Хаосът и неизвестните все още са твърде големи, за да очакваме някакви конкретни отговори какъв ще е футболът, след като коронавирусът си тръгне от Стария континент. Не е ясно колко време ще продължи и какви поражения ще понесе икономиката - а тези две въпросителни имат пряко отношение към футболния живот като цяло. Отговорите им ще определят бъдещето на играта в Европа.
Вероятно заради това въпросите в момента се плъзгат по повърхността - дали Ливърпул ще си получи толкова чаканата титла в Англия или дали ще има европейско. Друго май не вълнува редовият фен - но тези казуси са доста лесни за предвиждане. Не е необходимо да си Кашпировски, за да си отговориш: по един или друг начин Ливърпул ще бъде провъзгласен за шампион, а Евро 2020 просто ще се превърне в Евро 2021. Защо ли?
Ами заради "природните" закони на играта, установени през годините - сезонът се анулира (т.е. не се излъчва шампион), само ако първенството не е преполовено. Така е било винаги, макар от края на Втората световна война насам континентът да не е изпадал в подобна форсмажорна ситуация. В Англия, а и почти навсякъде, вече са изиграни поне 70-80 процента от мачовете. Дори домашните шампионати да не се доиграят (което е крайно непрепоръчително), има достатъчно аргументи (материални и морални), за да се раздадат отличията. Колкото до европейското - принципът е същият: първенството не е започнало, т.е. няма никаква причина да не се изчака обстановката да се успокои, за да се проведе както си трябва - с фенове и всичко останало.
Истински важните въпроси, свързани с пост-коронавирус ерата във футбола, обаче са други. Те са свързани предимно с две неща, за които отговорните фактори трябва добре да си дадат сметка. УЕФА и националните федерации са длъжни да гарантират, че във всичките си решения оттук нататък ще се ръководят от принципа на справедливостта и че никой няма да е ощетен. Ако ще се страда - трябва да страдат всички, поравно. Второто и най-важно нещо е как футболът на континента ще се справи с финансовата криза, която неизбежно ще настъпи по всички етажи на пирамидата.
Какво може да се направи?
Както вече стана дума, в повечето европейски страни първенствата са (почти) в заключителна фаза. А когато говорим за справедливост, това означава, че няма как да не бъдат взети предвид усилията, инвестициите, работата и ресурсите, вложени от всеки един клуб, треньор или футболист дотук - било то в Англия, Испания или България. Ако сезонът бе в началото, тогава можеше да се говори за анулиране, но сега би било крайно несправедливо - би означавало да подменим историята. Примерът с Ливърпул е перфектен - както тимът на Клоп направи повече от достатъчно, за да си спечели рекордна преднина във Висшата лига, така и съвсем заслужено отпадна от Атлетико (Мадрид) в Шампионската лига. И нищо от това не може и не бива да бъде изтрито ей така. Всекиму според делата, както пише в Библията.
Въпросът обаче е как тогава да се процедира с остатъка от сезона? Всичко казано дотук диктува, че когато и да се вдигне карантината, първенствата трябва да се доиграят. Административно сезонът задължително трябва да се разтегли във времето - заради трансферните прозорци, договорите на футболистите и треньорите, телевизионните, рекламните контракти и всичко произтичащо - колкото е небходимо. Няма никакво основание временните класирания да се приемат за крайни - това би означавало грубо да се ощетят определени клубове за сметка на други. Дали след 2 седмици, месец или половин година, трябва да се тръгне оттам, откъдето сме спряли. Само така ще се гарантира, че в края на пътя всеки ще си е получил това, което си е заслужил.
Астън Вила например е предпоследен във Висшата лига в момента - но има мач по-малко от преките си конкуренти за спасение. Ако сегашното класиране се приеме за крайно, то бирмингамци би трябвало да изпаднат. Но пък с потенциалните 3 точки от неизиграния си двубой Вила ще се придвижи над чертата. На какво отгоре някой може да реши да ги прати в долната дивизия при това положение?
Навсякъде в Европа е пълно с подобни казуси - и единственото адекватно решение ще е доиграване на сезона. В противен случай стотиците ощетени ще са в пълното право да си търсят правата, включително по съдебен път. Това пък ще вкара играта в уникален административен хаос, изходът от който ще е напълно непредвидим.
Ами ако карантината продължи твърде дълго, ще питате? Варианти има. Добрата новина е, че прозорецът, който ще се освободи заради преместването на европейското за догодина, осигурява около 2 допълнителни месеца за довършване на първенствата. Китай се връща към нормалния живот 3 месеца след началото на заразата - ако в Европа се случи същото, то футболът на континента ще има достатъчно време, за да доиграе сезона.
При другия сценарий - проточване за повече време, отиваме в съвсем различна хипотеза. Икономическите последствия за държавите ще са колосални и футболът автоматично ще остане на много заден план. Но дори така разумното решение пак ще е да се довърши старият сезон, преди да се почва нов. След толкова дълга пауза отборите ще трябва да проведат сериозна подготовка, ще трябва да се отдели време за селекция, клубовете ще трябва да възстановят нормалното си функциониране и т.н. Завъртането на колелото от нулата ще изисква поне няколко месеца. Елементарната сметка показва, че ако карантината продължи до септември (каквито са най-черните прогнози), то футболният живот ще може да бъде рестартиран най-рано в началото на зимата. Което пък ни отвежда до логичния вариант сезон 2019/2020 просто да се слее с 2020/2021. С други думи - да се доиграе каквото има да се доиграва и после директно да се пристъпи към европейското. Съгласете се, че много по-практично би било да се жертва нещо, което не е започнало, за сметка на това, което почти е приключено.
Така и недоволните ще са в пъти по-малко.
Още по-важно е обаче УЕФА да помисли за оцеляването на стотиците клубове, които ще бъдат лишени от голяма част от приходите си. И тук съвсем не говорим за отборите от калибъра на Барса, Байерн или Челси - карантината ще удари най-вече средните и ниските нива на футбола в Европа. Според последните данни на Deloitte клубовете от големите лиги съвсем не разчитат на парите от продажба на билети и артикули - перото от тези постъпления е средно 15-25 процента от всички приходи. Основният дял от бюджета им се формира от телевизионните договори, които остават в сила, поне засега. Да, вероятно ще се наложи да бъдат преразгледани, възможно е част от парите да бъдат орязани. Но топ отборите така и така са достатъчно богати, за да поемат удара, дори принудителната пауза да е няколко месеца.
Клубовете от ниските дивизии обаче се финансират от продажба на билети и трансфери - и точно те ще го закъсат здраво. Разбира се, има и първенства като българското, което няма нищо общо с пазарните принципи, и парадоксално това ще го спаси. Тук отборите си имат бащици и със или без коронавирус, ще продължат да си зависят от тях.
Из Европа обаче не е така и УЕФА трябва да развърже кесията. Както Европейският съюз отвори фонд за борба с коронавируса, в който ще се налеят 30 и няколко милиарда евро, така и европейската футболна централа, заедно с местните федерации, трябва да покажат солидарност с тези, които крепят цялата пирамида - малките клубове. Няма как те да оцелеят без помощни субсидии. Ако такива не бъдат осигурени, ни чака футболен апокалипсис - особено, ако заразата се задържи по-дълго от очакваното.
Разбира се, сега не ни остава друго, освен да стискаме палци всичко да приключи бързо и да се върнем към нормалния си живот. А футболът отново да заеме подобаващото си място в него.
Междувременно обаче трябва да направим така, че когато това време дойде, да сме подготвени да го приемем.
