хора, които просто ги боли. Парите не гарантират защита от проблеми с психичното здраве.

По време на най-лошите си фази аз продължавах да функционирам, но не беше живот, беше просто съществуване. Имаше някои светлинки, децата ми, работата в медиите, която ме държеше близо до футбола, но през повечето време маскирах истинските си чувства.

Искам обаче да завърша позитивно. Аз съм пример, че е възможно да преминеш от другата страна.

Моята повратна точка беше споделянето със семейство и приятели как наистина се чувствам. Бях уморен от това да съм нестабилен, да взимам грешни решения и да се чувствам отвратително.

Най-трудното, през което въобще някога съм преминавал, беше да седна с хората, които обичам и да съм брутално честен в какъв период се намирам.

Но беше катарзисно преживяване. Знаеш, че си ги разочаровал в миналото, но когато поговориш с тях и те разберат ситуацията ти, страхотно чувство е да осъзнаеш, че ги е грижа.

Отидох на професионална терапия и започнах възстановяването си.

Имам страхотна връзка с децата си, имам чудесна жена до себе си, която се отнесе уникално с мен, и отново съм в добри отношения с братята си. А с тях не си говорехме повече от година, докато бях в най-тежкото си състояние.

Терапията те кара да спреш да се обвиняваш, че се чувстваш зле и започва да анализира причините. Разбира се, надявам се, че съвременните играчи могат да избегнат капаните, които спънаха мен и мнозина от моето поколение.

Суровата истина е, че когато се пенсионираш, клубовете няма да се интересуват от теб.

Вече не си техен актив и трябва сам да си отговорен за себе си. С удоволствие бих ходил по клубове и бих говорил на играчите как да направят по-добър преход от футбола към "цивилния" живот.

Някои може да кимат и да не се вслушат, ще мислят само за следващия мач, но все пак искам да ги погледна в очите и да ги уверя, че трябва да си направят план за след футбола, за да са сигурни, че финансите им ще са наред.

Мнозина преминаха през ада, защото бяха зле подготвени. А това просто не е нещо, което бих препоръчал.

Най-четените